"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Румен Спасов... Със свои отпечатъци

ПОНЯКОГА КАТО ТАНГО...
1.
И две напред - като нарастване и сливане.
Едно назад - като отпускане, заспиване.

А някъде сред радостта да се живее
е обичта, е трепетът, с които сме родени.

И пак за първи път сме разиграни в уникалност,
отново чисти - след любови, след ожалвания...

2.
И две напред - към дълг и отговорности,
съгласно правилата и законите...

Една в страни като игра и свобода,
като усмивка за ранената душа...

И някъде отвъд молитви, обвинения,
духа да споделиш - то най-безценно е.

А също радостта си, че си с тяло
и че със друго, пак човешко, търсиш цялост.

3.
И две напред – момчето-мъж уверено повежда,
момиче следва го ефирно сред надеждите.

И продължава той, и сякаш насърчен настъпва,
завъртат се, напредването в отстъп се превръща.

И танца стар играят в плътност и омая,
решени сигурно да стигнат и до края.

………………………
А наблюдател, пак удостоен с отсъствие,
от чашата горчиви спомени довкусва.

РЪЦЕТЕ НИ
Ръцете ни,
с неповторими отпечатъци
в труда си заприличват.

Не се обезличават,
а като истински поети,
сбрани заедно,
остават автентични.

Те виртуозни
длъжни са да бъдат,
докосвайки клавиатурите,

защото даже малкото насилие,
би значело
да се загубиш.

Ръцете ни
неправедни -
това най-често значи неизлишни -
докато не е лесно,
говорят повече от думи
и пеят повече от песни.

Богатата природа наша така е отредила.
Но значи ли това, че трябва да я следваме
в пределната неправедност, където
и нейният и нашият завършек дебнат?

Все още не е късно – прибавете
към точността на думите във химните
и малко скепсис здрав от силата на разума.
Роден от гънките на собствени усилия
и споделен със свои отпечатъци.
(1982 – 2007 г.)

ОБРАТНИЯТ БИЛЕТ
            “За болката, че с теб съм и не съм…”
                                            Веселин Ханчев

Пак бавно някъде изплуваш.
Все тая бяла скръб – позната гара.

Не тропай както вчера на гишето.
Не викай: “Дайте ми обратния билет!”

Обратният билет е сигурен билет заникъде.

Зората следва те с багажа
на вчерашни победи и обиди.

Не я загърбвай, недей я изоставя,
защото нямаш другаде къде да идеш.

Обратният билет е винаги билет заникъде.
(1986 – 2010 г.)

Стихове Румен Спасов
Из книгата "ПАК РОДЕНИ" (Стихове, песни, фрагменти от разни години). София, 2010 г.
 
ПЛОДОТВОРНО ПОЛУВЕКОВИЕ

Румен Спасов
Първите публикации на Румен Спасов бяха в “Средношколско знаме” през март 1977 г. Последваха казармени и  университетски години – запомнени моменти около ”Армейска младеж”, “Студентска трибуна”, сборника “Жар”, “Пулс”,  кръжока “Димчо Дебелянов”при Националния студентски дом. После  списанията “Читалище”, “Смяна”, „Музикални хоризонти”, „Театър”; вестници като “Литературен фронт”, пренастроен като форум, “Култура”, “Литературен вестник”,  студентската клубна формация “Дом”с изданието за университетска култура “Аудиториум”, синтеза на поезията с музиката, публицистиката, критиката и хуманитаристиката. Съзнателно търсен универсализъм, опрян колкото на университетската ерудиция, толкова и на една щедра природа. Румен Спасов може да се гордее с “Глас отстрани”, спрямо литературните стъгди, с един съхранен дух, който все по-често се завръща в родното Панагюрище. Точно тук през юли 2009 г. започна и продуктивната взаимност с цигуларката Даниела Пенева. Заедно спечелиха конкурса на Националната среща на бардовете в Несебър, последва специална награда за оригинално музикално решение на Първия фестивал “Солени ветрове” в Бургас, грамота от “Жреци на музите”, концерти в университети, читалища, в Криптата, в Музикалния център “Борис Христов”, в културни центрове у нас и в чужбина. След фестивала “Есенни бардове ‘2009” песента на Разград се нарича “Съкровища” и е по текст и музика на Румен Спасов. А преди броени седмици Даниела роди първата си рожба и я нарече Румен, в годината в която големият син на Румен - Борислав навърши 20, а сестричката му 16-годишната Василена за пръв път отиде на море с приятел. Книгата "Пак родени" е скарана със самата възможност за някакво преднамерено литературно единство. Работите са писани по разни времена, сякаш от различни автори, на различни “езици”. Някъде преобладава емоцията, другаде - логиката и самоанализът, а най често едното и другото са в реалистично единство. Има и силаботонически стихове, и ритмизирана проза, другаде е приет свободният изказ. Песните в тази сбирка звучат една доза по-сантиментално и безхитростно, но неслучайно са оставени точно такива, кавито са, защото всички споменати “видове езици” съ-същетвуват в реалния житейски опит на всеки от нас, тъкмо те с непреднамереността си очертават общата картина на реалността. И на мисленето за нея, което си служи с разни стилове реч, колкото и определени автори и приятелски литературни кръгове да се самоопределят като постмодернисти или пост-постреалисти, постфутуристи, постконсерватори и пр. В крайна сметка и за “родените късно” автори същественото е да приемат индивидуалните си предизвикателства, които поставя времето, да усещат със собствени сетива и осмислят със собствен критичен разум. За да бъде плодотворен житейският и творческият път, който продължава, за да съхрани придобитото, но и за да направи следващите си открития.   
Боян Ангелов

Из послеслов към книгата "ПАК РОДЕНИ" (Стихове, песни, фрагменти от разни години). София, 2010 г.
__________________________________________________________
ДА ПОПУЛЯРИЗИРАМЕ ПАНАГЮРИЩЕ СРЕД ЧУЖДЕНЦИТЕ В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ.
ОТИДЕТЕ НА СТРАНИЦАТА "ОБИЧАМ ПАНАГЮРИЩЕ. ВИЖ ГО И ТИ" - LOVE.PANAGYURISTE - ВЪВ ФЕЙСБУК И СПОДЕЛЯЙТЕ ПЛАКАТИТЕ НА ГРАДА СРЕД СВОИТЕ ПРИЯТЕЛИ И В СВОИТЕ ГРУПИ. ДА ПОКАНИМ "ЧИТАВИТЕ" ХОРА НА ГОСТИ.

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it.

Няма коментари:

Публикуване на коментар