"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)
Показват се публикациите с етикет музика. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет музика. Показване на всички публикации

Стоил Атанасов пише песен по култови стихове на Любо Джевелеков

Любо Джевелеков (с китарата) и Пламен Тетевенски (снимката е от личния му архив)
Стоил Атанасов при представянето на песента "Бохеми" по стихове на Иван Станчев
Моменти от представянето на "От икебана дървесата ги боли" в клуб "Рубаят", НДК, София
Песен по култови стихове на енигматичния и изключително талантлив музикант, художник и поет от Панагюрище Любо Джевелеков подготвя панагюрският музикант и преподавател по китара Стоил Атанасов. Той е решил да музицира в памет на Любо по ръкописа му "Аз много бързо остарях", публикуван от личната тетрадка с творби на Джевелеков. (Факсимиле от оригиналния ръкопис на творбата може да видите по-долу - б.а.)
Приживе Любо не успява да издаде своята поезия в книжно тяло, но някои от текстовете му се разпространяват апокрифно сред неговите приятели. Тетрадката му пази само няколко стихотворения. Джевелеков не записва и пълнокръвен албум. Единственият негов диск, издаден от приятелите му посмъртно, съдържа песни в негово изпълнение - част от тях авторски композици, записвани в началото на 90-те в студиото на БНР и в студио "Графити", а друга част - кавъри на безсмъртни рок-парчета, неща, които той е обичал да свири, записвани като демо направо в Младежкия клуб в Панагюрище. 
Това не е първият опит на Стоил в писането на музика по творби на талантливи поети от Панагюрище. През 2015 г. той сътвори песен по стихотворението "Бохеми" на Иван Станчев, посветено "на Джорджо и купонджиите", в чиято компания е бил и самият Джевелеков. Песента Стоил представи по време на промоцията на третата поетична книга на Станчев "От икебана дървесата ги боли" в клуб "Рубаят" в НДК същата година.

Стоян Радулов за "Чат-пат"

"Това ще се запомни", спомен от Любо Джевелеков, сн. Спаска Костуркова

Стоил Атанасов пише песен по култови стихове на Любо Джевелеков / с видео


Вижте клипа и чуйте песента на Стоил Атанасов
по стихотворението "Бохеми" на Иван Станчев

Любо Джевелеков (с китарата) и Пламен Тетевенски (снимката е от личния му архив)
Стоил Атанасов при представянето на песента "Бохеми" по стихове на Иван Станчев
Моменти от представянето на "От икебана дървесата ги боли" в клуб "Рубаят", НДК, София
Песен по култови стихове на енигматичния и изключително талантлив музикант, художник и поет от Панагюрище Любо Джевелеков подготвя панагюрският музикант и преподавател по китара Стоил Атанасов. Той е решил да музицира в памет на Любо по ръкописа му "Аз много бързо остарях", публикуван от личната тетрадка с творби на Джевелеков. (Факсимиле от оригиналния ръкопис на творбата може да видите по-долу - б.а.)
Приживе Любо не успява да издаде своята поезия в книжно тяло, но някои от текстовете му се разпространяват апокрифно сред неговите приятели. Тетрадката му пази само няколко стихотворения. Джевелеков не записва и пълнокръвен албум. Единственият негов диск, издаден от приятелите му посмъртно, съдържа песни в негово изпълнение - част от тях авторски композици, записвани в началото на 90-те в студиото на БНР и в студио "Графити", а друга част - кавъри на безсмъртни рок-парчета, неща, които той е обичал да свири, записвани като демо направо в Младежкия клуб в Панагюрище.
Това не е първият опит на Стоил в писането на музика по творби на талантливи поети от Панагюрище. През 2015 г. той сътвори песен по стихотворението "Бохеми" на Иван Станчев, посветено "на Джорджо и купонджиите", в чиято компания е бил и самият Джевелеков. Песента Стоил представи по време на промоцията на третата поетична книга на Станчев "От икебана дървесата ги боли" в клуб "Рубаят" в НДК същата година.

