 |
| Дарина Дечева |
„Понякога съм бяла и добра...”
Петя Дубарова
Има хора бели и добри.
Твърде бели да са нисша раса.
Пò човеци и от Бог дори.
Но не ги търсете из атласи,
нито в тъмни мисли и гори.
Те живеят горе, нависоко,
досами небето. И встрани
суетата ниска, многоока.
Те си нямат къщи. Имат дом –
сбира две сълзи, една надежда,
вяра също толкова. И щом
ниското в душите им се вреже
те угасват. Бели и добри.
Гълта ги небето. Не възкръсват.
Пръскат го на хиляди искри.
Добротата има къси пръсти,
колкото да гали без предлог,
световете чужди да поноси,
да даде око на едноок,
да поплаче с ближен без въпроси.
Но не ги търсете там и тук.
Вижте в себе си – до дън душата.
Видите ли нисък, черен, друг –
лошо е. И не е по гората.
Стихове Дарина Дечева
Вижте ИНТЕРВЮ с Дарина тук, и още поезия от нея ТУК и ТУК
Няма коментари:
Публикуване на коментар