 |
| Паметникът на Делчо Оливеров в родното му село Поибрене |
В "Записки"-те гостоприемният и разсъдлив домакин и сподвижник на Левски и Бенковски, основател и на околни комитети, е наречен Делчо Ливр, а на паметника на първото българско народно събрание фигурира като Делчо Уливеров. Възможно е името да произлиза от популярното западноевропейско име - в Шишмановия "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина" река Тополница е сочена като един от естествените пътища на кръстоносните походи, които впрочем не престават и през дългото и мислено като монолитно-тъмно петвековно турско робство, след което идва (най-вече от Изток, казва конвенцията) Освобождението. Като Деус екс махина. И Чипровското въстание, и множеството походи, сред които е известен и подчертаван най-вече този на Владислав Варненчик, и множеството летописи на пътешественици, доказват, че петвековното чуждо владичество е период на постоянна динамика и стремежи за промяна на статуквото.
Разбира се, след Възраждането и в периода на национално самоопределяне на Балканите, тази динамика добива и естествената си държавна конкретност. Краеведи доказват, че Поибрене, подобно други околни селища, е създадено от преселници от Македония, Албания, Косово. За това свидетелстват и имената на махали по Тополница - Косевица, Шишманци, Слатина и др.
Делчо Оливеров, за разлика от повечето "луди глави", организирали и вдигнали въстанието, през 1876 г. е около четиридесетгодишен, улегнал мъж със семейство и деца. След като гласува на Оборище за въоръжено въстание, сам вдига въстанието в Поибрене, предоставя част от конете си за Хвърковатата чета, с която сам обикаля околностите до Петрич, Белица, Харамлиевец…
След погрома на въстанието е пленен и, вързан зад един от конете си, е доведен пеша - довлачен в Пловдивския затвор, където по свидетелства на други съзаклятници, се държи твърдо и поема отговорността за бунта изключително върху себе си. Месеци след това, през септември, се завръща при семейството си, в резултат от общата амнистия, приета под натиска на Великите сили.
С разклатено здраве, което никога повече не успява да възстанови, някогашният едър и държелив балканджия все пак доживява Освобождението. Умира на 5 януари 1894 г. като непримирим републиканец, нежелаещ да приеме полагащата се поборническа пенсия. След Освобождението, верен на непреклонния си характер, не желае да се среща нито със Захари Стоянов, нито с тогавашни държавници, поради убеждението, че "чистата и свята република", мечтана с Апостола Левски, е предадена от политическия елит.
Румен Спасов
Инициативни потомци и будни граждани въздигат паметника му отново
 |
| Снимка от Община Панагюрище |
Лентата е прерязана от кмета на Община Панагюрище Никола Белишки и от Лъчезар Цоцорков – бизнесмен и известен меценат в Панагюрище, дарил лични средства за възстановяването на паметника.
"Всеки народ има своите личности, за делата на които като потомци пазим жив спомена, пред паметта на които се прекланяме и които почитаме като герои", каза в словото си кметът на Поибрене по това време Иван Пандуров. - За нас, поибренци, един от тях е Делчо Оливеров – виден участник в Априлското въстание, съратник на Васил Левски и Георги Бенковски, предводител на поибренските въстаници и делегат във Великото народно събрание на Оборище."
Паметникът се възстановява благодарение на Инициативен комитет, чийто усилия започват близо 10 години по-рано. Причината - още през 1976 г., за 100-годишнината от Априлската епопея, на подходящо място в родното Поибрене, е открит паметник на Оливеров - една от първите (но вписани в Енциклопедията на БАН) работи на Иван Минеков - тогава млад скулптор, а по-късно и преподавател по скулптура в Националното училище за изящни изкуства. Срамно е обаче, че в първите години на "прехода" вандали съсипват скулптурата на Минеков.
При откриването Пандуров благодари на хората от Инициативния комитет, сред които и потомци на Делчо Оливеров, без чиито усилия не би могло да се случи възстановяването на паметника. Парични средства отпуска и общинската управа, а Иван Минеков отново е автор и изпълнител на проекта.
Внучката на Делчо Оливеров - Иванка, припомня на присъстващите живота и делото на героя от Априлската епопея. А Иванка Димитрова – по това време секретар на Община Панагюрище и потомка на бележития българин, прочита Поздравителен адрес от председателя на Общобългарския комитет “Васил Левски” проф. Дойно Дойнов.
Така днес в знак на признателност към делото на Оливеров вече има къде да му бъдат поднесени венци и цветя. А Април настъпва неизменно всяка година.
Стоян Радулов
_______________________________________
ДА ПОПУЛЯРИЗИРАМЕ ПАНАГЮРИЩЕ СРЕД ЧУЖДЕНЦИТЕ В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ.ОТИДЕТЕ НА СТРАНИЦАТА "ОБИЧАМ ПАНАГЮРИЩЕ. ВИЖ ГО И ТИ" - LOVE.PANAGYURISTE - ВЪВ ФЕЙСБУК И СПОДЕЛЯЙТЕ ПЛАКАТИТЕ НА ГРАДА СРЕД СВОИТЕ ПРИЯТЕЛИ И В СВОИТЕ ГРУПИ. ДА ПОКАНИМ "ЧИТАВИТЕ" ХОРА НА ГОСТИ:
This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It
is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable
people. See it and love it.
Няма коментари:
Публикуване на коментар