Василка Сугарева – от Райна Княгиня до Хитър Петър

Василка Сугарева

Василка Сугарева – един от най-разпознаваемите гласове по българските телевизионни канали. Още от времето на „Касандра” по Nova, та чак до най-касовите хитове в кино-мрежата като „Хари Потър”... Тя е гласът на сестра Кери от "Спешно отделение" и всъщност - режисьор на дублажите в един от големите кино лейбъли у нас. А една от последните й изяви е съвсем прясна – появи се в новия адвокатски сериал на ТВ7 „Кантора „Митрани” в ролята на директор на детска градина. Професия близка до нея, като се има предвид, че е дъщеря на знаменитата детска педагожка в Панагюрище Цонка Сугарева.
Василка е родена на 3 май 1959 г. в Панагюрище. Първото, което ще забележите у нея, са синьо-зелените й искрящи очи – по детски палави. Говори бързо, интересно, мелодично – не случайно с глас извайва десетки герои и характери.  Мимиката й е жива, вълнуваща – истинско злато за актьора. Страстта й е изкуството. И вероятно не знаете – но тайно рисува – нейното хоби. Когато навремето я попитах дали графика или живопис, тя ме застреля с „Карикатури!”. Такава, многопластова, е тя – минала през сцените на Русенския и Пазарджишкия театри, тя е била ръководител и на театрални състави, подготвяла е дори студенти за НАТФИЗ. Дълги години танцуваше и пееше в музикално-вариететния театър „Албена”, ръководен от Боньо Лунгов... Но всичко започва в родното Панагюрище.

 

„Обичам всичките си роли, но най-скъпа ми е първата – споделя Василка, - още като ученичка в гимназията бях Мила от „В полите на Витоша” на Яворов. Имам незабравими спомени с Дочка Кацарева, която постави пиесата, издържала над 10 представления на панагюрска сцена.” Закваската на актрисата била забъркана обаче още в семейството – и майка й, и баща й са активни самодейци изпълнители.

Василка Сугарева като Райна Княгиня на една от възстановките през 80-те

Докато гледам един от архивните фотоси, където Василка е в ролята на Райна Княгиня от априлските чествания някъде през 80-те, си мисля, че хич не ми прилича на Райна Княгиня. „Не знам. Лука Карайлев ме избра и не признаваше друга – опровергава ме Василка. – Райна Княгиня е била една спокойна, имала е такова търпение, за да ушие знамето”. Все пак виновничка за окончателния й избор да стане актриса е именно Дочка Кацарева. „В нейния средношколски театър се роди любовта ми към сцената. Щях да стана адвокат, защото мама и тате безмълвно ме насочваха към тази професия. Но всичко се преобърна с ролята на Мила през 1977 г. Реших да стана актриса и успях. Завърших кукловодство в класа на проф. Николина Георгиева през 1982 г. В НАТФИЗ се запознах и със съпруга си Здравко, който е също актьор. Двамата преминахме през ценната школа на провинциалните театри.”
Василка пристига в София водена от дарбата на дъщеря си Марина – талантливото момиче е прието и трябва да учи цигулка в столичното музикално училище. „Заради нея съм готова на всичко”, категорична е Василка. Това предизвиква и промяна в личния и професионалния статус на актьорското семейство. Печели първия си конкурс за озвучаване и започва едновременно с три роли за гласа й в прословутата „Касандра”. Днес Марина има много национални и международни успехи (за тях ще ви разкажем в специална публикация) и Василка е убедена, че всичко си е струвало. Но и до днес съжалява, че не се е занимавала достатъчно с музика. „Може би щях да стана прославен музикант или певица.” Свири на пиано всеки път, когато е възможно, макар да не се смята достойна за корепетитор на Марина. Но това още веднъж показва от какво семейство произхожда – дядо й е бил учител по музика, баща й – цигулар, а майка й – музикален ръководител. Всички са с музикално ухо. Успехите на дъщеря й са голямата й радост. „А в театъра, мога да кажа, че съм изиграла всичко. Гордея се с актьорската си награда за три мъжки роли от Международния куклен фестивал „Златен делфин” през 88-ма във Варна за участието ми в постановката „Хитър Петър”, където няма женски персонажи.”
Най-голямото удоволствие за Василка след театъра и телевизията е да води шоу програми. Привлича я импровизацията, често работи по сценарий, които сама пише... Жена, която отдавна е направила своята театрална реформа. И въпреки виталността си, явно е стъпила здраво на земята. „Абсолютно. Асцедентът ми е Козирог. Аз съм много реален тип – потвърждава тя. - Когато усетя изчерпване на интереса към определена работа, липса на удовлетворение, нужда от нова актьорска провокация и усъвършенстване, започвам да търся нови посоки, да експериментирам, да се обогатявам. Това ме стимулира, вдъхновява и удовлетворява." Точно в тази нейна виталност е и несъмненият чар на Василка Сугарева. Обаянието й е завладяващо - с магнетична сила. И това е една от причините да се чувства щастлива. Извоювала е своя авторитет в театралните и актьорските среди. "Не мога да се отърва от ангажименти и трудно ги съчетавам - признава тя. - Денят ми е много натоварен. Обикновено работя по 12 часа, но това ме зарежда с нови сили и енергия. Колегите ми се удивляват на този работохолизъм. Разбира се, най-ощетено е моето семейство, но и всичко е в негово име - след напускането на театъра, се превърнах в "многостанничка" и нямам свободно време." Един от ангажиментите й е дори като мениджър във фондация, която организира Международен фестивал за традиционни и модерни изкуства. „Радвам се, че в днешното трудно и несигурно време имам чудесна и разнообразна изява, че съм ценена и търсена, че предизвикателствата ме запалват и имам възможност ежедневно да се проверявам и доказвам в ново амплоа - заключава Василка Сугарева. - Това е най-важното за актьорската природа."
Текст Стоян Радулов, снимки архив

Василка с Александър Тухчиев, Лиляна Шопова и Лука Карайлев в панагюрското читалище