Баба Марта гони студа от 1 март

Няма как вече да не сте забелязали стотиците търговци на мартенички, които продават усукани бели и червени конци, но като че ли най-вече мартеници - китайско производство, нищо, че обичаят си е типично бългаски... Снегът се поразтопява, кокичетата напират и вече разпукнаха тук-там с нежните си бели чашки. Всичко това идва да каже, че Малък Сечко ще си свива юрганчето, за да заспива пролетния си сън. А на прага на годината е застанала голямата му сестра Баба Марта, която, според поверието, ще прогони студа.
Дойде сезонът на мартениците. Но откъде ли в  българския фолклор месец март има образа на капризна старица, която ту се сърди, ту се развеселява? Затова ли времето ту застудява, ту се затопля? Дали и тази година ще се окаже вярно поверието, че като види мартениците, Баба Марта ще се засмее, а доброто й настроение ще осигури хубаво време през март?  Всичко това ще научите от текста на етнографа Милена Звънчарова...
   
Българската Марта
Народното поверие пиперливо разказва защо времето през март е толкова непостоянно, а от всички месеци единствено март е представен като жена – известната на всички Баба Марта. Та като на всяка жена и на нея не било лека работа да се угоди. Ту се сърдела, защото братята й – Голям и Малък Сечко били изпили виното й, ту защото капризите й никой не успявал да задоволи – февруари бил къс, а април пък твърде мек...
Подготвени за злия нрав на мартенското време, старите българи бързали още на първи март „да размятат” нещо червено, за да грейне слънце. Този ден се смятал за предела на зимата, той бил радостната вест, че е дочакана пролетта. Още от изгрев (за да са ранобудни през цялата година) жените се залавяли да почистят из основи къщата и двора – премитали, изтупвали и проветрявали, потягали каквото трябвало, за да отпочнат подобаващо новата стопанска година. Държали много и на мартенския огън, наклаждан в дворовете, за да изгори сметта, но и за да бъде прескачан от децата за здраве и да ги пази от змии през годината. Вярвали, че като с магия техният огън помага и на още слабото мартенско слънце да закрепне и стопли земята, която отново трябвало да зачене и роди човешкия хляб.
Marta_От всичко правено на първи март обаче за нас открай време най-тачени са мартениците. Белият и червеният вълнен конец трябвало да бъдат усукани, за да вършат работата си „против уроки”. Към тях привързвали за още сила и разноцветни конци, сребърна монета, чесън или синци, парченце дрян или дюля и така приготвени с тях окичвали децата, младите момичета и булките, плодните дръвчета и новородените домашни животни. Мартениците били мощен амулет на границата между зима и лято, когато жизнените сили съвсем изтъняват, преди отново да се възродят.
Червеното, огънят и слънцето бележат мартенската обредност. Дори и днес традицията е жива и облива в ярък цвят къснофевруарските ни улици. Поизбледняла е отколешната й символика, а неизменните бяло и червено сега съжителстват с всякакви герои на деня – от родените в царството на животните (и лъв, и мишка!) до пластмасовите превъплъщения на родените в Холивуд (по избор – Батман или Човекът-паяк). Все още вярваме, че мартениците носят здраве и плодородие и помним, че трябва да ги свалим, щом видим първия долетял от юг щъркел. Е, все още не е късно до си спомним и за традиционното мартенско почистване, от което нашите дворове и улици така отчаяно се нуждаят. Та дано „Марта ни дойде по-добра / колкото добра – по-весела” (нар. песен)!

Текст Милена Звънчарова


* * *
Сечко свири във комина
и не ще да си замине,
но ще го изгони вече
Баба Марта тази вечер.

И макар, че сняг прелита,
и е още мразовито,
виждам вече накачени
мартениците засмени.

И погледай магазини
са накитили витрини,
сякаш алени и бели
цветове са нацъфтели.

Сякаш всекиму говорят,
че ще дойде скоро пролет,
тези малки пратеници-
пъстроцветни мартеници.

 Стихове Елисавета Багряна