"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Посветено, или 365 мига за Румяна

365 мига

Цял живот с перото и ходене
по буцере и мраморни коридори,
подир въжделения и... друго - по модата...
Сюжетът - уж, приказен, а случайният е Борис Морев.

Ти чел ли си "Тютюн" от Румяна Върбанова?
Ако си постоянно влюбен и пушист - чети себе си!
И те води в полетите бялата врана
сред ято от черни лебеди и буревестници.

Всеки е чиста вода ненапита...
Но при герана, преди панагюра - трябва да съмнеш!
Да са в теб и от теб зорите умити -
кога на хорото са светеца и ний с венците от тръни.

И ще цъфтят житейските ни корони.
Защото всеки обичащ е Властелин на света!
Сред нас са щастливи Колчака и Моцарт...
365 мига на градовете в Града...

Стихове Иван Станчев
23.02.2012 г., София

Още публикации In Memоriam за Румяна Върбанова вижте ТУК

Няма коментари:

Публикуване на коментар