Парчето "Eyes of a Stranger" от албума "Operation: Mindcrime" на група "Queensrÿche" е една от най-добрите прогресив пиеси в метъл музиката. През 2018 песента ще навърши 30 години. Изпълнението на "Rocka Rolla" с Радко Пърлев & Friends на живо от 2014 г. е в традициите на най-доброто от тази музика - с мощен вокал, плътен саунд - и носи страхотно настроение и енергия...
Гео Милев за българския народ и пречистването на живота му
 |
| Гео Милев |
Публикувано в сп. "Везни", 1919-1922 г.,
оригинално заглавие на статията: "Българският народ днес"
Години наред българският народ е живял бавно и томително обсаждан в някаква влажна, студена крепост – без слънце и без простор пред погледа – без творчески устрем на духа: обезверен, обезидеален. Обсаждан от своята тъй наречена „свобода“ – вече толкова години, – от ония, които са поемали в ръцете си неговите съдбини. Днес това положение е изострено до последна степен. Днес тежестта на обсадата лежи върху нас с най-голямата си мъчителност. Днес унинието, томлението в духовете е всеобщо и непоносимо. Днес – като резултат на една непрестанно кресчендирана социална злина – българският народ е подложен на най-голямо изпитание, е скован в най-голямо омаломощяване. Днес българският народ стои сякаш пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване. Днес творческият импулс на българския дух е спаднал до мъртвата нула на духовния термометър. И сред всеобщото мъртвило, в което не свети ни воля, ни желание:
... помощ не иде,
отникъде взора надежда не види...
Този патетичен вик на поета би бил най-добрият израз на отчаяното мъртвило, в което е скован днес българският народ, ако да не бе угаснал в духовете всеки патос, ако да не бе задавен в гърлата всеки вик.
Въздухът висне тежък и задушен пред нас, няма ли най-сетне да тресне спасителният гръм? Няма ли да се разрази очистителната буря?
Това чувства всеки. Това чака всеки.
*
Нещастието на българския народ произлиза от това негли, че ний започнахме своя свободен живот (който изисква от нас културно творчество) без организирана жизнена енергия. Затова обаче ония избрани синове на народа, които поемаха в ръцете си и върху съвестта си съдбините народни, имаха един върховен дълг: да организират жизнената енергия на народа, да я организират в творчество. Но: тук започва трагедията! Ръководителите на народа станаха „управници“ на народа! И не съдбините на народа бяха ръководно начало за тях, а тяхната лична амбиция, техният личен егоизъм. Защото тия избрани синове на народа – народните управници – не бяха избрани синове. Те бяха винаги най-недостойните синове на народа – пълна противоположност на ония самопожертвали се идеалисти – Раковски, Ботев, Левски, дядо Славейков и пр., – които родиха българския народ. И днес, и досега, винаги са били свободно отпуснати юздите на демагогията. Всички идват с блестящите си лозунги на тая или оная партия, но зад тия лозунги хитро се спотайват безчестното хищничество и лакомият егоизъм. Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде. И тия гении на злото, които са „управлявали“ до днес българския народ, насъскаха и тласнаха тоя народ в три безумни войни, които го разориха, които го превърнаха в прогнил труп – плячка за лакоми гарвани; и винаги в името на народа...
„В името на народа“ – да! – но у нас винаги е ставало въпрос само за едно: власт; не служба на народа, а „властвуване“ над народа. „Властта“ е занаятът – доходният занаят на българските тъй наречени „политически дейци“. Тяхната „политическа дейност“ впрочем е била винаги само „борба за власт“. И тази борба разпокъса жизнената енергия на народа; а дълг на тия „дейци“ беше да организират тази енергия в творчество! Уви, у нас дългът е бил винаги забравян и в най-новата история на българския народ за едно само не може да се говори: за дълг. И ето че тези „управници“ се изправят един по един пред съд; но тия, които ги съдят днес – утре и те се изправят пред съд и сядат на почивка – уморени от лъжа и кражба – в затвора. Това е постоянната развръзка на партизанската трагикомедия у нас. Но завесата никога не пада. Сцената стои винаги открита: открита за измама на народа, за разоряване на народа, за ограбване на народа, за разпокъсване на жизнената енергия на народа.
*
Народът чувства това; народът знае това. Унинието е всеобщо, мъртвилото е безплодно, порабощението на духовете е безизходно и всички погледи очакват спасение. Спасение, което би било чудо. Изход из безизходността на окончателното помъртвяване.
И възврат към светлите завети на миналото.
Копнежът към обновление, към пречистване, към разведряване, към възкресяване на жизнената енергия у народа се носи през въздуха; чувства се във всяка вещ – изпълва всички души. Небето тъмнее в предчувствие на очакваното знамение.
