 |
| Христина Петрова с първата награда |
Събуди се рано с усмивка.
Широко отвори очи.
Протегна ръчички и тръгна
успешно да прави бели.
Къде що намери – събори,
прерови любимия шкаф.
Навсякъде смело остави
с пет пръстчета свой автограф.
Двузъба усмивка изпрати
на мама от коша с пране.
На тате в обувката сложи
да спинка кафяво мечè.
Към кухнята после намина
щастливият малък юнак.
Там чаша със мляко намери.
Изля я, но пийна все пак.
И ето, с мустачките млечни,
към мама засмяно търчи.
Прекрасен ще бъде денят му!
Отрано това си личи.
ДЪЖД
Слънцето препича силно,
пари жадната земя,
а цветчета и тревички
клюмат морни без вода.
Птичките не пеят нежно,
бръмбарите не бръмчат.
Животинките на сянка
са се скрили да поспят.
Вечер идва със прохлада,
с топъл дъжд и лек ветрец
и оставя по земята
локви пълни със дъждец.
Сякаш чаши с чай небесен,
сипан от вълшебник стар -
за растения, животни
и мушички ценен дар.
Пият с благодарност всички
и се питат: „Ах, дали
утре, също като днеска,
вкусен чай ще завали?“
ЖЕЛАНИЕ
Братче да си имам ден и нощ мечтая.
Скоро ли ще дойде искам да узная.
Никой не ми казва, отговора бавят,
или са заети, или все забравят.
Куклите са скучни, песнички не знаят,
гоненица, жмичка с мене не играят.
Друго е със братче – казвам и на мама –
искам да съм кака и да съм голяма!
Автор Христина Петрова
Стихотворенията са отличени с първа награда на Националния конкурс за непубликувана поезия за деца "Стоян Дринов" в Панагюрище през 2017 г.
Още за изданието на конкурса - тук.
