Художникът Манол Панчовски в документални кадри

Вижте откъс от документален филм, посветен на панагюрския художник Манол Панчовски. 

За експресивните пейзажи и личността на панагюрския художник Тодор Васев

Картини от изложбата "Пейзажи от родния край", масло върху платно, художник Тодор Васев

Да се насладим, макар и за малко, на своеобразния живописен език на панагюрския художник Тодор Васев. Неговият експресивен стил с размах говори достатъчно за вътрешната му природа - мъжка, балканска, но не дива, а овладяна. Забележете характерният му и забележим усет към работата с цвета и текстурата. Той е изявен майстор на яснотата в предаването на усещането си за своето произведение, пейзажите му се открояват с категоричност.
Всъщност, гледаме "Пейзажи от родния край" - извадка от неголяма серия от негови картини, които Тодор Васев представи в една от редките си самостоятелни изложби в родния град през 2015 г. Изложбата включваше 21 живописни творби, чийто имена са красноречиви: "Край града", "Боовец", "Старият дъб", "Двор", "Прозорец", "Тракийска могила", "Пътят към Бъта", "Пътят към Висок". Сюжетите, както заглавията подсказват, са почерпени от пейзажите в околностите на Панагюрище. Те говорят и за това, че художникът винаги е бил свързан с родния край, с България.
Ето какво пише за Тодор Васев неговият приятел Ненчо Патърчанов: "Потомък на славен опълченец, Тодор Васев е художник с автентична художествена култура. Служи си с похватите на реалистичния рисунък, опростен израз на идеи и възгледи. Характерно за него е свободното боравене с емоционалните изблици на непосредствените възприятия. Това е неговият изразителен език на творец".

Интериор и натюрморт от Тодор Васев

Тодор Васев на пленера на Колониите през 1999 г., снимка © Стоян Радулов

Тодов Васев е роден в Панагюрище през 1970 г. - баща му Рад е панагюрец, но майка му Надежда е от Свищов. Пътят на изкуството първоначално го води в Художествената гимназия "Илия Петров" в столицата, която завършва през 1989 г., а впоследствие е приет в Националната художествена академия. Там се дипломира през 1997 г. с магистърска степен по живопис. Един от неговите професори е Андрей Даниел. Възпитаници на големия художник, например, сред които и Тодор, разбира се, участваха в съвместна изложба в рамките на проекта "Учители и ученици в изобразителното изкуство" през 2018 г., показана в София и Варна, добила добър обществен отзвук.

Трябва да отбележим, че творческия път на Тодор Васев минава през различни точки от картата на страната и на Балканския полуостров. Той има участия в изложби в Словения, Гърция, Македония, Хърватия и България. Тодор е и един от съорганизаторите и участниците във Фестивала на любовта и изкуството - с издания в Словения, Македония и България. Художественият пленер, провел се на Панагюрски колонии през 1999 г., бе част от него и от тогава, всъщност, се зародиха юнските празници на изкуството в Панагюрище. Жалко, че след второто издание художествените пленери изпаднаха от тях без някакви особен ипричини - просто от немара на организаторите впоследствие. Преди това Тодор бе организатор и на Първия студентски пленер, провел се също на Колониите. Участва и в една от творческите срещи на панагюрски художници и писатели, организирана от тогавашния председател на панагюрския литературен клуб "Виделина" Димитър Стефанов в с. Жребичко през 2004 г.
Днес Тодор Васев живее, работи и твори в София.

© Стоян Радулов за "Чат-пат"

Ярки мазки, лабиринти, многоточия и котки. Или Валентина Попова

От горе надолу: "Остъкляване на космоса", "Плитката на образите" и "Певица", акрил

Валентина Попова. Социолог по професия, но живописец по призвание. Чували ли сте това име? От зимата на 2019-та насам все по-често попадам на нейни картини.
Първо бях свидетел на третата самостоятелна изложба на художницата във фоайето на НБКМ, озаглавена "Многоточия за любовта". Заплениха ме яркият колорит в творбите й, едва укротената експресивност, пречупените пространства, смелите и устремени линии, едрите мазки, впечатляващите котки (любими животни, знаете), колажирането тук и там - все издайнически белези на една свободна, талантлива душа.
Поинтересувах се повече за тази чудна авторка, която ми се усмихва чрез картините си. И ето: стигнах до 2017 г. когато Валентина Попова организира в една малка софийска галерия дебютния си самостоятелен вернисаж „Лабиринтът на женската душа“. Колегите й от БНР, където именно тя работи дълги години като социолог, тогава пишат следното: "Валя се впуска в изследване на тази душевност, която изпълва с цветове. Картините й показват едно истинско пътуване в света на неизвестното. Човек с широка душа, винаги усмихната и гледаща с оптимизъм бъдещето – това е тя. Не спира да търси красотата и да мечтае."
Разбирам, че обича да пътешества и да снима, и да мечтае, и че живопистта се е превърнала в нейна страст. Я, колко много си приличаме!

