Знам, че тук, между живите,
пак си буден на поста си,
сив във дните ни, сивите.
И навярно за хлебеца
се бъхтеш като всинца ни,
пак невидим, но в себе си
зрял за святост и истина.
Ти не си в кабинетите
от интриги задушени –
за душата ти тесни са
те, килийките плюшени.
И не си на площадите
по партийните митинги,
на властта в барикадите,
по разпивки и брифинги.
Те си нейде зад ралото
или прав зад машините,
движиш времето, спрялото,
със очите си, сините.
Ти си тук!
Знам го!
Вярвам го!
Под Балкана ни, стария,
без духа ти апостолски
няма дни за България.
Аз те виждам – на поста ти
и на път към бесилото.
Вярвам, жив си, Апостоле,
и в това ми е силата!
Стихове Димитър Дънеков
 |
| Васил Левски |
Няма коментари:
Публикуване на коментар