 |
| Александър Пенчев |
Слънчевото момче Александър Пенчев (вече мъж и баща) е роден през 1975 г. в Панагюрище. Завършва ТЛП "Райна Княгиня", а по-късно и Колежа по библиотечно дело в София, където живее и днес. Прописва стихове още на 17-годишна възраст и веднага е забелязан от българичката Красимира Василева М`Бай. Участва в местни и национални литературни конкурси, публикува в периодичния печат - предимно във вестниците в Панагюрище, но и в "Български писател" през 1999 г. Сякаш за Сашо и стиховете му се отнасят думите на Пол Верлен, че най-голямото добро е да бъде направен човек по-малко самотен.
Стоян Радулов
* * *
Очаквай моето "обичам те",дори когато съм студен или ме няма.
Очаквай огъня на римите,
с които плача и мечтая!
Жадувай моя поглед безграничен
и раздаденото ми сърце.
Жадувай трепета ми на кокиче
под още зимното небе!
Закриляй ме, защото се страхувам
от повика на страстните вълни.
Закриляй ме, за да не отплувам,
загубил спомена за тези дни!
Наказание
Накажете ме със завист и омраза!
Разкъсайте със слово гордостта!
Така животът ми не ще е празен,
така от суета ще се спася.
Изтрийте гордото спокойствие,
разкъсайте живота – тлен
и стреляйте със удоволствие
отново, пак – и само в мен.
И без да искате, ще станете спасители
с безмилостния си протест.
След време, без да сте ме питали,
ще ви отвърна с благодарствен жест.
* * *
Предричам те - виждам в ръката ти скритата роза;обичам те - съзиждам в сърцето си твоята поза;
наричам те - с имена странни, несрещани;
обличам те - с очаквания за първи срещи;
закичвам те - с отпечатък от своите устни;
заричам те - на Бог, за да ни кръсти;
повличам те - към място нетленно, сънувано;
събличам те - и върху залеза те рисувам.
Стихове Александър Пенчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар