"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Тайната страна на Гео Милев - поетът като художник

120 години от рождението на Гео Милев
Автопортрети на Гео Милев - от юношеството до зрелите години
120 години от рождението на големия български поет Гео Милев се навършиха на 15 януари 2015 г. По този повод ви предлагаме кратък поглед върху абсолютно непознатата за широката общественост страна от неговата личност - поетът като художник.
Гео Милев е бил всестранно надарен - поет, лиричен прозаик, есеист, театрален теоретик, критик и режисьор, художествен критик, преводач, полиглот, редактор, публицист, но и художник.
Още като гимназиален ученик в Стара Загора той прави ръкописни литературно-художествени вестничета, които илюстрира с винетки, карикатури и портретни скици. Като студент си рисува сполучливи автопротрети, показващи умелата му ръка. Докато в Германия (1912-1919) се запознава със съвременното експресионистично изкуство и минава на по-зряла стилистика. От този период са останали шаржове на Любен Каравелов, Иван Вазов, Алеко Константинов, Крили Христов и др. Рисува и карикатури на цар Фердинанд.
Но първата и най-високо художествена творба на Гео Милев е трицветната му гравюра на дърво към луксозното издание на стихосбирката му "Жестокият пръстен" (1920). Творбата е обявена като първа по инвенция, изразна простота, сила и вътрешна сугестия в нашето графично, плакатно или живописно изкуство.
По-нататък поетът прави монохромна гравюра и за изданието на преведените от него поеми на Пол Верлен. Редица негови творби и издания са оформени и илюстрирани лично от него. По късно оформя и корицата на поемата си "Септември".
Текст Стоян Радулов

Рисунки на Гео Милев със смесена техника
Илистрации към "Жестокият пръстен" (ляво) и книга на Пол Верлен (дясно)
Гео Милев сам оформя корицата на поемата си "Септември"
Кръст
                       Откога си се, моме, покалугерила...


Като утеха лишна само
- сред трезвена планинска шир -
обсажда черен манастир
днес хубостта ти с кръст и камък...

("Безимен камък в мъртва шир.")

Оплакват вечерни камбани
на твойта младост мъртвий сън;
кого зове - зов: жаден звън -
във твойта гръд от страст наляна...

("Последен без пробуда сън.")

Но ти под расото си гола
- и вътре в тебе зноен пръст
те тласка към любов - накръст
вселената с копнеж пробола...

("Над мене шепа черна пръст.")


Аз бих обичал мойто щастие...

Сензация
Аз бих обичал мойто щастие
и моите случайни радости,
аз бих обкичил в сладострастие
съня на всичките си младости,
във всеки сладък час причастие
бих взел от кратките си радости

- ако да бях в тоз свят един,
не сред усмивки без участие,
ако на бе зад всяко щастие
скрит страх,
           ако не бях самин
аз кръстен с горкото причастие
на жълт неврастеничен Сплин.

Стихове Гео Милев

Няма коментари:

Публикуване на коментар