Стоян Радулов за "Чат-пат културни новини"

"Това ще се запомни", спомен от Любо Джевелеков, сн. Спаска Костуркова

"Rocka Rolla" с Радко Пърлев & Friends - "Eyes of a Stranger" / live



Парчето  "Eyes of a Stranger" от албума "Operation: Mindcrime" на група "Queensrÿche" е една от най-добрите прогресив пиеси в метъл музиката. През 2018 песента ще навърши 30 години. Изпълнението на "Rocka Rolla" с Радко Пърлев & Friends на живо от 2014 г. е в традициите на най-доброто от тази музика - с мощен вокал, плътен саунд - и носи страхотно настроение и енергия...

Атанас Захариев - полиглотът просветител

Атанас Захариев
ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА ПАНАГЮРИЩЕ

Атанас Иванов Захариев (1897-1992) е родом от Панагюрище. След завършване на прогимназия през 1912 г. постъпва в Софийската духовна семинария. Преводач е във военнопленнически лагери по време на Първата световна война, след което едновременно работи и продължава да се образова - следва славянска филология, а по-късно завършва Пловдивския учителски институт. От 1922 г. е учител в Панагюрската прогимназия, а след спечелен конкурс е директор на средищната прогимназия в периода 1929-1940 г. Преподавател е и в гимназията. Атанас Захариев е с принос в развитието на театралната, музикалната и музейната дейности.
Избиран е за председател на читалище „Виделина“ в периода 1936-1938 г.
Активен участник е в Учителското дружество, във Въздържателното дружество, в кооперативното движение, в комитета за изграждане на Театър-паметник-музей „20 април 1876 г.“, сътрудничи на читалищните вестници „Панагюрски глас“ и „Оборище“. Член е на настоятелството на Панагюрските летни детски колонии. Съдейства в подготовката на „Немско-български речник“ от Захари Футеков, „Българска етнография“ на Христо Вакарелски, „Местните имена в Панагюрско“ от Йордан Заимов и други. Автор е на монографии като „Диалектът в Панагюрския край“ и други, които се намират в Българска академия на науките (БАН). Подготвил е за печат ценната и съдържателна книга „Спомени за Панагюрище“ (1978).
Атанас Захариев е полиглот - ползва говоримо и писмено немски, френски, италиански, руски, гръцки и сърбохърватски, добър познавач е на латински и на старогръцки език.

Откъс от книгата "Във вълшебната виделина на театъра. Хрониката на сценичния живот в Панагюрище". Съставители Нина и Иван Радулови. Читалище "Виделина" - Панагюрище, 2015

Ана Ракова - панагюрският лиричен сопран

Ана Ракова
ГОЛЕМИТЕ ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА ПАНАГЮРИЩЕ

Откъс от книгата "Във вълшебната виделина на театъра. Хрониката на сценичния живот в Панагюрище". Съставители Нина и Иван Радулови. Читалище "Виделина" - Панагюрище, 2015

