Защо първата пушка гръмва по-рано и как започва Априлското въстание

"Моите оборишки депутати са ангели, най-чистите идеални личности измежду народа, единствените възнаграждения, за които бяха грозното бесило и заптийския камшик."

Захари Стоянов

Част от оборищенските депутати през 1907 г. на местността Оборище, архивна снимка

След неуспеха на Старозагорското въстание против Османското робство в България от 1875 г., започва подготовката на нов бунт. Главен организатор е Гюргевският революционен комитет, създаден в края на същата година. Предварителният план предвижда територията на страната да бъде разделена на пет революционни окръга. Най-успешно подготовката за въстанието протича в Панагюрския революционен окръг.
От 14 до 16 април (ст.ст.) 1876 г. в местността Оборище край  Панагюрище, е свикано събрание на представители на всички комитети от този революционен окръг. Целта на провеждането му е да се обсъдят състоянието на извършеното до момента и да се решат някои важни въпроси за това, което предстои. Определена е и датата на въстанието – 1 май с.г.

Мостът на първата пушка в Копривщица, сн. Стоян Радулов

Но замисълът на революционерите не остава напълно скрит и ето, че една конна полицейска група, предвождана от Неждеб ага, пристига в Копривщица на 19 април 1876 г., за да арестува ръководителите на местния революционен комитет. Опитът за арестуване на апостола Тодор Каблешков е неуспешен, но в отговор на нападението той обявява въстанието по-рано - на 20 април. Конакът бил превзет от бунтовниците, църковните камбани забили, пушките гърмели а от всички улици на Копривщица заприиждали въстаници, облечени с униформи.
Веднага след извършеното нападение Каблешков съставя писмо, с което уведомява останалите апостоли в Панагюрище, където по това време се намират ръководителите на IV революционен окръг, че въстанието вече е започнало. Понеже писмото е подписано символично с кръвта на едно от убитите в Копривщица заптиета, то става известно като „Кървавото писмо”.

Тутевата къща в Панагюрище, сн. Стоян Радулов

Веднага след получаване на вестта в Панагюрище, Георги Бенковски обявява въстанието още на същия ден след обяд. Това се случва в двора на Тутевата къща, където апостолите съставят по повода и възвание за бунта към българския народ. Властта в Панагюрище преминава в създаден Военен съвет, или т.нар. Привременно правителство, начело с панагюреца Павел Бобеков. На него се възлага ръководството на военните дела. Той пък изпраща чета начело със стотника Иван Парпулов, известен като Орчо войвода. Задачата му била да подпомогне въстаниците в Стрелча и да осигури връзката между Панагюрище и Копривщица.
Така започнало всичко...

Голямото дело на Петър Чардаков

Ето и историята на един от участниците в тези велики събития - моят прадядо Петър Чардаков, от село Попинци. Още преди въстанието той бил съратник на Левски, а след това - ако не бил избягал през покрива на Джумайската плевня, когато турците го хванали с оръжие в ръка, те щели да го убият. Но той оживал, дочакал Освобождението и се включил в изграждането на свободна България тук, в панагюрското село Попинци.

Бюст-паметникът на Петър Тодоров Чардаков в с. Попинци, сн. Генка Чардакова

В годината преди въстанието Петър Чардаков бил вече позамогнал се търговец, с невръстни деца и дори - кмет на селото, за какъвто бил избран отново и след Освобождението. Но още в младежките си години, след завършването на местното килийно училище, в него пламтяла искрата на бунта. Запалил я Бейко Гащанов - Бейко войвода, от с. Калугерово. Влиянието на войводата върху местните младежи било неописуемо силно. Запознанството му с Левски станало, когато Апостолът преминавал през Попинци за Панагюрище. При едно от отбиванията си в селото той основал и местния революционен комитет, под негово давление се сформирало и читалището "Искра". Освен Петър Чардаков в комитета влезли още учителят Хаджидякон Поликрап Чуклев, свещеник Лука Енчев, Иван Сотиров - Комитата, Марко Загорски, Иван Карабойчев, Кръстьо Карабойчев и Генчо Джумайов.
В навечерието на въстанието, когато Бенковски дошъл в Попинци и отседнал в къщата на Иван Карабойчев, той събрал гореизброените първенци, държал гореща реч, а придружаващият го поп Груйо от с. Баня заклел патриотите във вярност към предприетото дело. Начело на комитета застанала тъкмо Петър Чардаков, той бил изпратен и като делегат на Оборище.
За преждевременното избухване на въстанието в Попинци съобщил Орчо войвода. Макар и неподготвени заради малкото време и лошо въоръжени, попинчани били сред първите защитници на Панагюрище. В първите редици били Петър Чардаков и брат му Дойчо. Те взели участие в стрелбата с черешовия топ на месността "Бърдото".

