Лозена - малката парижанка на Панагюрище

Лозена Муховска - Киш

Наричах я и мислех за нея като за малката парижанка сред панагюрските къщя, при все, че нито е раждана, нито някога е зървала града на любовта с очите си. Париж тече в кръвта й, както Сена се вие около Монмартр. И рано или късно, мечтата й да го види, да усети мириса на Монпарнас или на “Шанс Елизе”, ще се сбъдне, ако вече не се е сбъднала. Знам, че сбъдна много други неща обаче. Особено откакто се пресели в Корнуел, Англия.
В Панагюрище често се чувстваше като розата на Малкия Принц сред тръни. Затова и бе забелязвана, впрочем. Но затова и трябваше да бъде обгрижвана с много любов, за да оцелява. Оцеляването обаче не й бе достатъчно. Розата трябва да е красива, да ухае прекрасно.
Тя носи в себе си силата и слабостта, любовта и безлюбието, вдъхновението и отчаянието. Тя е онзи аромат от виното, който остава по небцето дълго, дълго време…

Художник Лозена Муховска - Киш

Та, иде реч за една моя истинска "приятелница" - х удожничката Лозена Муховска. Още името й е такова хубаво, пък и е родена на 18 октомври, в деня на Евангелиста свети Лука – покровител на художниците. Дори зодията й Везни е под покровителството на Венера – римската богиня на изкуствата и любовта. Такива са съдбовните нишки на нейното съществуване.
Майка й твърди, че винаги е рисувала, което според самата Лозена не е вярно. Тя е завършила педагогика със специализация по изобразително изкуство в Дупница и в Пловдив. Рисува живопис, но и копринография. Първата й самостоятелна изложба е през декември 1998 г. Оттогава редовно е участвала в общинските художествени пленери, на арт-събития в Македония и Словения, подреди собствена изложба след тримесечно пребиваване в Ротердам, Холандия. После показа творби и на самостоятелна изложба в столичната галерия "Гая", после пак. А напоследък радва английските ценители на изкуството. Нейни картини притежават български посланици, бизнесмени и много частни колекционери в България и в чужбина.
Затова е и доста обговаряна - къде с любов, къде със завист или пренебрежение, но на подобни приказки тя отговаря, че “умрялото куче никой не го рита”. 
Любимият й художник е Салвадор Дали, според когото от Френската революция насам се развива една порочна кретенизираща тенденция, чийто стремеж е да убеди всеки, че художниците, са човешки същества, които по всичко малко или много са еднакви с останалите простосмъртни... А дали е така?
Любимата й картина пък е “Капризната” на Вато.
Изобщо, фина история е Лозена Муховска. И ще чакам с любопитство продължението...
Стоян Радулов

Лозена

А мечтата е тихата Сена,
Но е магия на стари винари.
Посрещни любовта си, Лозена!
На живота му трябват пожари.
Виж в картината дневните сънища.
Там луната рисуваш я цяла.
Продължи неспокойния звън.
Не прави от мечти икебана.
Стихове Иван Станчев 
  

Моменти от изложба живопис на Лозена в Англия, снимки личен архив