Нейното име е добре познато на панагюрци, но и не само на тях…
Ана Цвяткова Ракова е родена през 1936 г. Завършва с отличие СПУ „Нешо Бончев“ - Панагюрище, а след това - специалност „Музикална педагогика“ във Висшия музикално-педагогически институт - Пловдив. Дългогодишен преподавател по пеене и музика в панагюрската гимназия „Нешо Бончев“, където ръководи ученически духов оркестър и средношколски хор. Неизменна солистка на ансамбъл „Ралчо Сапунджиев“. С неподражаемия си лиричен сопран винаги предизвиква възторг у публиката.
Ана Ракова изпълнява главна роля в грузинската жизнерадостна оперета „Кето и Коте“ от Виктор Исидорович Долидзе, издържала 14 представления в сезон 1957-1958, пожънала завиден успех и масово посетена от панагюрското гражданство; играе Добрата фея в детската оперета „Приказен сън“ от Илия Илиев (1956); блясва певчевска й дарба в класическата унгарска оперета „Царицата на Чардаша“ от Имре Калман, играна многократно два сезона (1963-1965) и при голям успех.
Ана Ракова е автор на книгата „Музикални традиции на град Панагюрище. Летописи“ (2005).
Нейният певчески и артистичен талант получава държавно признание - тя е носител на орден „Кирил и Методий“ - сребърен и златен, юбилеен медал „100 години от Освобождението на България от османско робство“, златна и сребърна значка „Отличник за читалищна дейност“ на Комитета за изкуство и култура, златен и сребърен медал „За заслуги към Панагюрище“.
„…Когато Анка постъпва в „Камбанчето“ (дн. Техникум по лека промишленост „Райна Княгиня“), учителят по музика Атанас Сугарев я привлича към хора и се занизват училищни тържества, нито едно от които не минава без нейно участие. По-късно талантливата певица се записва в четиригласния смесен хор на гимназията с ръководител Ана Главчева. В началото на 50-те години солово изпълнение на Анка Ракова - руската песен „Дубинушка“, й донася индивидуално отличие на фестивал на ученическите хорове.
…Когато завършва гимназия, тя започва работа в рисувалния отдел на промкомбинат „Текстил“. Тогава заедно с Радка Ценова създават модела на най-големия персийски килим, тъкан в Панагюрище. Близо два месеца 25 жени на трисменен работен режим тъкат за резиденцията на индонезийския президент Сукано килим с големина 121 кв. метра. Поради липса на подходящо за размерите му помещение, килимът е изпран на площада пред църквата „Св. Георги“ (б.а. днешния пл.„Райна Княгиня“).Съвсем в духа на времето и комбинатът си има смесен хор. С него Анка Ракова участва в различни фестивали на художествената самодейност.
Звездният миг за талантливата певица настъпва, когато през 1955 г. нейната колежка Гина Богоева (б.а. солистка на ансамбъла) я завежда при Делчо Радивчев - диригент на известния читалищен ансамбъл „Ралчо Сапунджиев“. Освен че получава нотна грамотност и се научава да работи с щимове, тук Анка Ракова започва своята активна солова кариера. Завладяващият й глас - специфично висок лиричен сопран, който без усилия взима си-бемол на втора октава, печели възхищението на самодейци и зрители.
… Панагюрци завинаги ще помнят нейните прекрасни дуети с Никола Скачков, Делчо Карайлев и Лука Милков, както и с Тотка Радивчева, Гина Илчева, Лиляна Коларова и Мария Хантова.
Като в свои води се чувства Анка Ракова, когато участва в читалищните музикално-сценични постановки на „Царицата на Чардаша“ от Имре Калман, „Кето и коте“ от Виктор Долидзе…
…Анка Ракова споделя: „Птичето веднъж каца на рамото.“ И с малко тъга си спомня как дошлият по покана на Делчо Радивчев проф. Драгия Тумангелов, след като чул възможностите на гласа й, казал: „Момиче, златна мина имаш в гърлото си.“ Предложението му за две години да направи от нея оперна певица, която да обикаля света. Анка не приема заради възрастните си родители. Остава сред самодейците в Панагюрище…
Завършва с отличие Висшия музикално-педагогически институт в Пловдив, спечелила възхищението на държавната изпитна комисия с председател Райна Кошерска, с прекрасното изпълнение на „Ария към месеца“ от Дворжак. И водена от огромната си любов към музиката и от вродената си нагласа - себеотрицание в името на другите, Анка Ракова 18 години е учителка в СОУ „Нешо Бончев“. Ръководеният от нея хор и оркестър получават различни отличия. Преди да се пенсионира, учениците посрещат любимата си учителка с огромния  надпис: „Не искаме другарката Ракова да си отива в къщи!“
Богата е сбирката от награди: орден „Кирил и Методий“ - сребърен и златен, сребърни и златни значки от Върховния читалищен съвет, почетен знак на Панагюрище за лични постижения в художествената самодейност, участие в ансамбъл „Ралчо Сапунджиев“ и училищна работа…“
(Из статията „Анка Ракова: „Имам още желание да пея!“от Мариана Динова, в. „Оборище“, бр. 32 от 28 юли 2000 г.)