Стоил Финджеков и Атанас Узунов с един от черешовите топове, архивна снимка от 1878 г.

При потушаването на въстанието Петър бил заловен и затворен в Джумайската плевня. Знаещ какво го очаква, той успял да избяга през покрива и през Йончово дере да се скрие в Тачово дере, а после и в местността Пенелов кладенец. Напразно турците го издирвали. Старият овчар Танчо Загорски му помогнал с укриването, снабдил го с храна и с дрехи...
При жестокото потушаване на въстанието село Попинци доста пострадало и дало скъпи жертви. Войската на Хафъз паша го опожарила и оплячкосала. Изгорели над 30 къщи, заедно с църквата и двете училища. Отвлечени били около 100 глави едър рогат добитък, около 1500 глави овце и кози, и голямо количество покъщнина.
Наред с въстаниците от селото - братята Карабойчеви, братът на Петър - Тодор Чардаков, Кръстьо Вихрогонски, Петър Сотиров и други, от ножа и куршума на потисниците загинали около 70 души невинни жени, деца и стари хора.
Петър Чардаков се крил в горите около селото чак до Освобождението и дочакал щастлив руските освободители на 31 декември 1877 г., които били от ескадрона на Екатеринославския драгунски полк.
След Освобождението Петър Чардаков участвал активно в обществения живот до самата си смърт. Починал на 28.10.1888 г. в Попинци от инфекция на зъб. Близките и съселяните му го изпратили с почит, уважение и скръб.

Текст Генка Чардакова, редактор Стоян Радулов
 
Използвана е информация от "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов, както и от "Великото Народно събрание на Оборище 1876 година и началото на българската парламентарна демокрация" на Христо М. Йонков
 
Снимки Стоян Радулов, Генка Чардакова и архивни кадри

СВЪРЗАНИ ТЕКСТОВЕ, ПОСВЕТЕНИ НА ГЕРОИ ОТ АПРИЛСКТА ЕПОПЕЯ:
За Георги Зафиров - аптекар и родолюбив априлец, четете тукЗа Делчо Уливеров и признателните към делото му поибренци, четете тук 
За Орчо войвода - ратник на националната кауза, четете тук 
За Искрьо Мачев - учителят-революционер, четете тук 
За Павел Бобеков - апостол и председател на Привременното правителство, четете тук 

Чат-пат дебют: Генка Чардакова - Георгиева

Побеляха косите ти, тате,
със сребро ореол ти направиха...
И светеца, на който бе кръстен,
с теб не може по сърце да се мери.

По-любящи очи не намерих...
и по-блага, по-чиста усмивка.
За ръцете ти - силни, отрудени -
всеотдайност бе само присъща.

Денем в слънцето гледам - за тебе,
нощем моля - дано те сънувам...
С твоя огън, който мене създаде,
няма начин да се сбогувам...

Стихове Генка Чардакова-Георгиева
_________________________________________

Генка Чардакова-Георгиева е родена на 19 ноември 1974 г. в Панагюрище. Учи последователно в ОУ "Проф. Марин Дринов" и в Панагюрската гимназия "Нешо Бончев". Нарича учителката си по литаретура от ранните години - Веселина (Терзиева) Велчева, "факторът който я пали" по света на словото. И не е първата, нито ще е последната, която и до днес питае уважение към създателката на в. "Време". "Темите ми по литература ги пишех по 25 страници, та не смогваше да ми ги провери!", казва днес Генка. "Но не съм поет", допълва. Макар нейни стихове от ония години да са се появявали на страниците на в. "Оборище". "Беше ми добре само да чета. Който си учи и на каруцата, може да чете", казва още тя. "Сега, това е пробуждане като след 100-годишен сън, малък проблясък."
От студентските години Генка заживява в София, та така и до днес. Първо учи в Медицинския институт, а по-късно завършва социална педагогика и мениджмънт на социалните дейности в Софийския университет. Работи в системата на НОИ. Има един син - Васил.

Очаквайте още творби от нея в "Чат-пат"!

Стоян Радулов