В ателието на художника Николай Радулов

Николай Радулов "Автопортрет", маслени бои / картон, 43/35 см. 2005 г.

Предлагаме ви серия картини от панагюрския художник Николай Радулов, споделени в личния му профил във Фейсбук. Още неща за талантливия творец и от него в "Чат-пат" търсете, като последвате етикета с неговото име по-долу.

Николай Радулов е "Творецът на годината" за 2013-та в Панагюрище

Николай Радулов, снимка Соня Гарчева

Панагюрският художник Николай Радулов е новият носител на общинския приз "Твореца на годината" за 2013-та на Панагюрище. Наградата е учредена още с решение №230/29.04.2009 г. на общинския съвет в града. Номинирането за нея става по предложения на културните институции, общински организации, сдружения с нестопанска цел и творчески групи. Наградата е съобразена със системата за морално и материално стимулиране на учителите и културните дейци от община Панагюрище.
Номинацията на Николай Радулов бе издигната от Литературен клуб "Виделина" и подкрепена при гласуването на 17 май от негови членове. Той е получил равен брой гласове от членовете на разширената комисия, заедно с хореогарафа Елеонора Найденова, предложена за приза от Обединен детски комплекс и Сдружението на предприемачите. Решението в негова полза е, защото той е получил повече гласове на панагюрци в първото онлайн допитване, организирано на официалната страница на община Панагюрище в интернет. За приза бяха предложени още музикалните педагози Пепа Филина и Стефка Стефанова.
През 2012 година Николай Радулов участва в няколко успешни изложби. През декември например това бе годишната изложба на Дружеството на пловдивските художници, чийто редовен член е от 2010 година. Особено популярна е серията негови творби, озаглавена „Жената и Котката“.
Николай Радулов е част от кръга "Чат-пат", както и оформител на панагюрския седмичник "Време". Един от последните му проекти е оформлението на най-новата поетична книга на Дарина Дечева "Имало и други полети".
Радулов в момента е и редовен докторант в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, където работи върху дисертация в областта на изобразителното изкуство.
Честито, приятелю!
"Чат-пат културни новини"

Очерк за Николай Радулов можете да прочетете тук

А тук може да разгледате личния му сайт

Ники Радулов прописа, а Лидия вече рисува

Няма грешка. Художникът пише. А поетът рисува.

Рисунка Лидия Стоицева

На Н.

На твоя пристан щом душата ми приседна,
спокойствието в нея акостира и свали платна
и бурните морета се превърнаха във капка,
после в нищо.
Прибрала се бе тя в сърцето твое - Домът ù -
началото и края на света.

Стихове Николай Радулов

Какво ново в 14 брой на в. "Чат-пат" четете тук.

На един век стана Дружеството на южнобългарските художници

Повече от 300 автори от всички дружества на художниците в Южна България участват в обща изложба в Пловдив. Експозицията е посветена на 100-годишнината от основаването на Дружеството на южнобългарските художници.  Творбите са експонирани във всички зали на Дружеството на пловдивските художници и ще останат там до 17 юни.
С уникално музикално шоу на проф. Атанас Славчев бе открита експозицията. На 12 рояла известният пловдивски пианист, заедно с преподаватели и студенти от АМТИИ-Пловдив, изсвириха фрагменти от произведения на Модест Мусоргски, Марин Големинов, Петко Стайнов, Панчо Владигеров.

Дружеството на южнобългарските художници е основано на 30 май 1912 г. със седалище в града под тепетата. Участници в него са художниците: Г. Атанасов, С. Велков, Г. Машев, А. Овчаров, Н. Кожухаров, Д. Гюдженов и др. Целта е да се обединят майсториет на четката от Южна България, да популяризира изкуството им, да си помагат. Първата дружествена изложба е уредена през 1914 година. Дружеството се движи хаотично между 1912-1918. Въпреки трудният период между двете войни, организацията присъства активно и одухотворява живота в страната.

Първата изложба на Дружеството на южнобългарските художници след тази през 1912 е на 1 януари 1914, Втората – 26 март 1915. Организацията прави две изложби през 1917. През 1920 Дружеството гостува на столицата София с изложба, в която се включват като „гости” и Сирак Скитник, Харалампи Тачев, Д. Сотиров, Ат. Дудулов, Борис Митов и др. Това не остава незабелязано от столичната критика и авторитетът на организацията расте. През 1921 в специален салон към Художествената академияотново са представени творби на членове на дружеството. До 1921 организира осем редовни и една извънредна експозиция. Изложбата от 1923 е закрита преждевременно – арестувани са Христо Станчев и Данаил Дечев. През 1924 Дружеството на южнобългарските художници открива Десетата си юбилейна изложба и отпечатва каталог. През 1931 е ХХ юбилейна изложба.
Организират се благотворителни изложби за художници в нужда, подпомагат се младите таланти, благодарение на дружеството своя дебют като артисти правят Никола Кожухаров, Давид Перец, Златю Бояджиев.
През 1935 организацията изгражда свой изложбен салон към Дом на изкуствата и печата. Тя не се ограничава само със своите членове, в салона гостуват Данаил Дечев, Владимир Димитров-Майстора, Иван Лазаров, Златю Бояджиев, Давид Перец, Цанко Лавренов, Васил Бараков, Борис Ангелушев, Георги Машев, Ненко Балкански и много други.
От 1927-1944 г. дружеството участвува постоянно и в съюзните изложби, уреждани в София. През 1929 група млади художници се отцепват и създават Дружество „Звено”, просъществувало само две години. То има амбицията да обедини художниците от Южна и Северна България. Органицацията се разделя на две групи – първата налага високи критерии в изкуството – Христо Станчев, Николай Райнов, Борис Ангелушев, Васил Бараков, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Данаил Дечев, Давид Перец, Н. Станчев. През 1944 дружеството е принудено да влезе в състава на СБХ и с духовната му инициатива е приключено, а високите критерии са заменени с изисквания за соц реализъм.