Лука Зумпалов - юрист по образование, музикант по душа

Лука Зумпалов
ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА ПАНАГЮРИЩЕ

Лука Георгиев Зумпалов (1893-1980) е пионер на музикално-сценичното изкуство в Панагюрище и изявен културен деятел от началото на 20-те години на XX век до 1948 г. Участва като доброволец в Първата световна война, след която през 1920 г. завършва специалност правни и държавни науки в Софийския университет. Работи като адвокат, след което е назначен от Самуел Читджиян за управител на новооткритото от американски предприемачи предприятие за персийски килими в Панагюрище. След 1939 г. сам става индустриалец.
Лука Зумпалов заема достойно място в историята на Панагюрище, развивайки широка културна, обществена и издателска дейност.
Четири пъти е избиран за председател на читалище „Виделина - 1865“(1923-1925, 1928, 1934, 1939-1940 г.). Ръководител е на градския струнен оркестър, постановчик и диригент на оперети, редактор на вестниците „Панагюрски глас“ и „Оборище“, издател и редактор на вестник „Панагюрски вести“.
Като диригент на оркестъра при Градското музикално дружество „Средногорски звуци“ заедно с ученици от прогимназията и Педагогическото училище той поставя през 1927 г. първата музикално-сценична творба в Панагюрище - приказната оперета „Снежанка“.
По негово предложение през 1928 г. се поема инициативата за изграждане на театър-паметник, читалище-музей „20 април 1876 г.“, след което участва най-активно по нейното осъществяване.
Следват забележителни изяви в десетилетието 1930-1939 г., на които Лука Зумпалов е диригент или ръководител, сред които: оперетата „Вълшебният кладенец“ и „Скитникът циганин“, приспособена за местните сценични и музикални условия от него, която се радва на неимоверен успех през 1931 г.;  оперетата „Соня“ (1932); украинската оперета „Наталка-Полтавка“ (1939) по музика на Микола Лисенко и постаовяна няколко пъти - тя е изключително постижение на местните самодейци.
Представените оперети „Илка“(1935) и „Янош Хусарят“(1944, 1948) са по негова музика, а либретата им са дело на Дойчо Бучаклиев, разработени по разкази от руски автори.
Хубавото е, че Лука Зумпалов има своите достойни наследници. Неговият син Евгени Зумпалов (1927-2004) е преподавател от 1956 г. в Детската музикална школа, а по-късно неин директор до 1988 г., когато се пенсионира. В знак на признателност, тя носи неговото име. Внучката на Лука Зумпалов - Веселина Зумпалова-Ралчева - е завършила музикална консерватория, и също е талантлив музикант и диригент, изявен културен деятел и общественик. Избрана е за председател на Общинския съвет в Панагюрище (2011-2014).
Лука Зумпалов е почетен член на читалище „Виделина - 1865“ в Панагюрище.

Откъс от книгата "Във вълшебната виделина на театъра. Хрониката на сценичния живот в Панагюрище". Съставители Нина и Иван Радулови. Читалище "Виделина" - Панагюрище, 2015

