Самодейни спомени
У! Гувям, гувям!Пореден голям концерт в новата сграда на Театъра Дом-паметник в Панагюрище. В него ще участва и читалищната мъжка вокална група. В една от големите гримьорни изпълнителите очакваме реда си, когато Пенко Поппетров, който инак работеше като аграрен счетоводител, започна да разказва поредната си лакардия*:
- Прибирам се един ден, значи, от ТКЗС-то и рекох за по-пряко да мина през рекъ̀та по пасарелката** до завод "Бунай". Сегъ̀ там е построен бетонен мост, но тогава имаше тясно дървено мостѐ, след което още по-тясна пътечка виеше през градините, на чието място по-късно изникна ЖК "Асарел". Навсякъде - засадено с царевица. Едра, поливана царевица израстнала над два метра, ви казвам. Та, вървя си аз по пътеката и нещеш ли, някъде по средъ̀та на блока – о-о-о!... Гледам и не вярвам. На сред царевицата кръжи войскъ̀!... Поспрях се от любопитство. Като какво ше прават тука войничетата, си викам. В царевицата се шу̀мка, ама само кръстачките по върховете помръдват. Тук нящо стая, си викам – тряб`а `а са довеле някоя за общо ползване. Тамъ̀н да продължъ̀ и из царевичака се чува едно: "У! Гувям, гувям! Дугите да са маанат. Маанете са ви казвам, бе!". И изведнъж `сичко ми се изясни – беше Наца***...
Дойде ред да излизаме на сцената. Аз пеех сола̀та на песните. Подредихме се, както се казва на наш жаргон, на "подкова". В този момент Пенко помръдна мустаците си, а на мен ми се счу "У! Гувям!" и прихнах. Нищо не бе в състояние да ме спре. Евгени Зумпалов приключи с интродукцията на песента, но нямах сили и дъх да започна. Аз се смея и публиката (не знам защо) също се смее. Понасмяхме се и едва след второто или третото изсвирване на Зумпалов се окопитих, та запях.
Разказа Иван Радулов
 |
| Шарж на Стоян Бътовски от художника Стайо Гарноев, архив на в. "Чат-пат" |
В завод „Тодор Каблешков“ (днес „Ритон-П“) в Панагюрище е създаден един от най-обичаните самодейни състави - естрадно-сатиричният. Един от опитните панагюрски самодейци - Продан Калоянов, става ръководител на състава, приел присърце ръководството и на още два други състава - на буфосинхронистите и илюзионистите.
Инициатори и основатели на състава от буфосинхронисти са Стоян Бътовски, Василко Георгиев и Нено Калоянов. В последствие към триото е привлечен Ангел Мангов. Звуковото озвучаване е поверено на Продан Калоянов.
„Неописуема е срещата с публиката - разказва по този повод Стоян Бътовски. - Представях участниците пред зрителите така: „На тубата - Ненко Бубата; на валдхорната - Васко Кордата; на ударните инструменти - Бай Яко“. Въодушевени от първите си успехи, търсихме нови моменти за своя репертоар. Нямахме сценаристи, нито хореографи, нито текстописци - такива бяхме ние. Импровизираха се песните и танците, които бяха хитове на 80-те години. В спектаклите „цареше“ много хумор.
Тогавашният директор Ангел Гръблев, който се славеше със своя консерватизъм, силно впечатлен от нашите изяви ни сподели: „Признавам с най-голямо задоволство вашия състав. Вие сте несравними дори с професионалисти. Дерзайте, момчета!“ След тази оценка ние изнасяхме концерти в селата на общината по време на прибиране на реколтата, канени бяхме от МОК „Медет“, от Хавлиената фабрика и т.н.
Румяна Върбанова, из статията „Нужен е емоционален заряд“, в. „Оборище“, бр. 6, 5.02.1982 г.
Учил съм в Мурджов лещак, сега съм в Панагюрската опера
Веднъж на парти за избрани в Пазарджик, бившият Първи Тодор Живков го попитал къде е завършил и къде пее. „Учил съм в Мурджов лещак и сега съм в Панагюрската опера.“ - невъзмутимо му отвърнал Скачков. И неусетил майтапа, Тодор Живков свойски обобщил: „Бива, бива, не е лошо там!“ .