Валентина Попова, снимка Кирчо Стоичков

Прави и изложба в родното радио. Картините й тогава са представени от изкуствоведа Борис Данаилов, който изтъква таланта на художничката за свободно боравене с цветове и форми. Тази година Валентина Попова показа свои работи дори в малката, но зашеметяващо магична Ковачевица - любимо мое старо село... Изобщо, изложбите й са "манифестация на нейната свръхсетивност" и са "категорична експозиция на многообразните й професионални и творчески таланти", както отбелязва журналистът Иван Върбанов. Още от него за нея: "Платната са ярки, създават топлота и настроение у зрителя, експонират стъписващо изразителни огнени багри, които са в позитивни мажорни тоналности и резонират в синхрон с енергийната пулсация на своята чувствителна, изразителна и много емоционална авторка. Цветовете и силуетите преливат от залез в изгрев, градират се от изпепеляваща любов до съзерцателна сетивна хармония, като зареждат зрителя с необикновен оптимизъм и го пренасят неусетно в света на матричните образи и провокативни видения на Валентина Попова."
Такава е тя. А аз просто искам да я познавам. :)

Четири картини от изложбата "Многоточия на любовта"

"Задраскване на спомена. Сън на яве"

"Котенце накипрено"

"Мечта за лято"

"Моите пътища неизбродни"

© Текст Стоян Радулов
© Картини от Валентина Попова
© Снимки от Стоян Радулов, Иван Добромиров, Валентина Попова и Кирчо Стоичков

С надеждата на сляпата любов си говори Пепа Маркова

Фрагмент

Надеждата на сляпата любов
Тя, Любовта е сляпа... И се лута,
подмамена в отъпкана трева,
излъгана, че няма да боли
и дрехата й ще остане цяла,
и ходилата няма да гноят,
и в дланите й няма да са рани,
под ноктите й няма да е кал,
и няма да е рошава и бедна,
и тялото й ще лети витално,
а не стопено в лава от сълзи...
Но Тя е сляпа... И се лъже лесно,
защото пътя търси със ръце –
опипва празнината със надежда,
че някак ще открие свойта цялост
във сигурно отворено сърце.
И ще се ражда с всеки следващ порив
прегърната, за да не чувства страх.
Очите си отново ще отвори,
застанала на правилния праг.

Пепа Маркова - картина и стихове

Още изкуство, картини и стихове от Пепа Маркова ще откриете, като последвате етикета под настоящата публикация.

В ателието на художника Николай Радулов

Николай Радулов "Автопортрет", маслени бои / картон, 43/35 см. 2005 г.

Предлагаме ви серия картини от панагюрския художник Николай Радулов, споделени в личния му профил във Фейсбук. Още неща за талантливия творец и от него в "Чат-пат" търсете, като последвате етикета с неговото име по-долу.

Пепа Маркова с образи на своите илюзии

Картината на моите илюзии

Не си измислям -
всичко е илюзия.
Сърцето ми стандарти не обича.
В главата ми
са мислите на лудите,
в живота ми са скучните тристишия.
Не е проблем
дали долитат Музите.
Представям си, че те ме провокират.
Тя, Дарбата ми,
ще остане чудото,
избрало мен, но без да ме попита.
И треска е –
в творбите си треперя,
а после ги разглеждам като чужди.
Попивам всичко.
Късчета вълшебство
излитнали от тихата ми лудост.
Припомням си,
че всичко е илюзия,
че символът стандарти не приема.
Картината
не е игра на Музите.
Виденията там са се заплели.

Пепа Маркова - картина и стихове

Още изкуство, картини и стихове от Пепа Маркова ще откриете, като последвате етикета под настоящата публикация.

Манол Панчовски ни дарява с нови пролетни картини

С нови пролетни картини ни зарадва талантливият панагюрски художник Манол Панчовски. Таланти като него правят живота ни по-красив и по-цветен.

Репродукциите на картините са от личния профил на художника във Фейсук.

   

Повече за Манол Панчовски в "Чат-пат" четете и разберете, като последвате етикета с неговото име под публикацията.

