Елисавета Багряна - вечна в поезията, в страстта и в любовта

Багряна - вечната
25 години изминаха през март 2016-та от смъртта на една от най-големите български поетеси и душеведки Елисавета Багряна.
Още с първата си книга "Вечната и святата" през 1927 г. тя се утвърждава в литературния живот на страната и пленява сърцата на хиляди свои читатели.
Тази първа и превърнала се в нейна визитна картичка поетична книга е последвана от още стихосбирки: "Звезда на моряка" (1932), "Сърце човешко" (1936), "Пет звезди" (1953), "От бряг до бряг" (1963), "Контрапункти" (1972) и др. Багряна пише още стихове за деца и е преводач.
Нейните стихове пък са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Чехословакия, Югославия, СССР, Румъния, Италия, Швеция, Полша и др. Тя е носителка на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим  през1969 г.
Багряна е родена в чиновническо семейство в София. Но като млада живее малко в Търново и работи като учителка в с. Афтане, Бургаско (1910-1911). След това завършва славянска филология в Софийския университет (1911-1915). През този период се запознава с писателите Г. Райчев, Константин Константинов, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов, Йордан Йовков. Първите й стихове излизат в списание "Съвременна мисъл". В периода 1915-1919 г. е учителка във Враца и Кюстендил.

Първо събиране на писателки в София (кликни за по-голям размер)

 Багряна се включва активно в литературния живот едва през 1925 г.  Последователно сътрудничи във "Вестник на жената", в. "Лик", в списанията "Съвременник", "Златорог". По-късно сътрудничи още на в. "Литературен фронт", на списанията "Изкуство", "Септември", "Пламък" и др.

Габе и Багряна с Боян Пенев (в дясно) в Париж

Най-великият любовен триъгълник в българската литература

Багряна е красавица, която блести не само с талант, но и с ум, и която превръща тези си качества в неустоими женски оръжия... Тя става и крайъгълна част от взаимоотношенията в любовния триъгълник с Дора Габе и съпруга й Боян Пенев, който може би е причината да се възродят за нов живот техните любовни шедьоври. Багряна и Дора Габе преживяват шеметни авантюри, гибелни раздели и блестящи успехи, като любовните им истории си съперничат по размах с бурните Шекспирови драми.
Като поет Дора израства под крилото не на друг, а на гениалния Пейо Яворов, с който има интимна връзка, обвита в мистерии и тайни. Но тя открива мъжа на живота си в лицето на младия литературен критик Боян Пенев и се омъжва за него. Любим университетски преподавател и харизматичен мъж, той обаче привлича студентките и често се поддава на изкушенията, които му се предлагат. С времето отношенията между съпрузите охладняват и двамата се разделят. Междувременно, в полезрението на Боян Пенев се появява Елисавета Багряна. Тя напуска своя съпруг, но месец преди бракоразводното дело с Дора Габе, Боян Пенев неочаквано умира.
Любопитното е, че макар и съпернички за сърцето на този мъж и съпернички в полето на литературата, те все пак са най-добри приятелки и остават такива до старини.

Багряна и Габе при откриването на изложба в София

В литературните среди се твърди, че има най-малко още 4-5 имена, известни от учебниците и читанките, за които двете гранд дами на литературата ни си съперничат. Сякаш, от един момент нататък са сваляли мъжете от спортна злоба. Има обаче един, когото не са делили - тъкмо Пейо Яворов. Защото Багряна е само скромна студентка и още не е част от столичния елит, когато през 1914 г. той се самоубива след драмата със застрелялата се Лора Каравелова.
Може би затова в края на живота си Дора Габе казва, че единственият мъж, когото истински е обичала, е Яворов. И твърди, че стихотворението му "Две хубави очи" е посветено на нея, а не на Мина Ю. Тодорова от нейното стихотворение "Женска кръв".
Но, както и да е...
Днес ви предлагаме три от класическите творби на Елисавета Багряна от три различни периода на нейния живот - свидетелство, че талантът й избуява, развива се и удивлява читателите й до последен дъх.  Не случайно си е извоювала правото да бъде вечна в поезията, в страстта и в любовта...

Унес
Говори, говори, говори! -
аз притварям очи и те слушам:
- Ето, минахме сънни гори
и летим над морета и суша...

Вляво кървава вечер гори,
вдясно тъмни пожарища пушат.
Де ще стигнем, кога зазори?
Този път накъде лъкатуши?

Там ли, дето свободни ще бдим
и ще бъдем два пламъка слети,
и в нощта, сред безбройни звезди,
като двойна звезда ще засветим?

- Ти не знаеш? Аз също не знам -
но води ме, води ме натам!
(1926)

Не те измести никой
Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа - недоизчетен този път.

Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран,
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.

Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал -
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е нежно чашата подал.

Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...

И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.
(1959)

Вечер
Над моя праг вечерницата слиза
и през разтворената ми врата
нахлува хлад - от планината бриза.
Как неусетно идва вечерта.

Как неусетно се сгъстява мракът,
изпълнил и сърцето, и домът -
пред който твойте стъпки ме не чакат,
нито успяха да проправят път.

Така от броеницата на дните
ще се изнижат тежките зърна.
А погледът все дири ненаситен
угасналата лятна мараня.

Слухът се вслушва все така напрегнат
за думата, пресекнала насред.
Откъснати от твоите, все тегнат
ръцете ми като кована мед.

И нямала бих аз ни ден спокоен,
ни нощ на вдъхновена тишина,
ако не носеха те име твое
и от очите твои - светлина.
(Бояна, 17.VII.1961)

Стихове Елисавета Багряна

Панагюрката Катя Зографова - с книга за "Вечната и святата" - повече четете тук.