Дом до светофара

Как да те, срещо, залюбя -
като си чиниш косите и си люта намяра?!
Децата ни направляват глутница люде,
нас и себе си - че стипца е вярата.

Чивяк на определена възраст му се види свободно -
и задължен, и самотен... Но по менюто на кармата.
Ти осмисли ли какво си родил и какво си загробил?!
А бъдещето цъфти с омеза на "Златна пармена".

Сега сме весели окол софрата -
дето ти с мерак нареди я, и свети!
Подай и на чакащите, додето чете светофара...
И връщайки се, целуваме те и е хевиметъл.

Мълчи! Вече разтуря се гостито.
Евала на интелигентни приятели!
Първо легло от срещи толкова
и от прозореца - оргазмено слънчеви зайчета.

После... проспахме си старините.
Събуждахме се прегърнати и мъдро неми.
Адекватни за внуци и с дъх на смирна.
И относителни - като нещата и времето.

Стихове Иван Станчев
Снимки от архива на автора, от Димитър Дънеков, от Райка Йорданова и от Мария Перфанова

От кал да е, Иван да е... Ех, Иване, Иване...

Ето така народното творчество стига до нас, помни се и се пее. Заслугата за запазването на панагюрската народна песен "Иване, Иване...", която се е изпълнявала на Ивановден, е на Мина Шулекова от панагюрското село Елшица. През 1947 г. тя я изпява на Иван Качулев, който пък я записва завинаги, даже с нотите в началото. Факсимилето на този автентичен документ достигна до нас пък благодарение на Райка Йорданова, която го сподели в групата на "Чат-пат" във Фейсбук по повод празника.
Но за да сме точни, песента е характерна не само за Панагюрище и околните села, а и за Цялото Същинско Средногорие. Неин вариант през 1933 г. е записан и от Ст. Владимиров -. това се случило на Ивановден във Вакарел. Там му я изпяла Марика Ежова. Това го знам от статията "Минаха години... През януари във Вакарелската покрайнина" от блога на Станислав Владимиров - "Невчесани мисли" по въпросите на читалищата, за история, етнография, краезнание и всичко, което мисля и желая да спомена".

ФОТОГРАФИЯ: Надежда за дъжд

Краят на юли. Панагюрище е в жесток воден режим, нарушаван от постоянни аварии по магистралния водопровод от река Марица. И въпреки това изкуството живее. Чувството за красивото не умира. Както и точният усет на панагюрци към злобата на деня, към притчата.

Под мостовете не шумят реки, снимка Мария Бегова

Радостта на едно хлапе, докато се стичат стотици литри вода..., снимка Райка Йорданова

Облак е името на надеждата..., снимка Мария Бегова

Искам в локвата с вода... вкъщи капка няма!, снимка Райка Йорданова

"Браво на юнака... Сега гази калната вода, вкъщи ще го мият с червено-кафявата... И когато дойде време да я спрат, може би ще се появи чистата вода.Детето не знае, но е герой от една добре позната ни приказка."
Тонка Кесова

(По материали от групата на "Чат-пат" във Facebook)