Твореското гостуване на Качков в Панагюрище - топла, развълнувана среща на стари и по-нови приятели

От ляво на дясно: Мария Бегова, Манол Панчовски, Любо Качков, Димитрия Руйнекова (отзад), Стайо Гарноев, Розалия Максим, Иван Станчев

Поетична книга, изложба живопис, развълнувано, топло, сърдечно, среща със стари и по-нови приятели, разговори, снимки, автографи... Така се завърна в Панагюрище близо 30 години след последното си заминаване поетът и художник Любомир Качков.
Роден в Димово, Видинско, през 1955 г., той публикува още като ученик в местните вестници, а по-късно в списание "Български воин" и в списание "Читалище". Идва да живее в Панагюрище през 1980 г. Става член на поетичния кръжок "Богдан Овесянин" и след това - негов председател в периода 1984-1986 г. През 1993 г. заминава да живее зад граница. Впоследствие се завръща в България и се установява в родния град Димово, свързва живота си тясно с читалище "Паисий Хилендарски". Там живее и твори и до днес.
През пролетта на тази година Любо Качков  бе удостоен с голямата награда и статуетка на поетичния конкурс „Жената – любима и майка“ – Свиленград 2017, за стихотворението си “Оправдание”. "Поети са всички тези, които четат, до които стига поезията. Ако не сте вие, няма къде да бъдат посети тези семенца на стиховете”, каза тогава той по повода.
На 7 юли в Историческия музей на Панагюрище  Качков представи поетичната си книга "Обречени сезони на любов" и показа живописни творби в самостоятелна изложба.

Моменти от представянето на книгата в Панагюрище

Ето какво пише Мария Бегова за колегата и приятеля Качков в предговора към първото издание на книгата:
"В Панагюрище го беше довела самата Съдба… В нашето малко творческо братство, което тогава скромно се назовава литературен кръжок „Богдан Овесянин”, Любо е не само между най-редовните, най-пишещите, той е и един от най-талантливите. Изкарва хляба си като художник, пее, посвирва на китара, вдъхновено рецитира световните и български поети, а своите стихове чете с тих, леко притеснен сипкав глас. Говори често за родното Димово, говори с обич, мечтае да ни заведе там и лично да ни покаже Дунава и да ни разходи с лодка. Знае десетки вицове, разказва безброй весели и тъжни истории, но и в едните, и в другите винаги намира философия, поука и мъдрост. И тъга, онази необяснима тъга, зад която се таи мисълта за идеалните, за непостижимите неща. Тази мисъл след време ще го поведе в странстване по далечни пътища, което за някои може да е бягство, но за него е търсене, търсене на същите онези идеални неща. Винаги пълен с нови чудати идеи, винаги открит и добронамерен, той е един от онези спойващи елементи, които правят от една група екип от съмишленици. През февруари 1984 година той става председател на литературния кръжок, подготвя литературната притурка „Кълнове”на местния вестник „Оборище, редовно провежда ежеседмичните сбирки, които традиционно завършват в Клуба на дейците на културата или в Клуба на автомобилистите. И печели нови и нови приятели. И, разбира се, не спира да пише. Едно негово стихотворение завършва така:
Но щом изпитвам болка – значи дишам.
И значи – още се съпротивлявам диво.
И имам сили стихове да пиша,
макар че знам – те всъщност ме убиват.
Не, всъщност, ни спасяват. И знам, че са спасявали и него.
Щяха да минат много години, преди да се срещнем отново.
Все се обръщаше се към мен така: „Мария, приятелю!” Сега аз казвам:”Любак, приятелю! Здравей!”
Така през жаркото лято на 2017-та "Здравей!" отново си казаха Любомир Качков и Панагюрище. Срещата с него откри директорът на музея Атанас Шопов. Но гостуването тук бе в рамките на Литературния салон, организиран от панагюрското читалище "Виделина" по идея на самата Мария Бегова. Пред панагюрската публика тя говори нежно за Любо и книгата му. Поетесата Ники Комедвенска пък прочете някои от творбите в нея. Самият Любо бе видимо развълнуван, на моменти - до сълзи, и говори кратко.
След откриването на изложбата разговорите и срещата между старите приятели продължи до среднощ.
С Любомир Качков в Панагюрище бе и група от трима човека от димовското читалище. През деня те бяха на работна среща в читалище "Виделина", после - в библиотека "Стоян Дринов", а след това посетиха и всички музейни обекти. Двете читалища - панагюрското и това в Димово, ще помислят как могат да си сътрудничат и да си разменят гостувания и участия е една от договореностите.

