"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Стоил Атанасов пише песен по култови стихове на Любо Джевелеков

Любо Джевелеков (с китарата) и Пламен Тетевенски (снимката е от личния му архив)
Стоил Атанасов при представянето на песента "Бохеми" по стихове на Иван Станчев
Моменти от представянето на "От икебана дървесата ги боли" в клуб "Рубаят", НДК, София
Песен по култови стихове на енигматичния и изключително талантлив музикант, художник и поет от Панагюрище Любо Джевелеков подготвя панагюрският музикант и преподавател по китара Стоил Атанасов. Той е решил да музицира в памет на Любо по ръкописа му "Аз много бързо остарях", публикуван от личната тетрадка с творби на Джевелеков. (Факсимиле от оригиналния ръкопис на творбата може да видите по-долу - б.а.)
Приживе Любо не успява да издаде своята поезия в книжно тяло, но някои от текстовете му се разпространяват апокрифно сред неговите приятели. Тетрадката му пази само няколко стихотворения. Джевелеков не записва и пълнокръвен албум. Единственият негов диск, издаден от приятелите му посмъртно, съдържа песни в негово изпълнение - част от тях авторски композици, записвани в началото на 90-те в студиото на БНР и в студио "Графити", а друга част - кавъри на безсмъртни рок-парчета, неща, които той е обичал да свири, записвани като демо направо в Младежкия клуб в Панагюрище. 
Това не е първият опит на Стоил в писането на музика по творби на талантливи поети от Панагюрище. През 2015 г. той сътвори песен по стихотворението "Бохеми" на Иван Станчев, посветено "на Джорджо и купонджиите", в чиято компания е бил и самият Джевелеков. Песента Стоил представи по време на промоцията на третата поетична книга на Станчев "От икебана дървесата ги боли" в клуб "Рубаят" в НДК същата година.

Стоян Радулов за "Чат-пат"

"Това ще се запомни", спомен от Любо Джевелеков, сн. Спаска Костуркова

Панагюрското арт гостуване в Дъждовница като медийно събитие


Освен в творческа проява и начин за общуване, за обогатяване, гостуването на представители на Литературен клуб "Виделина" и кръгът "Чат-пат" през лятото на 2017 г. в Арт къщата на Движение "Кръг" в родопското село Дъждовница, се превърна и в медийно събитие.
Предварителен разказ бе излъчен по БНР в интервю на Радост Николаева за медиата. Създаването на Арт къщата в Дъждовница и на галерията на движението в Кърджали е по идея на Радост с подкрепата на Община Кърджали и Швейцарската културна програма в България. С това бе положено и началото на тазгодишните летните инициативи в Дъждовница.
От панагюрска страна участваха Тотка Лунгарска, Мария Бегова, Дарина Дечева, Иван Станчев, Стоян Радулов, Стайо Гарноев, Томи Наплатанов, Михаил Караиванов, Мартин Дерменджиев, Георги Тинков, както и техните приятели - поетесата Соня Георгиева от София и художничката Пепа Маркова от Габрово. 

Ето как събитието бе отразено досега в пресата.

Публикации от в. "Време" - Панагюрище, и от официалния сайт на Община Кърджали

ОЩЕ ПО ТЕМАТА ЗА ПАНАГЮРЦИ В ДЪЖДОВНИЦА В "ЧАТ-ПАТ":
Тотка Лунгарска след Дъждовница: "...Ще продължа нататък"
Приказни сюжети в рисунките на Стайо Гарноев от пленера в Дъждовница
Стоян Радулов: Моята Дъждовница - между псалма Давидов и сурата на Фатима  
Пепа Маркова: "Не си и мислех, че е толкоз сладко да се откриеш след години на познаване!"
"Чат-пат" порасна с таланта на голямата-малка Соня Георгиева
Емоции в стихове от срещата на два от световете в Дъждовница

