Съвременни български поети: Атанас Капралов

Атанас Капралов лети над България и нашите души

Стоян Радулов, за "Чат-пат"
________________
Немалко литературни критици определят поета Атанас Капралов като явление в съвременната българска поезия. И понеже е носител на приза за поезия "Дамян Дамянов" и на националната литературна награда “Димчо Дебелянов”, време е и читателите на "Чат-пат" да се запознаят с него и с част от последните му творби, обнародвани в поетичната му книга "Жив и свободен" (Изд. "Летера", София. 2012).

Капралов е роден в Димитровград през 1958 г. Завършил е българска филология в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Работил е като уредник в дома-музей “Пеньо Пенев”, бил е директор на Драматичен театър “Апостол Карамитев” в родния си град, управител на “Компакт прес” и “Компакт арт”.
Известен е като един от стожерите на духовността в Димитровград, бил е зам. председател на тамошния Клуб на дейците на културата.
"Димитровград в голяма степен създаде и уби емблематичния свой поет Пеньо Пенев - казва Капралов в едно свое скорошно интервю за столична медия. - Той е предизвиквал завистта на доста тогавашни наши "колеги", както и гнева на местните велможи заради непредсказуемия си характер. Приживе авторът на "Дни на проверка" е дразнел отговорните фактори, подлаган е на унижения от тях, те успяват да го употребят за целите си едва след смъртта му. Но идеологизацията на неговото име в никакъв случай не хвърля сянка върху творчеството му – то е уникално и респектиращо. Учредената национална литературна награда “Пеньо Пенев” не веднъж и два пъти се е присъждала най-безотговорно на неподходящи автори. На последното негово честване преди година и половина при връчването й в залата присъстваха едва пет-шест души?! Ако Пеньо разбере кои са част от наградените, сигурно духът му ще завие от гняв в отвъдното..." Прочее, самият Капралов също не е долюбван от местните политически велможи, които сам нарича "лилипути".
Атанас Капралов е автор на стихосбирките "Нежен скитник", "Завръщане в слънцето", "Голота", "Дамгосан", "Жив и свободен" и на книжката за деца "Цветно чудо". Освен на български, е носител и на международни награди в Москва и Париж, негови творби са превеждани на руски, френски, английски, немски, румънски и др.
Член е на СБП и на СБЖ. След незаконното му уволнение от театъра в Димитровград (съдебното дело срещу което той печели) живее в София и често участва в творчески и литературни срещи, салони и дискусии както в столицата, така и в цялата страна. Така се и запознахме с него - на софийското представяне на първата самостоятелна поетична книга на нашият наблюдател и приятел Мария Бегова - "Думи насъщни".

Атанас Капралов е автор на текста и на своеобразния химн на Димитровград "Здравей, Димитровград!". В оригинал песента е изпълнявана от родената също в "града на младостта" Ваня Костова, заедно със "Звездните момичета" на Борис Вълканов. Композицията е създадена по повод 60-годишнината на града.
"Нямам повод да не съм удовлетворен от досегашната си биография. Във всяко нещо, което съм вършил в живота си, съм влагал сърце, професионализъм и достойнство. Работил съм и с по-широко скроени ръководители, подвизавал съм се и с лилипути, облечени в незаслужена власт. С първите обикновено сме защитавали заедно обществения интерес, с вторите най-често съм бил на нож – въпреки цената, която съм плащал... Истинският творец за мен задължително е и голям гражданин. Не можеш да си едновременно нечия подлога и в същото време да претендираш за защитата на някакви морални ценности! Духовният човек е стоик, той дава нравствени ориентири на другите. За зло или за добро - така се случи, че "прегръдката" с овластените лилипути на местно ниво съвсем започна да ме задушава и аз се принудих да кажа "довиждане" на моя Димитровград. Там, а и не само там, да си честна и принципна личност е изпитание..." - споделя Капралов в интервю пред Светозар Аврамов в отговор на въпроса дали е удовлетворен като творец от работата си в Димитровград, където винаги е бил стожер на духовността.

На един от първите демократични митинги през 1989 г.

Със стихотворение на Атанас Капралов неговата преподавателка по литература Мина Лозева поздравява участниците на митинга в Димитровград през ноември 1989 г. Става дума за един от първите неразрешени митинги в страната (според някои източници - първият), чийто основен организатор Капралов е заедно с Иван Евлогиев, Кирил Георгиев, Пенко Първов, Иванка Ангелова, Иван Паланков.
"Тази снимка не дава точна представа за участниците, но само тя е разпространена в интернет - аз съм младежът най-вдясно с дългата черна коса, брада и режещ поглед, който го откри с прочитането на призив-декларация към събралите се на площада смелчаци! А стихотворението от тогава до днес периодично става актуално, коментира близо 25 години по-късно Капралов.
А ето го и въпросното стихотворение.

Пред Знамето
 
Все тези мутри в месиански пози...
Народе мой,
свий своите юмруци,
та лепкавата гмеж от демагози
да види:
Как се пали революция!

Със лозунги,
със думи скудоумни
подпряхме свойто време на протези.
Нима за да се прави на маймуна,
човекът от маймуна произлезе?

Ако целта му бе да стигне пика
на низостта,
успя.
Но хвана язва...
И днес ръмжи от спазмите
и вика
добрата воля на добрия разум.

