1.
И две напред - като нарастване и сливане.
Едно назад - като отпускане, заспиване.
А някъде сред радостта да се живее
е обичта, е трепетът, с които сме родени.
И пак за първи път сме разиграни в уникалност,
отново чисти - след любови, след ожалвания...
2.
И две напред - към дълг и отговорности,
съгласно правилата и законите...
Една в страни като игра и свобода,
като усмивка за ранената душа...
И някъде отвъд молитви, обвинения,
духа да споделиш - то най-безценно е.
А също радостта си, че си с тяло
и че със друго, пак човешко, търсиш цялост.
3.
И две напред – момчето-мъж уверено повежда,
момиче следва го ефирно сред надеждите.
И продължава той, и сякаш насърчен настъпва,
завъртат се, напредването в отстъп се превръща.
И танца стар играят в плътност и омая,
решени сигурно да стигнат и до края.
………………………
А наблюдател, пак удостоен с отсъствие,
от чашата горчиви спомени довкусва.
РЪЦЕТЕ НИ
Ръцете ни,
с неповторими отпечатъци
в труда си заприличват.
Не се обезличават,
а като истински поети,
сбрани заедно,
остават автентични.
Те виртуозни
длъжни са да бъдат,
докосвайки клавиатурите,
защото даже малкото насилие,
би значело
да се загубиш.
Ръцете ни
неправедни -
това най-често значи неизлишни -
докато не е лесно,
говорят повече от думи
и пеят повече от песни.
Богатата природа наша така е отредила.
Но значи ли това, че трябва да я следваме
в пределната неправедност, където
и нейният и нашият завършек дебнат?
Все още не е късно – прибавете
към точността на думите във химните
и малко скепсис здрав от силата на разума.
Роден от гънките на собствени усилия
и споделен със свои отпечатъци.
(1982 – 2007 г.)
ОБРАТНИЯТ БИЛЕТ
“За болката, че с теб съм и не съм…”
Веселин Ханчев
Пак бавно някъде изплуваш.
Все тая бяла скръб – позната гара.
Не тропай както вчера на гишето.
Не викай: “Дайте ми обратния билет!”
Обратният билет е сигурен билет заникъде.
Зората следва те с багажа
на вчерашни победи и обиди.
Не я загърбвай, недей я изоставя,
защото нямаш другаде къде да идеш.
Обратният билет е винаги билет заникъде.
(1986 – 2010 г.)
Стихове Румен Спасов
Из книгата "ПАК РОДЕНИ" (Стихове, песни, фрагменти от разни години). София, 2010 г.
ПЛОДОТВОРНО ПОЛУВЕКОВИЕ
 |
| Румен Спасов |
Книгата "Пак родени" е скарана със самата възможност за някакво преднамерено литературно единство. Работите са писани по разни времена, сякаш от различни автори, на различни “езици”. Някъде преобладава емоцията, другаде - логиката и самоанализът, а най често едното и другото са в реалистично единство. Има и силаботонически стихове, и ритмизирана проза, другаде е приет свободният изказ. Песните в тази сбирка звучат една доза по-сантиментално и безхитростно, но неслучайно са оставени точно такива, кавито са, защото всички споменати “видове езици” съ-същетвуват в реалния житейски опит на всеки от нас, тъкмо те с непреднамереността си очертават общата картина на реалността. И на мисленето за нея, което си служи с разни стилове реч, колкото и определени автори и приятелски литературни кръгове да се самоопределят като постмодернисти или пост-постреалисти, постфутуристи, постконсерватори и пр. В крайна сметка и за “родените късно” автори същественото е да приемат индивидуалните си предизвикателства, които поставя времето, да усещат със собствени сетива и осмислят със собствен критичен разум. За да бъде плодотворен житейският и творческият път, който продължава, за да съхрани придобитото, но и за да направи следващите си открития.
Боян Ангелов
Из послеслов към книгата "ПАК РОДЕНИ" (Стихове, песни, фрагменти от разни години). София, 2010 г.
__________________________________________________________
ДА ПОПУЛЯРИЗИРАМЕ ПАНАГЮРИЩЕ СРЕД ЧУЖДЕНЦИТЕ В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ.
ОТИДЕТЕ НА СТРАНИЦАТА "ОБИЧАМ ПАНАГЮРИЩЕ. ВИЖ ГО И ТИ" - LOVE.PANAGYURISTE - ВЪВ ФЕЙСБУК И СПОДЕЛЯЙТЕ ПЛАКАТИТЕ НА ГРАДА СРЕД СВОИТЕ ПРИЯТЕЛИ И В СВОИТЕ ГРУПИ. ДА ПОКАНИМ "ЧИТАВИТЕ" ХОРА НА ГОСТИ.
This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It
is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable
people. See it and love it.
Няма коментари:
Публикуване на коментар