 |
| Мария Терзийска в царството на книгите, колаж |
Младото момиче е претворило душата си в цикъл стихове, посветени на любовта – тема вечна и свята колкото света… Стиховете му представят любовта в различните й форми и измерения. Болезнено откровено и по тийнейджърски емоционално звучат те, но въпреки това Мария се стреми да пренареди заобикалящия я свят по свой начин. Да го назове със своите думи, да го преоткрие чрез своята поетично настроена индивидуалност.
"Черпя вдъхновението си от живота! Понякога от положителни, понякога от отрицателни емоции. Но и в двата случая се ражда нещо красиво. Според мен стиховете могат да се родят от най-малките неща, които могат да докоснат душата ти и се хранят с обич", разказва още тя. "За мен поезията е бягство. Бягство от злобата, завистта, алчността и всичко лошо, което ни заобикаля. Поезията ражда любов и светлина!", категорична е Мария.
Мария Терзийска споделя още, че пише за себе си, но и за околните. "За мен е важно да ме четат, защото искам моите послания да докоснат душите и сърцата на хората. Посланието, което искам да отправя към всички, е да бъдем добри и да забравим злобата. Да живеем живота си обичайки се, защото той е прекалено кратък, за да го тровим с негативни емоции. Нека се обичаме, нека си имаме доверие и си помагаме, нали затова сме хора!", казва още тя.
Хубавото е, че Мария познава много млади четящи хора, но и "може би трябва да се поговори с тях и да се обърне внимание на вкусовете и потребностите им в литературния свят". Самата тя разтваря кориците най-вече на българската класика и фентъзи истории. "Обожавам творчеството на Виктор Юго, Тери Брукс, Иван Вазов и моят добър приятел и учител Калин Терзийски"...
С такава компания в ума си и по страниците на литературата вероятно я чака сбъдването на мечтите й: да бъде истински, добър човек; да стане добър писател, "а защо не и да издам книга". В "Чат-пат" й го желаем от сърце. А дотогава - приятно четене!
В интервю пред Спаска Костуркова, колаж Стоян Радулов
Отминало детство
На двама мои приятели – диаманти стъпкани от хората в калта
В един миг моето детство свърши,
когато „идеалният“ свят се прекърши.
Разбрах, че е лъжа и измама
в него нищо идеално няма.
В него, който и както свари
препречва ти пътя и ти удря шамари.
Да си добър вече стана грях,
за да те уважават трябва да всяваш страх.
И най-лошите са съдници,
а добрите хора са престъпници.
Вземат подем злобата и парите,
търкалят се в калта доброто и мечтите.
Всеки обвинява без да знае,
не го интересува, за истината нехае.
Искаме да окаляме тоз, който е пръв
дори да плаче със сълзи от кръв.
И мен тормозиха и обиждаха,
искаха да страдам, те ми завиждаха.
Всичко чисто и красиво е в друг свят,
в нас остана само черния цвят.
Молитва
Молих Господа и небето
да ме съберат с този в сърцето.
Но дали молитвата не чуват
или от любовта ни се страхуват?
А и кой не би се страхувал,
дали някой това е виждал и чувал?
Едно сърце за друго да живее,
една душа за друга да плаче и се смее.
Все по-силно аз се молих,
с демони и ангели се борих.
Получих всичко, но не и теб,
нямам сърце от огън, а от лед.
Няма смисъл вече да се моля,
сама за любовта си ще се боря.
Дори срещу Бога ще застана аз,
ако той застане между нас.
Стихове Мария Терзийска