Текст Стоян Радулов за "Чат-пат"
Снимки Николай Радулов за в. "Време", предоставени и на "Чат-пат"

Част от показаните на изложбата в Панагюрище творби

***
Със Слънцето се оправдават сенките
и щом изгрее, плъзват като гущери.
Стоя във тъмното. Там няма сянка
и знам, че вече нямам оправдание,
с което да застана под небето,
където Слънцето винят за сенките.

***
Заинати се времето лъжовно,
но не подписах " да" със сатаната.
Дори духът да стане бездуховен,
на "ти" ще бъда само със земята.

Създаден и обгрижван все от нея
и толкова години непредаден.
През дупките на времето живея
а тя със мене после ще ви храни.

***
Забрави. Забрави и прости.
Непрощаващият се разрушава.
Погледни колко много звезди -
тази гледка не те ли пленява.

Но опасната близост със тях
те обсебва, разкъсва и мачка.
Гравитация жестока. И страх.
И убийствени вибрации.

Забрави и прости. И така
нека залез и изгрев да има.
Но е нужна надеждна земя.
Само мнение... Моля, прости ми.

***
Не съчувствам на себе си.
Точно е.
Всеки миг от съдбата заслужих.
Вместо точка една - многоточие.
Въпросителните са ненужни.
Не скимтя за пари -
на колене подарявам цветя на жена.
И улучвам на хубаво време -
без чадър крачи с мен любовта.

Стихове Любомир Качков

Още за Любо Качков и още поезия от него - тук. 
Нестинарски танц по жаравата на синовната любов - за общата книга на Любо и неговите деца Методи и Магдалена - тук. 

Пепа Маркова: "Не си и мислех, че е толкоз сладко да се откриеш след години на познаване!"

На снимката (отляво надясно): Стоян Радулов, Дарина Дечева, Пепа Маркова, Томи Наплатанов, Соня Георгиева, Иван Станчев, Тотка Лунгарска, Стайо Гарноев, Мария Бегова, Красимира Василева.

"Благодаря ви, мили хора, за този творчески импулс, с който ме заредихте в Дъждовница. Нямате и представа какво ми подарихте." Думите, изречени на отпътуване от тихото родопско село с гръмогласната джамия, съдържат есенцията на преживяното от творкинята Пепа Маркова между 29 юни и 2 юли 2017 г. Вече спокойно мога да заявя, че заради гостоприемството на творците от "Чат-пат" и от Литературен клуб "Виделина", поради широтата им, добронамереността им и искрено протегнатите ръце, тази талантлива художница, приложница и дизайнер вече се чувства част от сплотената им група. Т.е. от нашата група.
А колко хубаво е, че преди всичко това е и моя приятелка!
Още от първия ден в Дъждовница Пепа се хвърли да създава - първо в съучастие с домакинята Галя Димова от Движение "Кръг" довърши една от нейните инсталации. С крояческите си умения и професионален усет на дизейнер помогна на Иван Станчев при изработката на неговото "Родопско пано с дъждовник". С калиграфските си заложби проясни моя словесно-акварелен триптих. А на повечето рисунки изработи с вещина и търпение паспартута - признавам, досадна и никак не творческа работа. Чист занаятлък.
На всичкото отгоре нарисува прекрасна работа с туш - и то след почти фатален слънчев удар. А като за капак запечата емоциите си и в стих.
Ето на това се казва трудолюбие - не само, но желание, необходимост за изява. :)
Пепа Маркова е родена през 1973 г. в Габрово. Възпитаник е на художественото училище в Казанлък, и на Факултета по изобразително изкуство на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий".
Освен художник, тя е талантлив приложник и интериорен дизайнер, работи с коприна, стъкло, дърво, метал и камъни. Изработва бутикови бижута-уникати, рисува върху стъкло и съдове, изработва миниатюрни картички, прави мартеници. Изобщо - златни са сръчните й ръце.
Понастоящем живее и работи в София.

Стоян Радулов за "Чат-пат"

* * *
Не си и мислех, че е толкоз сладко
да се откриеш след години на познаване!
Цъфтеж....
И със карминен поглед
опипвам страстните извивки на душата си,
звучащи цветове и палавите, криещи се сенки....
Къде бях до сега?
Каква палитра беше ме покрила?
Поисках ли да смесвам с багрилата ми,
неискани, искрящи цветове
или дойде със обедното слънце...
Умората, плъстила слоеве в изминалото време?
И сладко е...
И ще следя извивките,
а те ще ме повеждат, докъдето
очите ми ще искат да разглеждат.
Сърцето ми ще иска да се чуди
и сластният кармин ще слива нежни и активни пориви.
Пак сладко е...
Задъхвам се...