Знаете ли, че?... Дриновци от Панагюрище имат песен за ЮНЕСКО

Пепа Филина, композитор на "Песен за един по-добър свят"
Годината е 2001-ва, Панагюрище, ранна пролет. В ОУ "Проф. Марин Дринов" е назряла нова инициатива. Тъй като от няколко години училището е асоциирано към организацията на ООН за образование, наука и култура - ЮНЕСКО, преподаватели и ученици в него с устрем се включват в различни инициативи на организацията и нейната мрежа от училища в страната. През въпросната година е обявен международен конкурс за национални химни на ЮНЕСКО и дриновци отново са активни.
Те избират текст от африканския поет Тони Сиера, преведен красиво от френски от преподавателя по български език и литература в Панагюрище Красимира Василева. Музиката на "Песен за един по-добър свят" създава Пепа Филина, а за цялата координация по работата се грижи Нели Ралчева.
Така песента е написана и представена в София, а панагюрци я чуват за първи път в края на май месец при представянето на резултатите от ежегодния конкурс за детска поезия "Стоян Дринов". Конкурсът за трета година е с национален характер и награждаването става в читалнята за възрастни на библиотека "Стоян Дринов". "Песен за един по-добър свят" се изпълнява от ученици от VІ-ти "б" клас на ОУ "Проф. Марин Дринов" с корепетитор Олга Ангелова. При представянето на песента и обявяването на резултатите от поетичния конкурс, има и рецитал по стихове на Красимира Василева, Стоян Радулов, Александър Пенчев и Боян Ангелов, посветен на 24 май, изпълнен от ученици на МОСТ "Ат. Буров" (един от техникумите тогава, днес слети в обща професионална гимназия).
От написването на българската песен на ЮНЕСКО в Панагюрище тази пролет, 2016-та, се навършват точно 15 години.

Стоян Радулов за "Чат-пат културни новини"

"Многоликата българка": Елена Николай

Елена Николай
Световната оперна прима Елена Николай  е родена в село Церово, Панагюрско, през 1905 г. Ранната бащина смърт води майка й до необходимост да поеме на 22 годишна възраст, грижата за двете си деца. Решава да замине за Франкфурт, където кара курсове за операционна медсестра.
Елена Николай е приета да следва в престижната Миланска консерватория, първа в списъка. Завършва с отличие, но без средства и е подпомогната от проф .Пинторно, човек с „неизчерпаема доброта на истински жрец на изкуството”. Известният импресарио Канела се впечатлява от великолепния й глас и й отваря „тежките двери” на престижните италиански оперни зали. Елена пее в неаполитанския театър „Сан Карло”,  за 29-годишната си кариера участва в 22  оперни сезона там. След Неапол тя пее на още редица италиански  сцени: „Верди”, „Дузе” и „Корсо” в Болоня, театър „Масимо” в Палермо, „Ла Фениче” във Венеция, „Джузепе Верди” и „Реджо” в Триест, „Реджо” в Торино. Роля след роля през 1942 г. тя се появява въодушевена  и на българска сцена в постановка на операта „Трубадур” в Народната опера. През 1943 г. Елена отново идва в България, като води малката си дъщеря – Мария-Аурора, наричана от нея… Минка.  Елена се е омъжила на 31-годишна възраст и скоро след това е преживяла ужаса да загуби първото си отроче. Съдбата я дарява с второ (Мария-Аурора), към което Елена изпитва през целия си живот чувство за вина, породена от прекалената й творческа заетост и трудното й съчетаване с майчинските задължения.
Царственият глас, скулптирана осанка и изпълнителският талант  на Елена Николай я отвеждат до великолепната ”Арена ди Верона”, където тя дебютира през 1947 г. в операта „Джоконда” на Поанкиели  пред 25 000 души!  И ролите следват една след друга: от 1947 до 1956г. тя е единствената Амнерис във Вердиевата „Аида”. Изследователят на нейния творчески път, проф. Константин Карапетров пише за нея така: ”Пределно разностранен е и стиловият обхват на интерпретаторската й дейност. Българката се изявява в предкласична, класична, романтична, веристична, експресионистична и съвременна музика, показвайки умения да вниква в стилово-жанровите особености на всяка епоха.” (Елена Николай. Второ преработено и допълнено издание., С. 1983).
Следва малко ранен, но категоричен отказ от сцената, преди гласът й да й е изневерил – през 1963 г. Елена Николай прави следваща стъпка…към киното. Снима се във филма на Виторио де Сика „Възходът”, после във филма на Дино де Лаурентис – „Моята съпруга”, в „Прелъстени и изоставени”, в „Докторът на пенсионерите” на Луиджи Дзампа. Впрочем, киното я уморява по-бързо от сцената и до края на дните си – до 1993 г.- тя се оттегля от активна творческа дейност. 

