Сензацията на Иван Динков: Към Бога пътят е безбожен

IN MEMORIAM

10 години се навършиха, откакто големият поет от с. Смилец, осветил с таланта си аурата на панагюрската поетична традиция, Иван Динков, издъхна, покосен от рак, на 73 години в Пазарджишката болница на 23 януари 2005 г. Той написа толкова силни стихове, че се превърна в класик на българската поезия. Поклон!

Сензация

Към Бога пътят е безбожен.

По този път се появи
справочник за Отвъдното.

Най-общи сведения.

Там и птиците не пеят.
Поетични школи няма.
Всичко е като поема,
подредена в стари строфи.

Там е тихо и спокойно.
Климатът е постоянен.
Спалното бельо се сменя.
през...
през...
през...

Живите заспаха
катомъртви.

* * *
                     (Из "Признания пред Белла Цонева)
Труден рецитал
след една въздишка
търси в твоя шал
ябълки и вишни.

Траурният ямб
сякаш преоткрива
конник глухоням
в бяг след самодива,

В този ядрен век
или в този термос
близкият човек
е от друга ера.

Без да са добри
или много лоши,
нашите съдби
вече стават пошли.

В случая съм роб
и през нещо бяло
виждам своя гроб
в младото ти тяло.

Изповед

Все тая честност, честност, честност!
И все така - известен с неизвестност!
И все така - с подтискащата мисъл:
да завещая чашата си чиста!
Защо умирам? И защо отново
смъртта приема образа на слово?

В една реалност от зелени мрежи
змията вече гони таралежа:
дори си позволява да раздава
това, което той опитомява,
Защо възкръсвам? И защо отново
се връщам при убийственото слово?

Да можех сам ръцете си да хвърля
и след това безпаметен да тръгна
из тия маргаритки, из тревите,
съблечен и изкъпан от петита -
на всичко слабо силно да се радвам,
съвсем в начален и забравен стадий!

Проклет да бъде моя стих!
С народа си се разродих!

Стихове Иван Динков

___________________________
Иван Динков е роден на 26.08.1932 г. в с. Смилец, Пловдивско. Завършва гимназия в Стрелча и право в Софийския университет (1954). Дълги години работи като редактор в сп. "Младеж" и изд. "Партиздат", по-късно е директор на изд. "Христо Ботев". Още с дебютната си стихосбирка "Лична карта" (1960) получава висока оценка от литературната критика. Следват стихосбирките "Епопея на незабравимите" (1963; 1969; 1973), "Антикварни стихотворения" (1977), "Лична карта. Избрани стихове" (1982; 2002), "Признания пред Бела Цонева" (1988; 2002), "Маски" (1989), "Повторения" (1990), "Славянски псалми" (1991), "Поетични самоубийства" (1993), "Шепа срички" (1994), "Живот по памет" (1996), "Урна" (1996), "Дневник" (1997), "Спазми от Отечеството" (1999) и "Табакера" (2003). Интерес предизвиква и прозата на автора - повестите "Хляб от трохи" (1970) и "Софийски атентат" (1976), романите "Моминството на войниците" (1983), "Цветя за махалата" (1984) и "Покрай кадифето" (1993), както и неговите книги с размисли, фрагменти, спомени - "Докосвания до България" (1974), "Почит към литературата" (1980) и "Навътре в камъка" (1986). Автор на пиесата "Комисия за погребение" (1990). Носител е на националните литературни награди "Иван Вазов", "П. К. Яворов", "Никола Вапцаров", "Никола Фурнаджиев", "Иван Николов" и "Златният ланец" на в. "Труд". Умира на 23.01.2005 г.