Красимира Василева - на себе си поанта

Красимира Василева

История

Историята!? - Попрезряла проститутка -
предлага овехтелите си прелести
на всеки с по-издигнато статукво,
с юмруци яки и с неандерталски челюсти.

Призната за свещена дойна крава,
мени окраска според както духа вятъра,
на властника изцърква жалка слава,
а слабия изритва от театъра...

И кичат я със овехтели прелести
отрепките с издигнато статукво,
безмозъчни, с неандерталски челюсти...
Историята!? - Тъжна проститутка.

Хронотоп
Закотвени,
                дълбоко вкоренени
във битността на все един
и същи хронотоп -
в очакване на нов Велик потоп
да заличи посърналото Време,
пространството, обхванато от сплин...
Каква илюзия, че сме живели!
Пред мене - празнота,
зад мен - забрава,
а в мене - болка всеобхватна...
Добре че знам как всичко отминава
с целувката на мъдрата змия,
със падането на звездата златна,
когато онемее вятъра
и спусне се завесата в театъра...
 

* * *

Под сянката на дърво от мене посадено
не ще приседне никой пътник уморен.
Огнището е празно и студено
във моя дом несъграден.

И споменът за мен ще е погребан
в очи студени и в усмивки зли;
живот - угаснал непотребен,
ненужен и за мен дори.

Поанта

Отиват си тихо - един по един
и враг, и приятел - презрян и любим,
безлични дни - с тях важни дати...
Дошъл е просто мигът, когато

на страсти жарки да туря точка,
нова подтема в нов ред да почна,
да яхна Времето - таз стара кранта,
да полетя - на себе си поанта.
Стихове Красимира Василева - М`Бай
___________________________________
Тя мълчи, мълчи... Обича да мълчи... Но като избухне, стой - та гледай. Поезията й е като буре с барут от оная война в душата й, която никога не престава да изненадва с артилерийския си кръстосан огън. Имам си един любим цитат от нея: "Това, което ме кара да публикувам, е мълчанието и злобата на посредствеността. Защото да публикуваш написаното, си го представям като прани гащи на простор и никога не съм искала да си просна така душата. Зорлем ще ме направят гений!...". Тези думи така са се запечатали в мозъка ми, че почти ги помня наизуст. По-късно на няколко пъти ми е връчвала наръч стихотворения - на себе си поанта. А аз ги запасвах като патрондаш през гърдите си и... Право в "Чат-пат". Всеки път - пясно изстрелян ипатрони на непримиримостта. Така е, тук воюваме със слова. А в Ирак, Афганистан и Сирия - с бомби. И коя война си струва?
Красимира Василева е родена на 8 август 1954 г. Завършва българска филология в Софийския университет и веднага постъпва на работа в централната библиотека на БАН, а от 1990 г. е учител по български език и литература първо в панагюрската гимназия, а после и в професионалните гимназии (бившите техникуми). Известна е като откривател на таланти. Издала е със своите ученици Катерина Куч и Александър Пенчев сборниците "Триада" и "Грешнаго идеалиста", а самостоятело - дебютната си поетична книга (и то билингва) "С пуловера наопаки".
 

Красимира с пуловера наопаки

Колаж по едно магаре, което пише на френски

И ето, че вечно одумваната и скандалната, оплюваната, обругаваната, обичаната, възхваляваната, опърничавата, своенравната Красимира Василева - вечната бунтарка на гимназията, учителката извън света, в порив на протест срещу него взе, че прописа на френски... Така - закотвени, дълбоко вкоренени, ние сме свидетели на нейния поетически гейзер - двуезичната й книга "С пуловера наопаки/ Le pull a l'envers".
Преди време Красимира написа, че закотвени, дълбоко вкоренени - в измамната познатост и сигурност на традицията, на "вечните" истини, на уютния конформизъм, на "здравомислието", което ни кара да обявяваме за лудост всеки идеализъм, всеки порив към красота и добро - бавно потъваме в примирението. И тази нейна трета, но първа самостоятелна книга е вик срещу това. Напук! Срещу разстрела на поета от всички с чисти ръчичики и с дребни душички; срещу всички домошари, търговци, милионери, политици, турящи решетки на пътя на ранената смъртно птица; срещу пътя, буренясал от омрази, по който злобата цъфти; срещу традицията на чалгата и такта на маанетата, когато като тъжни мечоци, ние сме поведени от разни Манговци, Ганьовци, Карасковци и прочее.
Срещу това, извън трдицията, Красимира поставя своя най-прав път без капка страх, но и без цели, ала със стремеж към пречистване и възвисяване, защото от векове в нея растат и Болка, и Обич... С нея в този път са още художникът Стефан Дошков и прекрасните му илюстрации, редакторът, коректорите. А Красимира доказва, че с пуловера наопаки и с магарешкия си инат може да тревожи, но и да радва...
Стоян Радулов