Фоторепортаж: Млади и стари патриоти рецитираха в Оборище

Втори Национален конкурс за изпълнение на революционна поезия „Оборище – Факел на Свободата” се проведе на 12 май в читалище ”Св. Св.Кирил и Методий - 1912” в село Оборище. С това мечани доказват, че продължават да разпалват родолюбиви чувства, да работят за националното ни самочувствие и самосъзнание, да популяризират българската поезия с патриотична насоченост и да откриват и дават изява на таланти в поетичното изкуство.
Участниците бяха над 220 във възможно най-широка възрастова категория - от ученици до 70-годишни патриоти - индивидуални и групи от читалища и училища, се представиха с рецитали, с драматизации или със стихотворения. Освен от Панагюрище и общината, имаше участници от Пазарджишко, от Варна, от Асеновград, от Габрово, от Полски Тръмбеш, от с. Обединение, от Пещера и др.
Усещаше се огромното вдъхновение и чувство за героите на най-българското време, за бунтовната пролет на Април 1876-та, за мъжеството и саможертвата, за свободата и любовта към род и родина, за историческата памет и пантеона на безсмъртието, за българските светини и за България. Участниците вложиха таланта и сърцето си в изпълненията, с които оживяха последните мигове на Апостола, Кочо, покъртителните възпоминания от Батак, огнените слова на Бенковски, клетвените думи на юнаци, съдбовните дни – епоха, гласа на войводи, княгини, на камбани и на кръв. Конкурсът в Оборище събра посланици на българщината и се превърна в събор на българските чувства.
Журито с председател Кирил Бояджиев и членове Петя Силянова, Дочка Кацарева, Магдалена Годжевъргова и Стоян Панчовски връчи четири първи места за различните категории - индивидуални и групи. Максим Манчев от Бъта бе най-добър сред рецитаторите до 15-годишна вързарст, Втори и трети останаха съответно Атанас Кушлев от Пещера и Райко Алов от Съединение. Сред по-големите първото място бе отредено на Димитър Дечев от Панагюрище, следван от Георги Аврамов от Велико Търново и Радостина Миткова от Варна. Сред групите при малките най-добри бяха  децата от ОУ "Свещ. Недельо Иванов" от село Поибрене (втора награда при малките) и участниците от НЧ "Христо Смирненски" в Габрово (първа награда при големите). С поощрителни награди си тръгнаха Петка Глухкина от село Боримечково, Йордан Кушлев от Асеновград и Парашкева Йрданова от село Баня.
"Чат-пат", снимки Райка Йорданова

Фоторепортаж: На Гергьовското веселие в Панагюрище

Невероятно празнично настроение донесоха на панагюрци изпълнителите от "Гергьовското веселие", които танцуваха неуморно в обедните часове на 5 май на площад "20 април" в средногорския град. С магията на танците и своя фолклор ни зарадваха народният танцов ансамбъл „Вольный ветер” и народният ансамбъл „Казачья песня” от област Челябинск - Русия, танцовият ансамбъл „Кремиковци” - София, фолклорната група „Кулеандра” от гр. Тополовени -  Румъния, народният ансамбъл за руски песни „Сударушка”, от район Приморски  - Украйна, клуб на любителите на българско хоро "Фолклорна Магия" в гр. Приморск – Украйна. Организатори на празничната програма са Народно читалище „Виделина -1865” и Общинска администрация - Панагюрище.
Снимки Райка Йорданова

Панагюрище почете своите герои и апостоли, България им се поклони

"Аз съм много малък човек, за да говоря за Панагюрище и панагюрци. Опитвал съм се да погледна нагоре към върха на този подвиг и тогава съм осъзнавал колко съм малък. Обичайте България!" 
Джоко Росич, почетен председател на националните клубове "Традиция", по време на тържествата за Април 1876-та в Панагюрище

 

Моменти от историческата възстановка на Маньово бърдо

 

