 |
| Иван Станчев |
И тази нощ не ме чакай!
И днеска се трепех с хиени и лешояди.
И днес... вятърни мелници и миражи.
Стигнах ги, кога плюскаха...И ми се падна ядеца.
И тази вечер ще прегърнеш възглавницата -
дето на теб и мен мирише.
А чедото ни ще сънува как с ламята се справя.
Всяка нощ ли те буди бурното ни дишане?
Неделя е. И кой може - наваксва сънуване.
А ти си станала и опекла баница.
За мъжете, дето пари не носят, а се бунтуват.
Дето не преиначават историята, но са всяка страница.
Утре вечер аз ще те чакам.
Ще има червено вино и земна салата.
Ще съм дал на комшийте и на прокажени...
Някога обещах ти "вкус към живота", а не "да те къпя в мляко"!
Много дойде това стихотворение.
Както и на много им идва до гуша!
Измислил е Господ - и трудности, и горението...
Ще заспи юнака и ще се гушнем...
В града на Вси светии
Засмян дървар обходи хълма.
Посече гнилите години на гората.
Развесели подалите се кълнове -
да тръгне със мечтите лятото.
За костенурките се стори друм -
да иде мъдростта при хората.
И слънцето разпери се за кум,
и се разлюти сватбената порта.
Моми заситниха в чаршията.
От Кукла идеше жениха.
И кмета зараздипли от кесията...
От празници не е ръждясал никой.
И клекнаха над бъдещето квачки -
да мътят радостите на звездите.
Три дни и ядоха, и пиха врачките...
Където трябва - стигнаха молитвите.
И святлият дървар облече хълма.
Нощта попи по кадифената носия.
Благодарих на всичко, че и тук се съмва
с кристалните деца - Во истина!
Батава*
Съблякохме зимните дрехи
и се обляхме в червено и бяло.
Спомен остана капчука от стрехите,
земята разголи се цяла.
Яхнахме силния вятър,
за да минем теменужно площадите.
А това става само с приятели,
иначе ще е дълга раздялата.
Вече сме вън от святлото Панагюрище
и звездите се палят от само себе си.
Сякаш сме пред вратите на Юли
и ни чакат пълзящи горещници.
Но пред крилата на китна Батава -
и от нозете ни започва небето...
Тук всяка мечта е слава,
опитомена в любовта ни комета.
Тук всяка мечта...
Малка трудна приказка
"Господ дава, за да ни види ума.
Господ взима, за да ни види отвътре!"
Мария Бегова
Разказвал съм стотици приказки,
ала 1001-та не я помня...
Започни, поне, началото й -
на прима виста!
Сякаш не я знаеш - за аршина двоен!?
Три дни яли, пили и се веселили.
Така завършва всяка трудна приказка.
...Тя седемдесет хляба за гладни умеси,
а седемте, в седмицата без него, останаха клисави.
Ти помниш ли оня еничарин,
дето от него света плачеше,
а насаме - пред съдбата си - той плака?!
Небето ни дава, а ний що чиним?
Себични сред светлината и слепи сме в мрака.
Ти сега припомни
золумите на Християнството и Исляма!...
А Бог е Един! И истинен
в Червения кръст и Червения полумесец -
и с мъдростите на Орфей и Омар Хаям...
Гергана и Шахеразада, и -
Мария - твоята седмица...
А 1001-та приказка
под езика ти ли остана?...
Стихове Иван Станчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар