"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Стайо Гарноев: "С добро ела - добро да найдеш!"

Ангелът-хранител, дяволът и музата-дойка, художник Стайо Гарноев
Стайо Гарноев - самобитният художник от Панагюрище и активен участник в създаването и реализирането на "Чат-пат" бе официално приет за член на Съюза на българските художници. Това стана, след като в началото на февруари 2012 г. Централната комисия на СБХ одобри кандидатурата му. Той е един от 13-те нови попълнения в секцията за живопис. Събитието бе отбелязано и с обща изложба на новоприетите членове в галерията на СБХ в София на ул. "Шипка" № 6. Стайо Гарноев показа пред столичани три от последните си творби. Забележително е и още нещо. Градът ни има само още един художник, член на националното сдружение на художниците - Манол Панчовски - верен приятел както на Стайо, така и на "Чат-пат", и на болшинството пишещи братя от Панагюрище. Илюстрирал е десетки книги. Честито на Стайо!
Още за активната творческа дейност на художника през последните години вижте ТУК.
А очерк за него от Камелия Кондова прочетете ТУК 


"С добро ела - добро да найдеш. 
Добро направи - с добро да си идеш."

Този житейски принцип панагюрският художник и дърворезбар Стайо Гарноев е резбовал ювелирно върху ствол, окачил му е чанове и го е оставил да се полюшва от вятъра в двора си. А пред него трепери смокиня. Отдолу чучури изградена от речни камъни чешма. И току се завъртиш, под навеса ще попаднеш на зографисани върху стената библейски сюжети: "Рождество", "Кръщение", "Цветница"... В битова обстановка там с помощта на няколко автентични каци е завършен и кът за... ОБЩУВАНЕ. Нали си представяте онези задушевни разговори, когато личността се оголва до кости и цялото ви същество се раздира от непреходното желание да СПОДЕЛЯ битието с другите, накъсвани от спорадични песенни изливи, чествани с гъсто червено и панагюрска сливова?
Да, това е необходимо, за да може после ЧОВЕКЪТ да се "затвори" в приличната на долап одая и върху старата маса да започне да дълбае с длето извивките на неизказаната красота. И от време на време да поглежда към стъкмения огън, където котлето къкри, сякаш за да напомня преходността на биването в този неразумен и често нечовечен свят.
"С добро ела - добро да найдеш." Така ме посреща и Стайо. Аз съм там неочаквано, но очакван. И оставам дълго време пленник на този невероятно топъл дом...
"Кошерът
Стълбища врати и стълбища
Като вестник отваря се вратата му
а после се затваря
А зад гърба му
зад гърба
възторжените му творби
Ескизи и рисунки и платна
Изпразнени бутилки..."

Това стихотворение на Сандрар, което описва "Кошерът", където е било ателието на Шагал, ми чете Стайо. Шагал му е любимец. И аз любопитствам - да видя всичко, да ми покаже всичко, което е излезнало изпод ръцете му, събрало всяка капка от разплисканата му душа. Защото вече съм се качил по онези, същите стълби и защото в този момент Панагюрище се превръща в Париж. Париж на поетите и на художниците. В поезия и в багри, и в резби. И Стайо ми показва всичко... А аз усещам, че това е само връхчето на малка кърпичка, която се показва дискретно от най-горното чекмедже на стар скрин. "До тук!", както гласи надписът на стената в гостната, където ме посрещат със съпругата му Мая. И прелиствам настървено златоносните страници на една ценна книга, за да намеря любимото си стихотворение от Превер. Ето го:

"Хиляди хиляди години
не биха ми стигнали
да разкажа
за онзи миг вечност...
една сутрин в светлината на зимата..."

Докато Стайо ми налива още малко уиски, а страхотната Мая ми поднася топли сандвичи... А после снимам, снимам, снимам... За да запомня "онзи миг вечност"...
За много хора, които (не)познават Стайо Гарноев, той е самоук. А за мене е талант. Възпламеняващата се жар в него изригва в какви ли не посоки - като вулканска лава. Неподчиняема на условности. Често агресивно, често нежно. Често бързо, често бавно. Виждал съм го да завършва картина за двадесет минути, а същевременно резбите сигурно му отнемат месеци. Неговото изкуство не може да влезе в рамки, те са неподходящи. Като естествеността на природата, която не можеш да подчиниш със закони. Стайо така и общува - бурно, леко и истински. Като с магия. А не е ли точно изкуството несподеленото споделено между човеците? А после...
"...чувствах се прозрачен, цветен
и красив - като витраж,
описан от Ремарк -
някъде в Монмартр…"

С добро отидох и го намерих. В дома на Стайо Гарноев.

Текст, стихове и снимки Стоян Радулов
Автопортрет, художник Стайо Гарноев

Няма коментари:

Публикуване на коментар