Но кой ще донесе желаното обновление? Нима тия, които са управлявали България, българския народ до днес? Дали от тях българският народ очаква своето обновление? От апостолите на демагогията, на лъжата, на кражбата? От сеячите на разтление? От тия, които носят със себе си мерзостта на запустението! От тия, които носят на челото си знака на безчестието?
Не.
Всички до днес управлявали партии са вече окончателно дискредитирани в очите на народа. Тяхното безчестие ги обединява в една обща гнила купчина слама, която трябва да се изгори, защото те – всички досегашни „политически дейци“ – нямат нищо общо с народа. Настрана от тях стои народът, в недрата на когото дреме енергията на неговото бъдеще. Трябва да се разпечата скривалището на тази енергия.
Един е изходът: обединяване на народните сили. А това обединяване ще се извърши само под знака на един лозунг: труд и честност.
Този нов лозунг – чужд на всички досегашни партии – означава техния разгром и изникването на една нова „партия“, която ще донесе желаното обновление, като обедини народа под единствения възможен в България социално-културен принцип: трудовия принцип. И тази партия ще изникне из недрата на народа и трябва да бъде не партия, а целият български народ. Така народът ще изнесе начело своите истински, най-добри синове: честните свои синове, ония, които досега са били или потулени зад шума на безчестието, или доброволно отлъчващи се от оная обществена гнъсота у нас, която се нарича „политически живот“.
Трябва – време е! – народът да изнесе из своите недра своите чисти и честни – и скрити досега – синове. Само те – тия нови хора – ще донесат неговото обновление. Нови хора! И нов девиз: честност и труд! Само този нов девиз, този нов принцип – трудовият принцип – ще обедини българския народ.
Защото той – българският народ – се състои преди всичко от хора на труда (в селата и градовете).
Бъдещето и спасението на българския народ е прочее в обединението на народа от селото и народа от града; а то е възможно само под принципа на труда – честния културен труд.
С този принцип трябва да се роди из недрата на народа една нова „партия“ – голяма колкото целия народ, – която да сложи гробна плоча над всички досегашни и сегашни партии, чиято дейност е била само злотворна и пагубна за народа; трябва да излязат начело истинските синове на народа – нови честни хора, – а не ония хора без морал, които са управлявали до днес България. Една нова партия – целият народ, – на която невидими духовни шефове са сенките на Раковски, Ботев, Левски и всички ония честни образи на миналото, които се жертваха за възраждането на българския народ.
Това, мисля аз, е всеобщото желание днес, което спи неизразено в душата на народа: нови хора!
И само така – и само тогаз българският народ ще може да разгърне в пълен обем своята жизнена енергия и в пътя на своето културно призвание да създаде онова, което ще бъде пиедестал не само на неговото благоденствие, но и на неговото културно възвеличаване. Обаче едно е нужно преди всичко: пречистване на българския живот. Само тогаз пред българския народ ще се разтворят широко кръгозорите на култура и културно творчество в бъдещето – народа, който в миналото създаде едно от най-силните духовни течения в историята – богомилството.
__________________________
 |
| Гео Милев преди и след взрива край Дойран |
 |
| Със съпругата си Мила Керанова |
През декеври 1913 г. в сп. "Листопад" се появяват първите му публикации - "Литературно-художествени писма от Германия". По това време Гео Милев е горещ привърженик на индивидуализма и естетизма. Следващите шест години твори и живее предимно в Запдна Европа - Германия и Великобритания. След като се завръща в София, Гео Милев издава списание "Везни" (1919-1922), което се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България. Под влияние на новата обществено-политическа обстановка в страната през 1922-23 възгледите му еволюират. Промяната в светогледа му е отразена на страниците на сп. "Пламък", което започва да излиза през януари 1924 г. В него Гео Милев печата статии, "Грозни прози", поемата "Септември", началото на поемата "Ад". Заради поемата "Септември" книжка 7-8 на сп. "Пламък" е конфискувана, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено. На 14 май 1925 г. Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва делото пред Апелационния съд, но на 15 май е арестуван от полицията и изчезва безследно; убит е и заровен в общ гроб в Илиянци.
Лушка Кочева: Рисувам, откакто се помня. Още пазя магията
 |
| "Лятна приказка", фрагмент - художник Лушка Кочева |
 |
| Лушка Кочева |
"Рисувам всичко, което може да ме развълнува и впечатли. В резултат на това се раждат пейзажи, натюрморти, портрети. Рисувам с маслени бои, акварел, акрил, туш, моливи - сподели ми самата тя. - Освен в реалистичното, моето творчество навлиза и дълбоко в абстрактното. Защото там е истинската свобода на твореца и докосването му до необятното и непознатото, до прекрасното и хармоничното. Там се усещат полетът на душата в един друг, по-добър свят и стремежът й да пренесе частица от него в своето настояще." И да - Лушка Кочева е изключително права в съждението си. Но то е дошло не само заради богатството на душата й, а и заради натрупания от нея опит в един свят, където тя се движи свободно и боса - без никакви притеснения. Този път за нея е започнал в ранно детство.