Николай Радулов пред картината си

Трима от панагюрските художници участват в юбилейната изложба.Николай Радулов, който е член на Пловдивското дружество, участва с картината си „Жената и котката“, масло. Стайо Гарноев предостави платното си „Нощ Шагалова“, а Манол Панчовски, който заедно със Стайо членува в Пазарджишкото дружество, показа картината си „Спомен от утре“, масло.
Източник newsart, снимки Соня Гарчева

Чат-пат и да почерпят!

               На 12 април - Делчо Стефанов, писател              
               На 8 април - Любомир Качков, поет
               На 3 април - Цвета Делчева, поетеса
               На 30 март - Николай Радулов, художник
               На 28 март - Богоя Сапунджиев, сценограф, художник, поет

Да са ни честити, здрави и вдъхновени!

На вълните на младостта: Николай Радулов

Николай Радулов, автопортрет

Докле е младост, златно слънце грей,
сърцето златни блянове лелей.
Докле е младост, леко път се ходи
и леки са световните несгоди.

  Докле е младост, всичко е шега;
не хвърля сянка на сърце тъга;
дори тъгата извор е на радост -
докле е младост, ах, докле е младост!

    Стихове Пенчо Славейков  

"Докле е младост, Коле, ах, докле е младост!..." Това ми се иска да кажа на младия панагюрски художник Николай Радулов, с цялата обемност и многозначителност, вложена в тази красива Славейкова фраза. За да му припомня, че младостта са тъкмо тези години на шеметни мечти, на амбиции, на кипеж и осъществяване. Единствените години, когато всичко е постижимо и възможно. Защото самият той е така скромен - нещо нетипично за човек на изкуството... Ако се вгледаме в живота на големите творци художници, ще видим техните бурни житейски страсти, пиянства, скандали, любови и раздели - дали отражение върху всичките им картини...А Николай, сякаш е ампутиран от всякакви подобни шумни и екстравагантни прояви. Като същевременно съвсем не е лишен от страстта. Само дето при него тя е скрита, подмолна, стаена като някаква дълбока магма под кората на житейското му битие. И може да бъде открита само в рисунките му, картините и скулптурите.
Колето, както го наричат близките му приятели, започва да рисува от дете и още в юношеските си години се сближава с художниците Манол Панчовски и Стайо Гарноев, както и с по-голяма част от артистичната бохема на Панагюрище. От 2002 година вече активно се включва в различни общи арт инициативи - художествените пленери в Панагюрище и в последвалите изложби. През 2008 г. защитава бакалавърска, а две години по-късно и магистърска степен по специалността Педагогика на обучението по изобразително изкуство, със специализация по живопис в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. През този период участва в над 10 селектирани групови изложби - студентски и на Дружеството на пловдивските художници, където е приет за член. А през 2010 г. са първите му две самостоятелни изложби - в пловдивската галерия "Бовиел" показва живопис, а в Панагюрище - живопис, рисунка и пластика. Но всъщност големият и широк път през изобразителното и пластично изкуство още му предстои... Заявката е направена. И то категорично.
Неговите рисунки, картини и скулптури сами говорят за натюрела му на художник. В последните години се забелязва тенденция към издължаване на фигурите в произведенията му. Нея самият Николай обяснява лаконично: "Това е стремеж към изчистеното, синтез на важното, подчинено на конкретна логика при изграждането на форма и обем". Не е и необходимо повече. Обговарянето е наша, не негова работа. Но и то става досадно, когато човек застане пред изкуството му, за да потъне в неговия свят...
В момента освен с рисуване Николай Радулов се занимава и с предпечата на панагюрския вестник "Време", както и сътрудничи на "Чат-пат".

Текст Стоян Радулов

Моменти от изложбата в Панагюрище, снимки Павлинка Георгиева

Николай Радулов в Жребичко, снимка Стоян Радулов

 Повече за творчеството на Николай вижте на НЕГОВИЯ ЛИЧЕН АРТ САЙТ.