(Из книгата на Катя Зографова „Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането до наши дни”, С.,Изток-Запад. 2006)


This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people.

Скитници / Мариана Лечева изпълнява стихове от Нина Радулова




Скитници
                             За път душата ми е жадна!
                                                   
Дамян Дамянов


Отронен лист
е тая нощ,
в която те сънувам.
Весел звън
смутен звучи-
сърцето ми е лудо.
Ти, скитник мой,
в мига пленен -
ела!
Постой!
Аз моля...
И въздесъщ,
и полубог -
обичай ме!
Добра и лоша.
Не думи търся
с песента,
а топлина и вяра.
И в две очи
да уловя:
“Пак ще бъдем двама!”
Тръгни на път
ти, скитник мой,
но не забравяй-
когато видиш
знак за стоп,
поспри…
и ме дочакай!

Стихове Нина Радулова
Стиховете във видеото изпълнява Мариана Лечева

От кал да е, Иван да е... Ех, Иване, Иване...

Ето така народното творчество стига до нас, помни се и се пее. Заслугата за запазването на панагюрската народна песен "Иване, Иване...", която се е изпълнявала на Ивановден, е на Мина Шулекова от панагюрското село Елшица. През 1947 г. тя я изпява на Иван Качулев, който пък я записва завинаги, даже с нотите в началото. Факсимилето на този автентичен документ достигна до нас пък благодарение на Райка Йорданова, която го сподели в групата на "Чат-пат" във Фейсбук по повод празника.
Но за да сме точни, песента е характерна не само за Панагюрище и околните села, а и за Цялото Същинско Средногорие. Неин вариант през 1933 г. е записан и от Ст. Владимиров -. това се случило на Ивановден във Вакарел. Там му я изпяла Марика Ежова. Това го знам от статията "Минаха години... През януари във Вакарелската покрайнина" от блога на Станислав Владимиров - "Невчесани мисли" по въпросите на читалищата, за история, етнография, краезнание и всичко, което мисля и желая да спомена".

Щедрост / Мариана Лечева изпълнява стихове от Нина Радулова



Щедрост

Една минута
ти дарявам.
Една минута
с нервен жест.
Една минута,
разлюляна
във вечност
като кратък тест.
Една минута
ти дарявам,
богата
с винен пир.
Една минута
разтревожена
и трезва
като еликсир.

Стихове Нина Радулова
Изпълнява Мариана Лечева

Песни на Владимир Висоцки


Чуйте няколко от песните на този гениален руснак - Владимир Висоцки - един от най-големите бардове на ХХ век, автор на песни, изпълнител, актьор, с една дума - творец.

"Лирическая"

Здесь лапы у елей дрожат на весу,
Здесь птицы щебечут тревожно.
Живешь в заколдованном диком лесу,
Откуда уйти невозможно.
Пусть черемухи сохнут бельем на ветру,
Пусть дождем опадают сирени,
Все равно я отсюда тебя заберу
Во дворец, где играют свирели.
Твой мир колдунами на тысячи лет
Укрыт от меня и от света.
И думаешь ты, что прекраснее нет,
Чем лес заколдованный этот.
Пусть на листьях не будет росы поутру,
Пусть луна с небом пасмурным в ссоре,
Все равно я отсюда тебя заберу
В светлый терем с балконом на море.
В какой день недели, в котором часу
Ты выйдешь ко мне осторожно?..
Когда я тебя на руках унесу
Туда, где найти невозможно?..
Украду, если кража тебе по душе, -
Зря ли я столько сил разбазарил?
Соглашайся хотя бы на рай в шалаше,
Если терем с дворцом кто-то занял!

