Фотописи: Мечтанието на Катя Куч

ФОТОПИСИ: Морето на Катерина Куч

Катерина Куч - "Разпятие"

Катерина Куч

Разпятие
Днес просто искам да мълча,
да страдам с твоето страдание,
в светия дух да търся упование,
да шепна твоите слова.

До теб ще бъда в твойта самота,
и кръста ще обгърна, ще достигна
нозете ти, лице ще вдигна,
да  ги умия със една сълза.

И после ще сведа глава,
до божията майка ще приседна,
на силата и аз ще се облегна,
но няма как венеца да сваля.

И после аз ще отлетя,
понесла  във небесни ширини
завета твой за бъдещите дни
и святата ти вяра в любовта.
Стихове Катерина Куч

Още поезия от и повече за Катерина Куч вижте тук

Катерина Куч - душата й е стон, душата й е зов

Ченстоховската Богородица от Малко Търново

В Храма
Запалих свещ. И лумна светлината.
Потъна в блясък светият олтар.
Изгря и ме изпълни чистотата
... На прелестния Божи дар.

Разнесе се вълшебно песнопение-
Тържествен химн на ангели небесни,
Блаженството на божие творение
Обви с любов иконите чудесни.

Обгърна ме омая на кандило,
Възнесе се до купола могъщ
И преклоних се пред Детето мило-
Детето – Син на Бога вездесъщ.

Ръце протегнах във блажено щастие,
Изпълних се със вяра и живот,
Свещеник скъп дари ме със причастие,
Помаза с миро жадния народ.

Докоснаха ме с нежната си ласка
Светините на българския дъх,
Понесох се в разкошната каляска
На Бог единствен, Син и Дух.

Из "През прозореца"

...
Отмествам бавно погледа си от стъклото,
замислям се и спомени за миг
изплуват в моите мисли, а доброто
взривява разума със страшен вик.
Съдби различни, полети и мисли.
Към нещо ценно всеки се стреми
и всеки нещо жертва - да осмисли
защо живее, накъде лети.

* * *

Ще бъда твоята ръка,
за да докосна пламъка на здрача
и да събудя чистата роса,
която в цветовете ще заплаче.
...
Ще бъда прелетната птица,
която вятърът зове,
за да превърне своя блян в кралица
на необятни светове.
...
Ела и ти, бъди и ти в безкрая -
импресия на новия живот.
И нека всяка клетка заиграе
във вихъра на земния галоп.

Стихове Катерина Куч

Катерина Куч

Неведоми са пътищата на таланта. Както неведоми са пътищата на красотата. А ако става дума за красив талант, какъвто е случаят с Катерина Куч, то най-щастлива е Темида, защото Катя се посвети на правото. Макар скоро, около Рождество, когато е написала и първото стихотворение, което ви предлагаме тук, да се зарече, че ще се върне към старото си "хоби" - поезията. Но ако човек може да си избере да следва право или молекулярна биология примерно, то не си избира да стане поет. Понеже поезията сама го избира. Катя вероятно би ме поправила с думите, че това е Бог. Но нима Бог не е красота, талант, поезия!?... Самата тя е казвала пред мен (Архивите го помнят!), че "поезията е приятел, с когото можеш да споделяш всичко, приятел, който винаги те разбира".

Катерина Куч е родена на 26 март 1978 г.(между дните на Благовещение, според православния и католическия календар), а странното й за нашите ширини име издава полско родословие. Докато учи в Панагюрската гимназия, тя попада в полезрението на българика и литератор Красимира Василева М`Бай - своего рода откривател на таланти. Така през 1997 г. те двете, заедно с Александър Пенчев, издават сборниците "Грешнаго идеалиста" и "Триада". Катя е публикувала още в местната преса в Панагюрище, а напоследък - и в интернет.
Честит рожден ден, Катя!
Стоян Радулов