Напразно -
тя похърква под земята,
погребана от глухата ни памет.
Поклон на всички,
паднали в борбата
за щастие...
Но него все го няма.

Един е сит,
а десет се облизват
и вярата
в червата спря внезапно.
А ти пак сваляш дрипите за клизма,
народе мой,
и пак мухите лапаш?

За кой ли път разбираш,
че лъжата
ров ти дълбае...
Стига!
Зейна пропаст...
Пак г е р б ъ т наш отчаяно се мята,
смутен от милионния ни ропот.

Ревни,
горд Л ъ в -
кой смее да запуши
устата ти
с куршум или със мръвка!
Ревни сега -
дошло ми е до гуша
в легенди да те дъвкат и предъвкват.

Да изметем
сганта от
идиоти,
бозайници,
послушници,
митари -
за да развеят
честни патриоти
трибагреника вечен
на България.

Стихове Атанас Капралов (1987)

Последната засега поетична книга на Атанас Капралов -  “Жив и свободен”, завладява с автентичния патос на социално-гражданските вълнения на поета, в които звучи гласът на истината и свободата, и с дълбоката всеотдайност на любовните послания. Лирическият герой преживява страданието, болката и гнева от потъпканото достойнство на човека, твореца и родината, извисява пречистения си дух над дребното, за да пребъде вярата в бъдното. Любовта към обичаната жена е предопределена по космична програма, идваща сякаш от минали прераждания и преминаваща отвъд смъртта - във вечността. Впечатляващите модерни образи, ритмиката, неочакваните, но блестящи поанти превръщат стиховете на Атанас Капралов в неповторими образци на съвременната българска поезия.
Подбраните по-долу стихотворения са от тази книга.

Жив
 
В безпощадната битка за постове
низостта с царски жезъл е вече.
Даже ти да възкръснеш,
Апостоле,
да й бъдеш слуга си обречен.

Ще ти лепне на лудите славата
някой властник,
щом сочиш,
че в дълг е.
Той за лъвската чест на държавата
днес духа ти
с венци беси.
Мълком.

И дори композира портрета ти
в своя офис изискан
така че -
като гледаш как смъква рушветите,
да се чувстваш в челото захрачен...

А пък в храма владиците лакомо
бога ръфат като атеисти.
И ти иде с черешов топ,
Дяконе,
да се гръмнеш за вярата чиста!

Но недей да разбунваш народа си,
че е вечно
ту - рано,
ту - късно.
Той откакто се помни,
свободен е
да избира синджир за врата си...

И защо ли сега пак увиснал си
там,
в небето,
от скотски стон люшкан?
Може би за да видим,
че истински
жив си ти,
а пък ние...
на ужким.
         
Дамгосан
         На Пеньо Пенев

С вой
глутница от помияри
пак препикава твойте кости -
"звучене вехто",
"теми плоски"
И си изръфан от буквара.
Избухват мините от хули:
Гнил елемент!...
Спиртосан търтей!...
И твоят паметник безсмъртен
се срива с гръм на кота нула...
Пощада късно е да просиш.
Защо е тази злост -
не питай?
В държавата на подлеците
поетът
           ражда се
                          дамгосан.
В държавата на клеветата
поезията
                е
                     присъда.
Днес като вещица я пъдят
на българите от сърцата.
Минута съвест е излишна!
Секунда доблест е опасна!...
Епохата ни
днес
прерасна
в епоха на молци и мишки.
И ти,
поете,
пак си рана...
Но
блед,
нагризан,
горд,
навъсен -
гризачите от теб изтръскай
и удари по барабана.
Дано
под тоновете мерзост
събудиш на доброто кълна -
преди смрадта да ни погълне
и племето ни
да изчезне.

Код
        На художника Нено Александров

Край теб тълпата се боричка
за слава,         
               власт,
                         пари,
                                   разкош...
А ти рисуваш фанатично
картините си.
Ден и нощ.

Като родилка неуморна
е твойта четка -
дъжд,
луна,
коне,
дървета,
птици,
хора -
тя ражда в хиляди платна.

Ателието ще се пръсне
от техния безброй...
Но ти
разбъркваш пак боите с пръсти,
открил към космоса врати.

Дори на сън за участ друга
не би помислил занапред:
стативът ще ти е съпруга,
рисунките -
деца безчет.

Каква е тази страст безумна
към нови багри!
Вече знам:
под теб земята ако лумне -
пак ще рисуваш,
пламнал сам.

Навярно в твоя дар небесен
се крие тайнственият код -
как
този свят
да се замеси
за бъдещия му живот.

Орфичен празник
         На Катерина

Началото...
Каква мистична тръпка:
луната в парка,
първите целувки,
шампанското,
пияните обувки,
с които твоя сватбен шлейф настъпвам,

студентството с екскурзиите разни
до слънцето,
космичните ти пози,
вълшебното ни бебе,
мойте рози...
Началото...
Какъв орфичен празник!

Готов съм после в ада да надзърна,
но да си върнем
за минути кратки
пак пиршествата,
рицарските схватки,
маршрута луд на устните ни бързи,

да се изстрелят като две ракети
телата ни,
духът ми галактичен
да изгори пашкула прозаичен
на днешните ти грижи...
Да засветим!

Призвани от астралната далечност
на своето божествено начало,
да облечем душите си във бяло -
за нова сватба.
С кум - самата вечност!

Стихове Атанас Капралов