"Рисувам, откакто се помня. По белите варосани стени вкъщи, по дуварите на къщите на село, по тетрадките в училище, навсякъде, където имаше „поле за действие“. Ходех да си копая и глина на местността Свинарника край с.Баня, пресявах я на майка със ситото (като си понасях последствията) и си правех малки глинени фигурки. След като изсъхнеха, ги лакирах и им се радвах. Чаках с нетърпение часовете по рисуване в училище и в тях сякаш бях „Алиса в страната на чудесата“. Още тогава, в ранните си детски години, усетих магията на изобразителното изкуство. Магия, която се запази и до днес."
Интересното, но и още по-показателното е, че Лушка Кочева няма академично художествено образование. Значи, когато човек е истински свързан с нещо, има призвание и път, каквото и да прави, все ще завърне в правилната, в естествената за него посока. "Имах намерение да кандидатствам в художествената гимназия в София. Татко, лека му пръст, беше показал мойте глинени скулптурки на Димитър Попов (това е авторът на паметника на поп Груйо Бански в с. Баня и баща на етнолингвиста Борислав Попов - б.р.). Той му беше казал, че имам голям талант, който трябва да развивам. Затова по-късно се записах на курс в София при един добър скулптор. Но той непрекъснато ми повтаряше как трябва и как не трябва да се правят формите. Но аз виждах нещата по друг начин. И след като разбрах, че не се побирам в рамки, изоставих и курса, и кандидатстването. Продължих да рисувам и моделирам, според вътрешните си усещания."
Разминаването на Лушка Кочева с академичното рисуване не я спира. От години тя е член на групата на пазарджишките художници и участва редовно в техни общи изложби в галерия „Георги Машев“. Самостоятелните й представяния пред публика досега са осем - четири от които в родното Панагюрище. Първото от тях е през 1992 г. в Театъра Дом - паметник. "Спомняйки си за тази изложба, в съзнанието ми излиза образът на една жена, която гледаше картините ми и с усмивка си говореше: „Ох, колко ми е весело, колко ми е хубаво, като гледам тези картини“. Това ми беше достатъчно, за да продължа" - категорична е днес Лушка Кочева.
С фотографката Мариана Стефанова Лушка Кочева има съвместна изява през декември 2012 г., когато двете под шапката на Община Панагюрище и Арт клуб "Асарел" подреждат съвместна изложба - 40 пейзажни снимки от Мариана, заснети през последните години в България, и 10 живописни картини от Лушка Кочева.
В творческо отношение току-що отминалата 2016-та също е доста успешна и плодовита. По линия на Дружество на пазарджишките художници Лушка Кочева е поканена на Третия пленер "Брацигово `2016", този път на тема "Експерименти". Той е организиран съвместно с Дружество на пазарджишките писатели и с Община Пазарджик. На него са създадени произведения, плод на пленерно рисуване и писане на стихове сред прекрасната атмосфера на възрожденското родопско градче. На пленера рисуват и пишат заедно с Лушка още Илия Тончев, Александра Кисовска, Елеонора Хаджиниколова и Ангел Рашев от Дружеството на художниците и Тодор Каракашев, Йорданка Марина и Иван Йотов от Дружеството на писателите.
В родното й село Баня пък панагюрската администрация организира през месец май общинския пленер "Средногорска палитра" - част от новата концепция за споделеност на зам. кметъ Галина Матанова, която тя нарича „Изкуство с панагюрски дух, творчество от общността за общността“. Картините от него бяха показани няколко месеца по-късно на специална изложба в Панагюрище. „Към този пленер съм особено пристрастна. Не само защото Баня е моето родно село, на децата, които бяха с нас, допринесоха за невероятната творческа атмосфера, внесоха своя заряд. Радвам се и съм горда, че можем да оставим четката и палитрата на едно достойно поколение. Ще бъда много щастлива, ако можем отново да се съберем" - казва по този повод Лушка Кочева. Освен нея, вдъхновени от природата на Баня са още Николай Радулов, Петя Узунова, Нистор Хаинов, Пепа Машева. И тъй като последните двама са и преподаватели по изобразително изкуство в местните училища, техните възпитаници Лъчезар Бобеков, Димитър Панчев, Анастасия Лулчева, София Николаева, Евгения Любенова, Христина Зайкова и Цветелина Стрелешка също са част от проявата.
