"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Тотка Лунгарска - "Духът на детството"

Песен на влюбените, която вятърът
донася от тръстиките край Нил


Тотка Лунгарска*
Братът:    В зелените къдри на твойте градини
                 глава да положа бих искал.
Сестрата: Със лотосов цвят
                 ще обсипя страните ти.
Братът:     Целувам следите по пясъка
                 от малките нежни крачета.
Сестрата: Със пръсти дълбая в камъка
                 най-святото име за мене.
Братът:     Разкъсван от болка
                 смирено на прага ти лягам.
Сестрата: Лъчите събирам във шепа,
                 в килима ги вплитам за тебе.
Братът:     Приготвил съм вино със мед
                 и фурми на своята ладия бърза.
Сестрата: Косите си сплетох. Грима си оправих.
                 От Сириус водена идвам!
(2006 г.)

Духът на детството

Художник Лозена Муховска Киш
Духът на детството пробуди се в мен
от песента на гълъби в утрото
и мириса на зрели дуди.

В кошлето примамливо ухае грозде.
Бъклето отмерва такта на каручката.
Усмихнат дядо ме прегрща.

Разперила ръце, изпращам слънцето
от мойта кула –
                          купа бъдещо сено.
(2007 г.)

Моето утре
                          на Катето

На дивана свило юмручета
спи моето утре.
Онзи ден се роди,
а днес вече се гледа под лупа.
Вечер затваря очи пълни с мечти
и живее в сънища приказни.
Гони безбройни звезди
и приплаква над стъпкани думи.

Нежно целувам страните му.
Разтилам над него вълшебна
магия, закрилница – майчина.
(2008 г.)

Стихове Тотка Лунгарска

(Стиховете се публикуват за първи път)

* Тотка Лунгарска (Тони) е родена в Панагюрище през 1961 г. Страстна любителка на изкуството. Пише стихове от 12-годишна. Членува в Литературен клуб "Виделина" от 2000 г. Няма издадена книга. (За огромно наше съжаление!)
„Участието ми в дейността на Клуба е удоволствие и чест за мен – споделя Тони. – А най-приятни ми бяха миговете преди издаването на единствения по рода си вестник “Чат-пат”. Толкова весела и толкова непринудена атмосфера!... Вярно, че го издавахме чат-пат, но затова пък - винаги на ниво...”.
(Из книгата "Дойдох. Видях!..." на Димитър Дънеков)

1 коментар: