"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Рада Панчовска: Като дете книгите ме озадачаваха


Рада Панчовска е едно от популярните имена сред пишещото братство у нас. Преди всичко като поет и преводач. Но и като обществен деятел. Работила е във в. „Оборище“ в Панагюрище и в Института за български език към БАН в София. Управител е на частно издателство „Проксима-РП“, член е на Сдружението на българските писатели, където е секретар по поезия, както на Съюза на преводачите в България, на който бе председател. Тя е сред основателите на Свободното поетическо общество и на Асоциацията на испанистите в България.
Рада Панчовска е и превеодачът на испански на химна „Върви, народе възродени!”, включен в книжка с общо 21 негови превода на европейски езици и разпространяван в чужбина по идея на Миглена Кунева, докато беше външен министър.
Родена е в с. Оборище през 1949 г. Израства в Панагюрище, където завършва първо "Свето Покровско"-то училище, а след това и гимназията "Нешо Бончев". Още там тя получава и първата подготовка за поетичните си полети. “На въпроса на един от моите учители какви искаме да станем тогава заявих, че искам да пиша дебели книги, което ме озадачаваше дълго време, защото по онова време се интересувах от физика, астрономия и математика”, сподели в първото си интервю пред мен самата Рада. По-късно се дипломира по българска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, с втора специалност руски и - факултативно - испански език.
Поетичният дебют на Рада Панчовска е в сборника “Смяна ’81″ (1981 г.), последван от стихосбирките “Всеки ден” (1984 г.), “На белия свят” (1992 г.), “Кратки срещи” (1993 г.), “Убягващи впечатления” (1994 г.), “Аритмии” (1996 г.) и “Приписки към антологията на съвременна испанска поезия ‘Гласове на жени’ (1997 г., двуезична – на български и испански език), “50 стихотворения” (1999 г., включваща избрани творби) и “50 стихотворения” (2001 г., двуезична – на български и испански), “Анонимният успех” (2001 г.), “Обратно броене” (2007 г.), "Стени и мостове (2011 г.)
Рада Панчовска е публикувала и десетки книги със свои преводи от испански. Най-ценни обаче са преводите й на Хорхе Луис Борхес, Елисео Диего, Октавио Пас, Мигел Лабордета, Франсиско Урис, Ана Мария Навалес, Мария Виктория Атенсия, Хосе Анхел Валенте, Клара Ханес, Алберто де Куенка, Антонио Фернандес-Молина, Рафаел Леон и мн.др. Нейни стихове са превеждани на испански, английски, немски и словенски. Превела е на испански поезията на Блага Димитрова, Иван Теофилов, Николай Кънчев, Иван Цанев, Кирил Кадийски. За преводните си сборници от испански “Поезия” и “Гласове на жени” е носител на годишните награди на Съюза на преводачите в България  и на Центъра за изкуства “Сорос” за 1996 г. Превежда и от английски. Например съвместно с Цветанка Еленкова издаде на български книгата на английския поет Джонатан Дън "Въпреки това".
Участвала е в международната писателска среща-круиз „Вълни на три морета“ и в поетични четения и фестивали у нас и в Родос (Гърция), Берлин (Германия), Куртеа де Арджеш (Румъния), Струга (Македония), Сан Роке, Веруела, Мадрид, Гранада и Приего (Испания), както и в международни преводачески и издателски срещи в Тарасона и Албарасин (Испания) и Мексико (Мексико). Живее в София.

Стоян Радулов 

ПОЕЗИЯ ОТ РАДА:

Дописки до небитието   
Облегнала бележник на коляното записвам
в кратките почивки с малко думи
най-същественото, за да възкреси отново
в паметта изминатия път, когато от отвъд
потърся упование в завършената битност
пред ширналото се не-битие, което е.

Тънкостите на добрия вкус   
Колко върхови усилия се искат,
воля и самоотричания и смиреност,
за изисканата сдържаност на само ред.
(Да, де, епитет до епитет.)

De Profundis      
Човекът на духа е онзи стълб, на който
рицарите връзват уморения си кон.

