"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Камелия Кондова: Думите защитават мен и живота ми


Камелия Кондова
В ТРЕТО ЛИЦЕ:
“Думите защитават теб, позицията, живота ти… Когато ти трябва да защитаваш думите си, прилича на самозадоволяване… Не съм любител на това…” - категорична е Камелия Кондова след участието си в един от "трубадурските двубои", организирани в арт-център "Алтера" в София през 2009 г.
Ако някога сте чели поезията й (а то звучи невероятно да не сте), значи сте наясно с категоричността в стила й - и за хубавото, и за лошото; и при обичането, и при отричането...
“Красиво, силно и до болка искренно, такова, каквото струи от сините й очи, когато общуваш с нея. Непринудено – не премълчано, ненапудрено, а с толкова много поезия.” - така говори за нея варненската галеристка Ваня Маркова.
"Нехаресващите поетиката на Камелия Кондова са речовити и гръмогласни. Почитателите – сърцати и усмихнати. Но речите ще се забравят. Преживяното – и очакването, и сбъдването – ще остане. А някой, някъде, ще стане по-добър след нейните стихове." - Това пък споделя Валентин Дишев.
Камелия Кондова е родена на 26 февруари 1969 г. в Добрич. Завършила е езикова гимназия в родния си град. Висше образование получава във ВТУ "Св. св. Кирил и Меотодий", специалност българска филология. Работи в радио Добрич като журналист. Член е на съюза на българските писатели от 1997 г. Автор е на стихосбирките: "Повод за живот" (1988), "Не и милост" (1990), "Как се обича художник" (1994), "Тепърва ще се уча на живот" (1998), "Малки смърти (Почти любовна лирика)" (2007) и "Колко е живот да му се сърдя" (2011).
Камелия Кондова е отличавана с Голямата награда на националния конкурс "Петя Дубарова" и още след първите си поетични стъпки е наричана "детето чудо на добричката поезия". По-късно се утвърждава, като печели два пъти Голямата награда на националния конкурс "Веселин Ханчев", Първата награда на в. "Литературен глас" в Стара Загора, и Първата награда от Националния конкурс "Петър Алипиев". А за книгата си "Малки смърти" от 2007 г. е удостоена и с Наградата на Съюза на българските писатели.
Камелия Кондова ще бъде в Панагюрище на 26 март заедно с Маргарита Петкова за предтавянето на новата й книга "Подсвирквайки си - към Голгота", на която е редактор.
Предлагаме ви едно интервю с Камелия Кондова за в. "24 часа".
 
Текст Стоян Радулов, снимка Божидар Тодоров

ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ:

- Автор сте на поетични книги от 17-годишна възраст...
- Да, така беше. Христо Фотев и Недялко Йорданов, които бяха в журито на конкурса "Петя Дубарова", да вземат да ми дадат голямата награда. След един месец получих покана за издаване на книга. Тогава всичко беше регламентирано, нямаше самиздат.

- Камелия Кондова има много почитатели и последователи. Чу се, че веднъж дори сте се срещнали със самата себе си...
- (Смее се.) Беше, преди да излезе първата ми книжка. Тогава имаше няколко литературни издания и вестник "Пулс". Ние си ги купувахме и изрязвахме текстове. И аз съм преписвала нечии други стихове. Така имах стиховете на Маргарита Петкова, преди да се добера до книгите й. Пътувам веднъж в нощния влак и попадам на момиченце на моята възраст.
Заговорихме за литература, запознахме се и тъкмо да й кажа как се казвам, тя ме изпревари и се представи като Камелия Кондова. Който и да беше на моето място, също нямаше да я прекъсне. Това е много интересна шизофрения. Не я опровергах, съгласих се, че е Камелия Кондова, защото ми стана инитересно. Момичето извади тефтер и зачете моите стихове. Оставих я да слезе от влака като Камелия Кондова. Маргарита Петкова например знае, че се появила още една Маргарита Петкова, която дори раздавала автографи от нейно име.

- Графоманите по-малко ли са сега, или повече?
- Те си плащат книжката. Поръчват си по 500 бройки и бият хората по главите, като им ги подаряват. Амбицията винаги е била обратнопропорционална на таланта. Сега не е трудно. Има толкова много медии. А в интернет пък въобще не е проблем - влизаш и пишеш денонощно.

- Ако човек пише само в нета, може ли да стане популярен поет?
- Интернет е нож с две остриета. Той е бързо средство за постигане на популярност, но нали зад това трябва да стои качество. Този, който чете литературните сайтове, ще те забележи. Аз така съм открила не едно или две млади дарования. Дълго спорихме по въпроса с Гриша Трифонов, голям наш поет.
Той подскача от радост, когато открие талантлив млад автор. Имаме шантаво книгоиздаване и ако нямаш 1000 лева в джоба си, какво правиш? Вярно, че за да забележиш таланта в нета, трябва да минеш през тонове графомани. Но аз открих там страхотни момичета и момчета. Има прекрасни литературни сайтове, в които влизам основно за да чета. Така намерих едно гениално момиче от Полски Тръмбеш, казва се Елена Денева.
Запознах и издателство "Захарий Стоянов" с нея. Живот и здраве, ще излезе и нейната книга. Това са начините сега. Интернет е една огромна виртуална книжарница. Има всичко. Има обаче и мегдан да се развиват много шизофрении. Има няколко Маргарити Петкови, три Весели Йосифови, две Камелии Кондови....