"Нещастните приказни герои"

 "Хайка за вълци"

"За новото време"

"От икебана дървесата ги боли" като оратория

 
Слушате ораторията "От икебана дървесата ги боли"
Музика Никола Вълчанов, обработка Пламен Велинов, текст Иван Станчев, изпълнява Студентски курсов хор при Национална музикална академия „Панчо Владигеров" - София, диригент Искра Огнянова.

От икебана дървесата ги боли
Корица на книгата "Дяволден"
Дърветата са сякаш икебана –
оазис тих
във ниското на шепите.
Сега при тях не мога да остана,
защото пих,
а красотата им ще сгрее слепите.

Дърветата напомнят за сираци.
Не ги вини,
че по небето пишат!
Със есен вятърът постла си –
ще зазими,
а после римите ще станат киша.

Дърветата са влажните клепачи.
Не мигат,
почне ли небето да сълзи.
Земята идва ù да се разплаче…
Но стига!
От икебана дървесата ги боли.


(Стихотворението е публикувано за първи път в дебютната поетична книга на автора "Дяволден")

Водоносец
             На Никола Вълчанов

По чигите на петолинието шатлае момък -
ръцете му пулсират с бяло, черно...
Че из душата му мелодии се ронят
и кичат се сърцата ни огрени.

От центъра на днешна ни България
към цялата Вселена тръгват впрягове -
със лъвове и музи, с вик фанфарен,
че иде принцът на Аугуста Траяна.

Добре дошъл, в Града на Мъдростта!
Неспирните лъчи на слънцето те милват.
Ключова Сол е ключ на смелостта
и прелестите на света във теб се сливат.

И като ярък Водоносец жънеш...
Плеяда черни ноти стават злато.
И от Аязмото възмогват кълнове,
които ще звездят из необята.

Стихове Иван Станчев  

"Серенада" от Шуберт, солист Джошуа Бел (цигулка)

СВЕТОВНА КЛАСИКА / УРОЦИ ПО КУЛТУРА
"Серенада" от Шуберт, солист Джошуа Бел (цигулка)
Schubert's "Serenade" - violin by Joshua Bell
Джошуа Бел е виртуоз на цигулката, един от най-добрите музиканти на нашето време, носител на "Грами". Той ще свири в столичната зала "България" на 9 февруари 2013 г., организатори са "Кантус Фирмус" и фондация "Америка за България". Изявата му ще е част от инциирания от тях цикъла "Музиката на Америка". Концертът в столицата е част от неговото световно турне, което започна тази есен, а на сцената с него ще бъде оркестърът на "Класик ФМ".  Джошуа Бел ще изпълни "Концерт за цигулка и оркестър" от П. И. Чайковски под диригентството на Максим Ешкенази.
Джошуа Бел покорява всички световни сцени със своя уникален талант. Той дебютира на 14 години с Оркестъра на Филаделфия под диригентството на Рикардо Мути. Днес 45-годишният цигулар е свирил с водещите симфонични оркестри и диригенти по света, записал е над 30 компакт диска, сред тях и известният саундтрак към филма „Червената цигулка“, отличен е с престижната награда „Ейвъри Фишер“, а от 2011 г. е музикален директор на прочутия оркестър Academy of St Martin in the Fields в Лондон. Джошуа Бел стана особено популярен с прочутия експеримент, осъществен по инициатива на журналиста Дж. Уайнгартен от в. The Washington Post. На 12 януари 2007 г. цигуларят свири за един час като уличен музикант, с нахлупена бейзболна шапка на една спирка на метрото във Вашингтон. От около 1000 минувачи, 7 се спират да послушат, а само един го разпознава. Статията на Уайнгартен, която поставя въпросите за контекста на съвременното изкуство и красотата, получава награда „Пулицър“. Цигуларят свири на уникален инструмент Gibson ex Huberman, изработен от А. Страдивари през 1713 г.