Животът е самотно занимание
Животът е самотно занимание.
На дъното на слънчевия световърт се сгушва,
залепил криле,
и се оттласква с всички сили от засмукващия
вихър на всемира,
в светкавично единоборство с който се е осъзнал.
Срещу космическата пустош
и неимоверните безмери вдига
в щурм щита си, съшит от клетъчна мембрана,

животът е самотно занимание.

Решения
Защото само любовта ни побеждава.

На силата отслабват силите след време.
Затварянето на устата някому е временно
решение - властта налага мнения, не ги променя.

И само любовта отвътре ни превзема.

Притежания
Откривам с ужас, че животът ми не ми принадлежи.
Последното убежище, на самотата, е така
наблъскано с отминалите мигове, разнищено.

Сгъстеното им време се пресича с чуждите съдби -
и нищо не е свършило, преди да стана жива,
и нищо не започва чак след мойта смърт.

Откривам, че не съм си също крайна цел.
Пространството, което съм заела, ме обгръща.
Отново и отново се осмислям: външност, същност.

Дори смъртта ми няма как да ми принадлежи.

Дъга над пустотата
Сред милиардите върху земята
след един от нас по-малко
остава пуст светът все повече.
Животът ни е мост, опрян на бездни.

Стихове Рада Панчовска


ОТЗИВИ ЗА ПОСЛЕДНИТЕ Й 
ПОЕТИЧНИ КНИГИ
"Обратно броене" (2007 г.)
Не бих се заела да обяснявам поезия: ненужно е и невъзможно. Затова пък най-разкошната възможност е да я срещнеш, да я задържиш при себе си, да я употребяваш. Защото тя е действие, което придърпва в пътя си докосналите се до нея, посвещава ги и оставя всеки един на място по-високо или поне по-различно от онова, на което е бил преди срещата. Като казвам това сега, говоря също за поезията в книгата на Рада Панчовска и за местата, където тя ме заведе: в градини за размисъл, край фонтани, превъртащи прохладни води на спомени, край засади на изострени сетива, по пътеки от сенки и светлини.
Погледнато другояче – през гръцко-испанско-германско-унгарски и нашенски места, „най-обикновени” и тайни, живеещи и застинали, днешни и безвременни.
Казано другояче – от „спомените с остър ръб на диамант” до бъдещето, което „сякаш никога не е било”. Всичко това – населено с хора, котки и кучета, дървета и птици в гора и градина, щъкащи твари и ехо от изгубени гласове, наяве и не... Всичко това – с потапяне всецяло в „на битието празничния смисъл”, но и в непразничния. С разбиране и съчувствие, но и с дистанцията на иронията; и без опити за самозалъгване; и с насмешливо-игриво боравене с баналните „мъдрости”, и с отхвърляне на амбициозната напрегнатост /”Откривам, че не съм си крайна цел”/. И даже с непривична безпощадност:
"От страстите на миналото някой път
ми се повдига самочувствието, друг път
просто – ми се повдига
."
"Великолепно вътрешно пътуване из „външното”, с компас единствено собственият усет и нрав: сдържан, толерантен. Спокоен да разбира; да не пресмята; да брои обратно; да се оставя свободно на удоволствието от лаконичността, но също и на удоволствието от разточителното описване. Да бъде себе си."

"Стени и мостове" (2011 г.)
Със заглавието си "Стени и мостове", книгата на Рада Панчовска определя съвсем коректно своите параметри. Това е една гео- и градска поезия, бидейки необходима и полезна, без да е претенциозна, така както релефите на съвременния ни живот опират до онова, което един ден ще се съхрани - цивилизация, а не кич. Малките неща, малките жестове, деликатността, чувствителността, предаността – всичко, което е връзка, но не обвързване. Това са и нейните мостове и граници. Всяко от стихотворенията е посвещение. Оригиналността в стила на Рада е в това да минава незабелязано, но оставяйки винаги усещане за присъствие.

Текстове от Екатерина Йосифова

Няма коментари:

Публикуване на коментар