Странно
и неочаквано. Една хроника, макар и антологична, която при това има задача да
събере факти случвали се цели 60 години, да бъде... увлекателна. Неочаквана
странност, станала възможна в новата книга на Димитър (Стефанов) Дънеков.
Отворих
книжното тяло, приятно оформено, с доза съмнение. Популярен жанр, по правило с
резултат, който често събужда уважение и по-рядко удоволствие. Обратният ефект
ме изненадва още от първата страница. Тръгва разказ за творческите (а често и
житейски) съдби на „литературното братство в Панагюрище”, обединено в клуб
„Богдан Овесянин” и тръгва ... с признание: дойдох, видях ... и се заразих.
Стефанов има право на това признание. 30 години от живота му са свързани с
историята на литературния клуб или кръжок или кръжец, както членовете му доста
време избистрят формата на формированието си. Доста време дори е негов
председател, а в началото едва набира кураж да потърси контакт.
Заразеният
Стефанов 30 години след идването си в Панагюрище и първите мъки над белия лист
ще приеме псевдонима Дънеков и ще реши почти година да се рови в архивите и
спомените си, за да ги запише. А „записките” започват като лично признание,
свеж и нетуширан сложен спомен от първите години в града и първата среща с
клуба. Следват романтични случки за неформалните и по младежки непланирани
разговори, четенето на глас на свои и чужди творби в уютно неремонтирана
гримьорна. Следват забавни и забавно разказани случки, разкази за творчески
шеги и тревоги, за единението на разнолики лица, свързани с пресуканото ласо на
увлечението да разказваш за света и себе си с необичайния ритъм на прозата или поезията.
Кратки,
но много физиономични са портретите на лицата в тази хроника. Сякаш за всеки от
тях Димитър Стефанов намира нови и нови думи, за да каже това, което ги прави
различни от останалите и все пак част от нетайнственото, но романтично и бесело
братство на изкушените от словото. В думите му за тях няма елейни нотки.
Напротив Стефанов не се смущава да заяви отношението си, да сподели оценката
си, да пощипне шеговито и себе си и приятелите си.
Хрониката
на клуб „Богдан Овесянин” на Димитър Стефанов не регистрира, а прави пластичен
портрет на няколко поколения местни творци, посмели да посегнат към белия лист.
И трудното той го прави някак леко – успява да разкаже много факти, без да
превърне книгата си в регистър, да натрупа имена, но и да ги представи като
лица. Уплътнена и цялостна е хрониката му, преборила се умело с изкушението да
пренебрегнеш важността или фактите или словото, с което ги разказваш, защото
така е по-лесно.
Антологичната
хроника на Стефанов със сигурност внася нов привкус в историята на близкото
минало, а и настояще. Ценността й се кре не просто в топлата грижовност към
фактите. Над това стои умението да направиш скучната хроника интересна,
шеговита и топла, художествена история дори с доста оригинални като преценка
мисли за атмосферата на Панагюрище, за патрона на клуба, за творческия процес и
хората на словото. Затова „Дойдох, видях! ...” няма да е приятно четиво само за
онези, които ще прочетат имената си и някои свои творби в книгата. Тя е просто
едно хубаво литературно четиво. И ще го усети всеки, който познава удоволствието
да четеш художествен текст, който ти се услажда като малък бонбон, излъчващ
аромата на младостта.
Текст, Веселина
Велчева, в. "Време 2001" - Панагюрище, 15-21 февруари 2012 г.
Антологичната хроника, посветена на 60-годишнината на литературния клуб в Панагюрище, бе представена на 17 февруари 2012 г. в камерната зала на Театъра. Дом-паметник в Панагюрище. Книгата стана факт с подкрепата на Община
Панагюрище по проект за стимулиране на местните творци.
ОЩЕ по темата вижте ТУК
СНИМКИ от събитието вижте ТУК
Няма коментари:
Публикуване на коментар