"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Книги: "Дойдох, видях!..." - антологична хроника за историята на литературния клуб в Панагюрище

Странно и неочаквано. Една хроника, макар и антологична, която при това има задача да събере факти случвали се цели 60 години, да бъде... увлекателна. Неочаквана странност, станала възможна в новата книга на Димитър (Стефанов) Дънеков.
Отворих книжното тяло, приятно оформено, с доза съмнение. Популярен жанр, по правило с резултат, който често събужда уважение и по-рядко удоволствие. Обратният ефект ме изненадва още от първата страница. Тръгва разказ за творческите (а често и житейски) съдби на „литературното братство в Панагюрище”, обединено в клуб „Богдан Овесянин” и тръгва ... с признание: дойдох, видях ... и се заразих. Стефанов има право на това признание. 30 години от живота му са свързани с историята на литературния клуб или кръжок или кръжец, както членовете му доста време избистрят формата на формированието си. Доста време дори е негов председател, а в началото едва набира кураж да потърси контакт.
Заразеният Стефанов 30 години след идването си в Панагюрище и първите мъки над белия лист ще приеме псевдонима Дънеков и ще реши почти година да се рови в архивите и спомените си, за да ги запише. А „записките” започват като лично признание, свеж и нетуширан сложен спомен от първите години в града и първата среща с клуба. Следват романтични случки за неформалните и по младежки непланирани разговори, четенето на глас на свои и чужди творби в уютно неремонтирана гримьорна. Следват забавни и забавно разказани случки, разкази за творчески шеги и тревоги, за единението на разнолики лица, свързани с пресуканото ласо на увлечението да разказваш за света и себе си с необичайния ритъм  на прозата или поезията.
Кратки, но много физиономични са портретите на лицата в тази хроника. Сякаш за всеки от тях Димитър Стефанов намира нови и нови думи, за да каже това, което ги прави различни от останалите и все пак част от нетайнственото, но романтично и бесело братство на изкушените от словото. В думите му за тях няма елейни нотки. Напротив Стефанов не се смущава да заяви отношението си, да сподели оценката си, да пощипне шеговито и себе си и приятелите си.
Хрониката на клуб „Богдан Овесянин” на Димитър Стефанов не регистрира, а прави пластичен портрет на няколко поколения местни творци, посмели да посегнат към белия лист. И трудното той го прави някак леко – успява да разкаже много факти, без да превърне книгата си в регистър, да натрупа имена, но и да ги представи като лица. Уплътнена и цялостна е хрониката му, преборила се умело с изкушението да пренебрегнеш важността или фактите или словото, с което ги разказваш, защото така е по-лесно.
Антологичната хроника на Стефанов със сигурност внася нов привкус в историята на близкото минало, а и настояще. Ценността й се кре не просто в топлата грижовност към фактите. Над това стои умението да направиш скучната хроника интересна, шеговита и топла, художествена история дори с доста оригинални като преценка мисли за атмосферата на Панагюрище, за патрона на клуба, за творческия процес и хората на словото. Затова „Дойдох, видях! ...” няма да е приятно четиво само за онези, които ще прочетат имената си и някои свои творби в книгата. Тя е просто едно хубаво литературно четиво. И ще го усети всеки, който познава удоволствието да четеш художествен текст, който ти се услажда като малък бонбон, излъчващ аромата на младостта.
Текст, Веселина Велчева, в. "Време 2001" - Панагюрище, 15-21 февруари 2012 г.

Антологичната хроника, посветена на 60-годишнината на литературния клуб в Панагюрище, бе представена на 17 февруари 2012 г. в камерната зала на Театъра. Дом-паметник в Панагюрище. Книгата стана факт с подкрепата на Община Панагюрище по проект за стимулиране на местните творци. 
ОЩЕ по темата вижте ТУК
СНИМКИ от събитието вижте ТУК

Няма коментари:

Публикуване на коментар