Манол - първият сред равни, единственият сред уникати - панагюрски художник, активно творящ илюстрации и карикатури за "Чат-пат".
Първият ми спомен от Манол Панчовски е някъде от средата на
80-те (да си жив и здрав, Маноле!). Прекрачвам портата на Ланджевата
къща в Панагюрище, носейки свит на руло кадастрон и връзка моливи. В красивия двор на
старата къща, където по онова време бе градският пионерски дом, чакаха и
други деца. Дойде "чичо" Манол и всички влезнахме в една от стаите на
първия етаж. Настанихме се по миндерите и под негово ръководство се
заехме да усвояваме тайните на "голямото рисуване". Обичах да ходя в тази стая, нейната тишина, да се взирам в подредените пред мен предмети и да решавам как точно с щрихите да постигна нужните светлосенки. Тогава разбрах и същността на перспективата. А Манол обясняваше без думи. Често хващаше молива и сам нанасяше върху хартията линиите, които трябва да се нанесат. Всичко продължи две години. И днес онова, което знам за рисуването и необходимостта от творческия поглед в процеса на рисуването, го знам от него. Преди това една година учех рисуване при брат му Цветан, но в един момент той замина за София и усърдните ми занимания с тяхното изкуство временно прекъснаха. Днес, ровейки се в спомените и тяхната сложна обърканост, си давам ясна сметка, че няма как да постигна онова съвършенство в текста си, което постига Манол Панчовски в картините си. Та, погледнете сами!
Това, есетествено, навежда на мисълта колко ли чифта криле е сковал през годините Манол Панчовски, за да се освободи от житейските минарета, издигнати от немилостивата съдба, и да осъществи своя единствено възможен полет към изкуството.
Манол поема своя първи въздъх за летене в изобразителното изкуство от брат си Цветан – също художник, известен и много успял. Манол завършва художественото училище в столицата. После става част от ателието на младите художници към Съюза на българските художници, а десет години по-късно е вписан и в секция "Живопис". Зад всичко това се крият отдадени на рисуването дни. Рисуване на всяка цена, въпреки всичко. Всъщност Манол никога не се е пъчил пред лъчите на обществените прожектори, макар неговият талант да му дава право на това. Той е мълчалив, не обича да говори за себе си. Картините му говорят достатъчно.
Най-често Манол Панчовски днес може да бъде видян да се разхожда из двора на панагюрския исторически музей, където в момента е уредник, да подрежда изложба в художествената галерия, или да разказва вицове, наведен над платното, над масата в ателието си…
Манол Панчовски е участвал в десетки общи и самостоятелни изложби. Напоследък най-често излага в Панагюрище, а част от последните му творби могат да се видят в някои от арт-магазините на града.
Текст и снимки Стоян Радулов, използвани са и картини от Манол Панчовски
Вернисаж
на художника Манол Панчовски
Странна картина
С още по-странно име
Луда картина
Картина в ми-септима
Каприз
Игра на ръката
Игра на очите
Музика
Танц на боите
Радост
В радостта сълза
Болка
В болката надежда
Вик
Любов
Мечта
В тебе се оглеждам
И остава в очите ми тази картина
А в дущата ми-
хрумване - в ми-септима
Стихове Мария Бегова, септември 1981 г.
Стихотворението се публикува тук за първи път. Написано е по повод обща изложба на панагюрските художници тогава и е вдъхновено от картината на Манол Панчовски "Ми септима" (Най-високата нота в музикалното петолиние - б.р.). "В онези години панагюрската бохема се представляваше от художниците и от мен - бяхме неразделни", казва по повода днес Мария...
Вижте още публикациите:
This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people.
Няма коментари:
Публикуване на коментар