Пепа Маркова,
с. Дъждовница

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ:
Емоции в стихове от срещата на два от световете в Дъждовница   
Тотка Лунгарска след Дъждовница: "...Ще продължа нататък"
Приказни сюжети в рисунките на Стайо Гарноев от пленера в Дъждовница
Стоян Радулов: Моята Дъждовница - между псалма Давидов и сурата на Фатима
"Чат-пат" порасна с таланта на голямата-малка Соня Георгиева

Панагюрското арт гостуване в Дъждовница като медийно събитие 

Приказни сюжети в рисунките на Стайо Гарноев от пленера в Дъждовница

Четири вълшебни рисунки с молив и акварел в стилистиката на приказното и на абстрактното, провокирани от преживяванията в Арт центъра в село Дъждовница, разположено недалеч от язовир "Кърджали", се родиха от талантливите сетива и ръце на панагюрския художник Стайо Гарноев. И останаха като подарък към домакините от Движение "Кръг", създали преди около дузина години центъра в Дъждовница по линия на Швейцарската културна програма за съвременно изкуство. Мюсюлманското село четири дни, от 29 юни до 2 юли 2017 г., бе домакин на Творческата среща на артисти от кръга "Чат-пат" и представители на Литературен клуб "Виделина" в Панагюрище, превърнала се и в своеобразен пленер. А всичко сътворено от тях на място ще бъде показано идните месеци в самостоятелна изложба в галерията на Движение "Кръг" в Кърджали.

Като художник Стайо Гарноев е част от кръга "Чат-пат", член е на Дружеството на пазарджишките художници и на СБХ – секция „Живопис“.
Роден е през 1964 г. в Панагюрище. На тригодишна възраст пада във варница и ослепява за три месеца, за да прогледне след това с очите на художник, както отбелязва за него в една своя статия поетесата Камелия Кондова. Никога не учи академично живопис, но попива знания от всички панагюрски художници преди него.
Днес Стайо е един от най-самобитните творци на Панагюрище, майстор е на фигуративната живопис, на шаржовете и карикатурите. Жанровото разнообразие на изявите му е огромно. Освен това е талантлив дърворезбар, иконописец и музикант – свири на китара и пее. Като душа на компанията Стайо се прояви и в Дъждовница.
Самостоятелните му изложби са: 2006 г. - в галерия „Арт спектър” в Пловдив, през 2008 г. - в Етнографския музей в Асеновград (там година по-късно гостува с нова изложба),  през 2009 г. - в Етнографския музей в Пловдив, през 2010 г. - в Дома на хумора и сатирата в Габрово, същата година -  в Плевен, в художествената галерия „Илия Бешков”, през 2011 - в Хасково - в рамките на „Южна пролет”, същата година - в Стара Загора, в галерия „Алба-авитохол”, през 2013 – в Арт салона на радио „Варна” и пр.
Той е активен илюстратор и автор на изданията на „Чат-пат“, както и на редица книги с поезия и проза на панагюрските автори. С дългогодишния председател на клуб „Виделина“ (2000-2016) Димитър Дънеков издават брошурата "Окрихме му колая (усмивки по време на криза)" (2009), а сборникът им „Питанки… чуденки… многоточия… и прочие“ (2016) през т.г. бе отличен от СБП с годишната награда за хумор и сатира.
Преди десетина години Стайо отказа приза „Творец на годината“ на Панагюрище – но не признанието на съгражданите си, а пликчето с пари от общината. Жестът тогава бе протест срещу местната управа, която прави малко или нищо картини на големи български художници - дарение на града - да се съхраняват в кошмарни условия. Панагюрище все още няма и своя пълнокръвна художествена галерия, каквото от десетилетия е желанието на панагюрските художници и на любителите на изобразителното изкуство в града. Оттогава не излага в родния си град.

Стоян Радулов за "Чат-пат"

ОЩЕ СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ ЗА ДЪЖДОВНИЦА:
Емоции в стихове от срещата на два от световете в Дъждовница  
Тотка Лунгарска след Дъждовница: "...Ще продължа нататък"
Стоян Радулов: Моята Дъждовница - между псалма Давидов и сурата на Фатима
"Чат-пат" порасна с таланта на голямата-малка Соня Георгиева
Пепа Маркова: "Не си и мислех, че е толкоз сладко да се откриеш след години на познаване!"
Панагюрското арт гостуване в Дъждовница като медийно събитие