За онези години това било доста ласкава оценка. Затова Никола обича да разказва за срещите си с елита. Част от случките звучат като анекдот. Един от куриозите е, че веднъж го търсили да пее толкова упорито, че го намерили чак… на язовир „Тополница“. „Таман рибата почваше да кълве, и ме забраха да пея на хижа „Бунтовна“, смее се той.
Собствената си съпруга впечатлил със серенада, на която му пригласял целият личен състав на Ансамбъл "Ралчо Сапунджиев" - 120 души, от които махалата пропищяла в онази нощ. Оттук нататък Димана Скачкова не е страдала от липса на песни в живота си...
Ана Финджикова, из статията „Певецът Никола Скачков: Няма лоша музика, има лошо изпълнение“, в. „Оборище“, бр. 43, 12.11.1999 г.
Горе и вдясно: Шарж на Стефан Рапонджиев - библиотекар и самодеен актьор, от худ. Стайо Гарноев по сатиричните стихове на Стоян Бътовски,архив на в. "Чат-пат"
Зема един ка̀мин, т`оша г`авите...
Чествахме 110-та годишнина от Априлското въстание в Панагюрище. По ония времена за кръгли годишнини се подготвяха грандиозни театрализирани спектакли на открито с участието на самодейци и професионални изпълнители. Площадката пред читалището е подходящо украсена с декори, жертвеници, черешово топче охранявано от двама „възстанници” - всичко, както си му е редът. Озвучаване покрива целия площад. От двете страни на читалището е подредена „масовката” по реда на излизане. Загасват светлините... Зазвучава възторжената, но и тревожна музика. Започва честването...
Редуват се сцени от робството, сцени със заклятниците на Оборище и обявяване на въстанието. От двете страни на сцената нахлува масовката с гърмежи, песни и викове „Бунт! На оружие братя!”,”Води ни войводо!”, „...С крака да и́ строшим главата, свободни да се назовем...”.
Започва сцената на боя за защитата на Панагюрище и потушаване на бунта с последваща пиета (жени, облечени в бели ризи с черни забрадки, носят запалени свещи, обикалят и търсят труповете на загинали свои близки). Звучи приглушена траурна музика. Много от зрителите на площада бършат своите сълзи. И точно в този сюблимен момент от някъде в страни, се чува ядосан фалцетен женски глас: „Бийте, бийте ги... Мискини**** ниедни! Зема един ка̀мин, т`оша г`авите, да путеат и путаците, да путеат!... Мискини, с мискините, тикиви! Е-е-е, маанете се от тука, говедааа... О̀ти уби детето, бе, путако ниедни! Да пукнеш, мама ти м`ъсна! Турци - кокурци – заклани пилци за помин... Да `бъ мама ви м`ъсна-а-а!”.
Пак – Наца – постоянното присъствие и „емблема” на панагюрската берберница, емоционално се бе включила в спектакъла. Молех се само да не вземе да хвърля камъни, както правеше понякога, раздразнена от буясали младежи.
Сигурен съм, че в малката й помътняла и несретна главица, бе просветнала искрата на истината от ужаса и болката от жестокостта при потушаването на въстанието. Наца бе искрена в своето малоумие и не преиграваше, даже без репетиции. В нелепото си участие тя бе правдива и много истинска…
Разказа Иван Радулов
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 1)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 2)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 3)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 4)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 5)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 6)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 7)
И още: Лаладжилъци и моабете от панагюрския говор
На диалект четете
Историите на бачо Евстати от Стоян Радулов:
* Лакардия - диалект, в панагюрския говор - забавна история, шегобийска закачка.
** Пасарелка - от италианското passare (отивам, преминавам до), с нея се означава малък пешеходен мост или брод; обикновено се изгражда от решетъчни скари.
*** Има се предвид Наца Пурейкина - един от известните градски чешити на Панагюрище, която често можеше да бъде срещната на пазара, на някоя от чаршиите или в бръснарския салон зад сградата на Съвета, където последно работеше като чистачка. При нейния типичен говорен дефект думата "голям" се чуваше като "гувям".
****Мискинин - от турски, в панагюрския говор - гаден, долен човек, гадно, проклето животно. Оттук и мискинлък - лоша, гадна постъпка.