- Това ли са единствените рискове в нета?
- Най-страшното е, че по ред причини младите хора са литературно неграмотни. Нямат представа от Дамян Дамянов и Давид Овадия, в същото време имат сърце и могат да припознаят за свое някое чуждо стихотворение. Объркването може да стане и съвсем невинно. Веднъж получих мила покана от едно училище. Спечелили проект, получили пари, направили декори и ми звънят и да питат могат ли да направят спектакъл по мои стихове.
Съгласих се. Поканиха ме на премиерата. Започна голямата рецитация. Първото стихотворение изобщо не е мое - на Валя Радинска. Второто стихотворение също не е мое, а на Маргарита Петкова. От 40-минутен спектакъл 10-12 стихотворения бяха наистина мои. И тези неща се получават, защото на някого му харесва нещо, пльоска го в някой форум, не го подписва, но казва, че е на еди-кого си и край. При децата, които ме поканиха, нямаше користен момент. Напротив, бяха много мили, а на мен ми стана малко неудобно.

- Какъв според вас е профилът на хората, интересуващи се от поезия в днешно време?
- Много приятно съм изненадана, че сред ценителите на поезия сега има млади хора. Има, разбира се, и мои набори на по 40 години, но моето поколение много четеше и имаше потребност от поезия. Веднъж ми се случи един куриоз. В един град ме посрещна една жена на видима възраст 50-55 години и ми каза, че е отраснала с моите стихове. Иначе сега има голямо желание да се избълва всичко, а интернет позволява това.

- Разбрах, че две от книгите ви се издават безплатно от ИК “З. Стоянов”.
- Никога не съм издавала книги срещу пари. Всички са ми издадени безплатно. Не виждам логика да си платя, за да си издам стихосбирката. Последната с избрани стихове се казва “Колко е живот, да му се сърдиш”.

- Какво сте спечелили от това, че издавате книги? Може ли да се препитавате с тези пари?
- Абсурд! Печеля това, че след известен период в живота си, в който съм натрупала стихотворения и искам да ги споделя с публиката, не си бъркам в семейния бюджет, за да видят бял свят. Може би някой има потребност от тях, щом издателят иска да инвестира в теб. 
Интервю на Юлиана Велчева, в. "24 часа", снимка Павел Николов 

Животът - начин на употреба

Животът снощи зверски се напи.
(Със всички извинителни причини.)
Така поне преминахме на "ти" -
дистанцията се скъсява с вино.

На първа фаза беше страшно мил:
Недей, любов, не се хаби напразно!
Не става Аполон от крокодил,
повяхнали цветя не правят празник...

На втора фаза, вече свил юмрук:
Ти докога така ще ме живееш?
Споделяш ме с поредния боклук -
без мисъл, без сърце. И без идея!

На трета фаза и прегърнал стол,
животът със езика си преплетен
изфъфли, че човек се ражда гол -
със кожата си всичко да усети.

И после падна под една дъга
от виненки наместо пеперуди.
Усмихнат като детството заспа.

Проклета да съм, ако го събудя!

Минало време в бъдещето с женен мъж
                                                На Лени и Лора с обич

Няма да споделям с него празници.
Аз самата празник ще му стана.
... Между два и четири. Сред разни
други причинители на рани.

Той без мен ще боледува зимата.
Аз ще го лекувам, но на пролет.
Срещу мен ще се изправят климата,
клюката и крехката му воля.

Ще се крием, ето, вижте – няма ни.
Има я единствено вината.
Аз сама ще се пребивам с камъни -
като гледам снимки на децата му.

Но ще съм вълшебно огледало,
ще показвам само смях и песни.
Само че... това съм го живяла.

И смъртта, ви казвам, пó е лесна.


На 43
Фалшиви – одите за любовта.
И ето, че ми стана безразличен
Животът, който проговаря с „Да!”,
а после три живота го отрича.

Но всеки ден се будя със сърце
и то се влюбва глупаво и гласно,
в Живота, който заявява „Не”,
а после...три живота е съгласен.

И уж е тайна стръмният пейзаж.
И уж съвсем сама си го катеря –
Живота, който иска да е  страж,
но няма как да ми остане верен.

Разбирам го, преди да сподели
душата си (остатъка от нея).
Животът с побелелите коси
не вярва на каляски и на феи.

И аз във всяка приказка греша,
но пак се вкопчвам (сигурно съм жива?!)
в Живота – опашатата лъжа.

Опашката е смърт. Но е красива!
                                           (27.02.2012 г.)

Стихове Камелия Кондова

Няма коментари:

Публикуване на коментар