"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 6) - Дечурлига

Дядо и внуче
Това се случи, когато Панагюрски колонии все още бе пълнокръвно селище, а не поизоставено от Бога и хората миньорско село без помен от стара курортна слава. Вървяха дядо и внуче, между които се водеше следният разговор:
- Дядо, какво правите с баба?
- Играем си на криеница, дядовото.
- Как така?
- Ами, ако не съм пред очите й за повече от 10 минути, баба ти започва да ме търси.
- Ами ти, дядо?
- Е, аз си трая. Отдавна съм намерен.
...
Прочее, между същите дядо и внуче протичаха все подобни, интересни разговори. Ето още един:
- Как си, дядо?
- Губя си паметта, дядовото, започнах да забравям.
- Е, стига де!
- Вярно е, дядовото, вярно е. Като излезна навън, па и ако видя някоя засукана, нагласена хубавелка и забравям, че съм женен, дядовото.
Преразказа Нина Радулова

PR или помияр?
Синът ми споделил в класа си, че работя като пиар. Приятелчето му Цветелин се учудило на тази професия и заключило:
- Сигурно бащата ти много пие на работата.
...
Най-странното обаче е, че подобен кодош имаше и около едни местни избори преди няколко години. ПИАР на тогавашния кмет и кандидат за втори мандат от БСП Иван Евстатиев беше една позната журналистка - кадърно и хубаво момиче.
Звъни телефонът в предизборния щаб на кандидата за втори мандат и тогавашен кмет на Пазарджик. Пиарката - кадърно и хубаво момиче, вдига слушалката. А от другата страна една баба, след като се представила коя е, поискала да говори със самата пиарката по следния начин:
- Мога ли да говоря с помиара на кмета?
Преразказа Томи Наплатанов

Черпня за шестица
Художник Чудомир
На връщане от бътовското даскало Петърчо спрял на входната врата и започнал да реве на глас.
- Защо врещиш като заклещено яре, бре! – попитал го учуден дядо му.
- Ми аз… Ми аз… - хленчел през сълзи малкият. – Ми днеска ми написаха три двойки-и-и…
- Жена! – провикнал се към вратата развеселеният дядо. – Приготвяй черпнята! Най-накрая и в нашата къща влиза шестица!
Преразказа Стоян Бътовски

До обяд - борим глада, 
след обяд - съня!
В края на ранния социализъм се свикало профсъюзно събрание в голямо панагюрско предприятие.
Една от темите в дневния ред била помощ за братските африкански компартии и по-конкретно - борбата с глада.
Докато се обсъждала темата и се спорило дали да се помага с 1 лев или с 1.50 лвева на месец, един профсъюзен член станал и казал:
- Другари, ами ние вече работим по въпроса. До обяд се борим с глада. После идем, апнем на стола. Па след обяд се борим със съня.
Преразказа Томи Наплатанов

Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 1)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 2)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 3)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 4)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 5) 
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 7)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 8)

Няма коментари:

Публикуване на коментар