„Братя българе! Христос възкръсна и в нашата земя после 500 години..." По този начин войводата  Бенковски е предложил да започне Прокламацията към българския народ в Панагюрище през април 1876 година по време на заседание на въстаническия щаб в Лековата къща. И точно с тези думи започна и празничното обръщение на кмета Никола Белишки навръх тържествения митинг-заря в Панагюрище на 1 май 2012 г. Това бе и кулминацията на тържествата в бунтовния град. "Както Христовото възкресение, така и българското, започва от Разпятието. А българската Голгота се намира точно зад нас. И се нарича Маньово Бърдо. На този свят хълм панагюрските мъченици умираха с Божието слово на уста и с надежда в сърцата за свободна България. Ятаганите посякоха главите, но се пречупиха в надеждата. Куршумите на поробителя пронизваха сърцата, но не можаха да разстрелят България.
Сега, тук, над Маньово бърдо, от небето над Панагюрище, ни гледат нашите апостоли. Тук под този хълм, в храма „Свето Въведение Богородично”, са костите на нашите мъченици. Поклон пред паметта им!"  Това допълни още Белишки в празничния ден.
„Априлската епопея показа на целия свят, че българинът е достоен за своята свобода и винаги е готов мъжествено да умре за нея и за родината. Въпреки драматичните и често трагичните превратности на съдбата, българинът запази основните си духовни ценности. Това ни кара да бъдем оптимисти”, допълни от своя страна в словото си действащият президент Росен Плевнелиев.
Така Панагюрище почете своите герои и апостоли, а България символично им се поклони.
По-рано същия ден с литийно шествие от Историческия музей  до площад ”20 април” бяха пренесени светините на Април 1876-та - Поибренският сребърен кръст, придружавал Хвърковатата чета и свидетел на гибелта на Георги Бенковски, копието на Главното въстаническо знаме на ІV Революционен окръг, ушито от Райна Княгиня през 1901 г. за 25-та годишнина от въстанието и копието на знамето на Банската чета, изработено от Иванчо Зографина. Паметта на априлци бе почетена със вета литургия и заупокойна панихида за загиналите в църквата „Свето Въведение Богородично”. А историческата възстановка „Мъжество и саможертва” в обедните часове с участието на Национално дружество  „Традиция”, Женско дружество „Райна Княгиня”, и самодейци от Обединен детски комплекс, Театър Дом-паметник и Народно читалище  „Виделина – 1865”- Панагюрище пренесе в онова героично време преди 136 години, когато "Панагюрци обезсмъртиха името на своя роден градец", както ще отбележи по-късно Захари Стоянов в "Записки по българските въстания".
Множество бяха събитията и инициативите около тази национална годишнина в Панагюрище. Те продължиха  и на следващия ден с традиционното поклонение на паметника в местността Оборище. Множество бяха и гостите на града за празниците.
Годишнината от подвига на априлци присъстваше и тук, в "Чат-пат", чрез патриотичното творчество на верните наследници... А какво по-важно за българския дух от това да помним, да знаем и да осъзнаваме...

Текст Стоян Радулов, снимки от Райка Йорданова (снимката с президента и кмета сред радушното панагюрско гражданство е на Мадлена Георгиева)

Моменти от празничния концерт на 30 май с Тримата тенори и Ансамбъл "Българе"

Всички публикации, посветени на Април 1876-та проследете тук

Моменти от фестивал "Родолюбие" `2012 в Панагюрище

Моменти от откриването и първия ден на тазгодишния фестивал "Родолюбие" в Панагюрище, който се провежда на 21 и 22 април. Изданието през 2012 г. се посвещава на 175 години от рождението на Васил Левски и на 160 години от рождението на Павел Бобеков.

Снимки от Райка Йорданова

В последните години фестивалът "Родолюбие" се утвърди като най-големият форум в Панагюрище за разпалване на родолюбиви чувства, за издигане на националното самочувствие и самосъзнание, за популяризиране на българската песен с патриотична насоченост и за откриване и изява на млади таланти в певческото изпълнителско изкуство. Фестивалът “Родолюбие” носи със себе си неповторима атмосфера и дух, още повече, че винаги се провежда в навечерието на годишнините от Априлското въстание през 1876 г. в Панагюрище.
През двата фестивални дни градът се превръща отново в столица на родолюбието и на млада България. Във фестивала участват деца и младежи от 7 до 18 г. С всяка година интересът към форума расте и вечните български песни печелят нови приятели и вдъхновени изпълнители.
Емблематичната песен на фестивала е „Къде си, вярна ти любов народна”, а мотото му – „Всичко българско и родно любя, тача и милея”. Фестивалът има и свой химн – песента „Българийо, обичам те” по текст на Дочка Кацарева и музика на Хайгашот Агасян, която се пее от всички участници и дори влезе в учебниците по музика за 6-ти клас. Фестивалът “Родолюбие” вече е включен и в националния календар на Министерството на образованието, младежта и науката

Моменти от завръщането на обновения "Чат-пат"