"Едно от нещата, които ме правят щастлива сега и ме мотивира да творя с четката и моливите, е пламъкът в очите на внуците ми – Стайко и Радослав Тренчеви, който заблестява, когато заедно започнем да рисуваме. Така огънят ще бъде жив и няма да угасне!"
Текст Стоян Радулов, репродукциите на картините са специално предоставени на "Чат-пат" лично от Лушка Кочева
 |
| "Нежност в цветове", акварел - художник Лушка Кочева |
 |
| "Морски пейзаж", масло - художник Лушка Кочева |
Ателие. Из сокаците на Търново с Пепа Маркова
Рисунките от Пепа Маркова на Велико Търново са правени, докато талантливата художничка, приложничка и интериорен дизайнер следва там. Тя е възпитаник на Факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Понастоящем живее и работи в София. Освен с дзайн, Пепа се занимава с изработка на бутикови бижута-уникати, рисува върху стъкло и съдове, изработва миниатюрни картички. Изобщо - златни са сръчните й ръце.
Василий Чолаков - непримиримият панагюрец
Василий Динчов Чолаков (1828-1885) е изтъкнат книжовник, един от първите български фолклористи и етнографи, библиограф, просветител, непримирим борец за чистотата на православната вяра. Родом е от Панагюрище.
През 1859 г. за пръв път от съществуването на Рилския манастир той съставя „Каталог на запазените ръкописни книги“. Името на Василий Чолаков се свързва с откриването през 1870 г. на „Пирдопския апостол“ - ценен ръкописен паметник, писан на пергамент през ХІІІ-ХІV век, част от фонда на църковната библиотека в Пирдоп.
Събира и записва народни песни, обичаи и умотворения. Предава на Константин Миладинов сто песни от източните части на България, поместени в сборника „Български народни песни“ (1861) на братя Димитър и Константин Миладинови.
През 1865 г. Василий Чолаков е сред инициаторите за създаване на читалище „Виделина“ в Панагюрище. А също така и един от първите сказчици в него, получили голяма популярност сред младите хора. Като учител допринася съществено за развитието на учебното дело в Панагюрище.
Той е автор на брошурата “Описание на село Панагюрище“, издание на Панагюрското читалище, излязло от печат през 1866 г. в Цариград. Публикува редица статии и в периодичния печат.
Василий Чолаков е почетен член на читалище „Виделина - 1865“ в Панагюрище.
Откъс от книгата "Във вълшебната виделина на театъра. Хрониката на сценичния живот в Панагюрище". Съставители Нина и Иван Радулови. Читалище "Виделина" - Панагюрище, 2015
Лушка Кочева. Жива. Защото този свят красив е. . .
 |
| Жива, худ. Лушка Кочева |
Жива
Дали така сме програмирани
или пътищата си сами градим -
все търсим нещо и не спираме
и все по най-трънливите вървим.
В дни задъхани, в тревожни нощи
печелим битки, слава и пари.
Високи върхове ни мамят още,
а духът ни изтъкан е от мечти.
Но бихме ли могли да знаем
дали не гоним празни суети?
Има ли ги портите на Рая,
не са ли тленни нашите дворци?
Илюзия или реалност е живота
защо не сбъдва всичките мечти
защо и днес така жестоко
залезът несподелен мълчи!
А Еверест стои пред мене
ледовете спират ми дъха
тръпка непозната ме обзема
от желанието да го покоря.
Щом полета на мислите ми спират
гордите и недостъпни върхове,
жива съм и брод към тях ще диря
забравила за други светове.
Защото този свят красив е
небето слиза в две очи!…
Пурпурната топлина на дните
ледовете бързо ще стопи.
Дали така сме програмирани
или пътищата си сами градим -
все търсим нещо и не спираме
и все по най-трънливите вървим.
В дни задъхани, в тревожни нощи
печелим битки, слава и пари.
Високи върхове ни мамят още,
а духът ни изтъкан е от мечти.
Но бихме ли могли да знаем
дали не гоним празни суети?
Има ли ги портите на Рая,
не са ли тленни нашите дворци?
Илюзия или реалност е живота
защо не сбъдва всичките мечти
защо и днес така жестоко
залезът несподелен мълчи!
А Еверест стои пред мене
ледовете спират ми дъха
тръпка непозната ме обзема
от желанието да го покоря.
Щом полета на мислите ми спират
гордите и недостъпни върхове,
жива съм и брод към тях ще диря
забравила за други светове.
Защото този свят красив е
небето слиза в две очи!…
Пурпурната топлина на дните
ледовете бързо ще стопи.
Стихове и картини Лушка Кочева
Очаквайте скоро голямото представяне в "Чат-пат"
на художничката и поетесата
от Панагюрище Лушка Кочева!
Абонамент за:
Публикации (Atom)