Свое официално представяне имаше обновеното хартиено издание на "Чат-пат" на 2 април в Панагюрище. Знаковият 11 брой излезна току на 1 април - денят на хумора, шегите, зевзеклъците и кодошите, и бе разпространен с ракетата-носител на в. "Време". И този път бе намерен хубав повод ние, чат-патовците, да си спретнем вечер на хумора и забавата. (Не, че в групата ни във Фейсбук това не е еждневие!...) Гост в Панагюрище ни беше популярният карикатурист Николай Арнаудов, чийто последни актуални творби и особено сатиричните им послания създадоха допълнителна атмосфера на събитието. Освен по конкретния повод - новият брой на "Чат-пат", присъстващите чуха много забавни случки и истории, не само около издаването на вестника, а и от панагюрската хумористична съкровищница. Доста от тях публикувахме и тук, в електронното издание, в сериала от три части "Панагюрски кодоши - приказки без край". Активна роля в случилото се имаха баш виновника за излизането на 11-я брой, нашият председател Димитър Дънеков, както и единият от редакционните кибици - Томи Наплатанов. Е, не се събрахме всички, но пък виртуално бяхме заедно почти през целия ден...Другото оставяме да разберете от снимките.

Да благодарим дружно и на екипа на в. "Време", без чиято помощ 11 брой на "Чат-пат" можеше и да не се случи! 11-ти брой се пръкна и благодарение на родолюбивото спомоществователство на ИК “Оборище” ЕООД и Николай Немигенчев!

Снимки Райка Йорданова

Повече за обвоневия "Чат-пат" и неговия брой 11 вижте тук

Петър Велчев с наградата за българска литературна критика "Нешо Бончев" за 2012 г.

Петър Велчев получи приза за критика на церемония от кмета на Панагюрище Никола Белишки

Ст. н. с. д-р Петър Велчев е тазгодишният носител на наградата за литературна критика "Нешо Бончев".Отличието се връчва от 2009 година от неговите съучредители  Община Панагюрище, Министерство на културата и Фондация "Съкровищата на Панагирик". Наградата се присъжда за принос в съвременната българска литературна критика, като израз на обществено признание. Първият носител на приза е Ивайло Христов. През 2010 година отличието бе присъдено на Димитър Танев, а през 2011 година наградата получи Благовеста Касабова.

Петър Велчев е роден на 22 април 1944 година в софийското село Искрец. Той е есеист, литературен критик, съставител на антологии, преводач на стихове от руски, немски, испански, френски, латиноамерикански и унгарски поети, автор е на десетки литературно-критически очерци и статии. Велчев е и сред учредителите на "Академичен кръг по сравнително литературознание" в София, който е колективен член на Международната асоциация по компаративистика, автор на проекта "Преводна рецепция на европейските литератури в България през ХІХ-ХХ век", осъществен съвместно от Института за литература и Съюза на преводачите в България. Петър Велчев е носител на отличията "Златна значка" на СПБ (1988), Награда "Книга на годината" на Съвета на книгоиздателите (1992), Награда на СПБ и на посолствата на Латинска Америка в София (1997), Награда за високи творчески постижения и принос в развитието на българо-руските културни връзки "Золотая муза" (2002), Почетен знак "Мигел де Сервантес" (2005), Национална литературна награда "Димчо Дебелянов" (200б), Награда на Съюза на преводачите за цялостно творчество.
Мадлена Георгиева, източник PIA news, снимки Райка Йорданова

Чат-пат среща с двама "скандално" интересни писачи

Среща с литератора и политика от горещото време на прехода Александър Йорданов и с писателя-поет Марин Георгиев се проведе на 3 април по инициатива и покана на Димитър Дънеков - председател на местния Литературен клуб "Виделина". Проявата се състоя в Градската библиотека на Панагюрище. Александър Йорданов представи книгата си „Blogo, ergo sum!”, демек „Блогирам, значи съществувам!”. Внушителното книжно тяло представлява изложения на автора по проблематика, свързана с политическите хватки от последните 20 години на така наречения "преход", както и впечатления от посланичеството му в Полша и Македония. Марин Георгиев пък е авторът на скандално нашумялата книга за Никола Вапцаров „Третият разстрeл”, около която се въртеше дискусията с него. Но той е известен и като поет и преводач от унгарски език.
"Чат-пат"

Снимки Райка Йорданова