Любомир Качков и неговите обречени сезони


Поетичната книга на Любомир Качков "Обречени сезони на любов" е претърпяла вече три издания. "Такива метафори и образи не могат да бъдат измислени. Те се раждат... Светът на Качков е красив, но и тревожен. Поетът няма амбицията, че го познава. Той по-често е на кръстопът и задава въпроси... Тук читателят трябва да влезе като в храм и сам да потърси себе си, вгледан в лутанията и прозренията на поета. Сам да потърси и истините за света, без които наистина не можем - добротата, човечността, смъртта и възкресението, обичта и съпричастието. И любовта, разбира се." Това е написал Пенчо Ковачев за публикуваната в книгата на Любомир поезия. Тук ви предлагаме избрани стихотворения от нея.


Как мина представянето на книгата в Панагюрище при завръщането на Любомир Качков в града на Априлци 30 години по-късно, четете в репортаж тук.

Емоции в стихове от срещата на два от световете в родопската Дъждовница


Група творци от Панагюрище - представители на Литературен клуб "Виделина" и кръгът "Чат-пат" през лятото на 2017 г. бяха гости на Арт къщата в родопското село Дъждовница, създадена по идея на Радост Николаева и Движение "Кръг" с подкрепата на Община Кърджали и Швейцарската културна програма в България. С това бе положено и началото на летните инициативи в Дъждовница. 
От панагюрска страна участваха Тотка Лунгарска, Мария Бегова, Дарина Дечева, Иван Станчев, Стоян Радулов, Стайо Гарноев, Томи Наплатанов, Михаил Караиванов, Мартин Дерменджиев, Георги Тинков, както и техните приятели - поетесата Соня Георгиева от София и художничката Пепа Маркова от Габрово.
Арт центърът в Дъждовница е организиран в реновираната стара сграда на бившето медресе - мюсюлманско училище, в двора на джамията. Селото е мюсюлманско с почти изцяло турско население. Намира се в смесен район, буквално между два свята - във времето, пространството, културата и историята. Ето дащо е важно това да намери израз и в отразяването на тази връзка в творческия процес. И това се случи с панагюрските творци и техните приятели, както ще се уверите по-долу. 
Прочее, много от гостите с евлюбват в мястото и се връщат отново. Като например фотографът Зафер Галибов, художникът Марио Лишевски, фотографът Владимир Донков. През центъра досега са минали почти 940 творци от 33 страни от различни континетни. А панагюрската група бе най-масовата от едно населено място досега.

"Чат-пат културни новини"

Ръкописите, оставени в Арт центъра на Движение "Кръг" в с. Дъждовница
Два свята

Преплели клони бор и орех
в небето върховете викат.
Във тишината Бог говори
и всички слушат и мълчат.

От минарето мюзеинът пее,
с глас страстен моли своя Бог.
Бунтовна песен нощ гореща пее -
лъв златен готви се за скок.

Два свята - толкова различни
заспиват в звездна тишина,
във сън дълбок потъват всички
живи - на всички богове деца.

Това е толкова прекрасно!
И толкова възможно е това,
загърбили жестоки страсти
да пием дъжд в една гора.

Разбирам, че е невъзможно
лъв да заспива до овца,
защото вълци в овча кожа
отколе властват над света.

И че във грубата реалност
в утопиите само си щастлив,
а сънищата ти за щастие
доказват, че си още жив.

И че животът още може
да бъде дар на любовта -
вдъхни ни само разум, Боже,
и дай ни свята светлина.

Преплели клони бор и орех
в небето върховете викат.
Във тишината Бог говори
и всички слушат и мълчат.

Красимира Василева - M`Бай
с. Дъждовница


Красимира Василева - М`Бай
Чеиз
Сватбено време

Сватба - отсреща, млади се взимат
и всичко на показ -
минало, бъдеще, надежди, чеиз...
Цяло село разглежда и пъди -
кой - завист,
кой - корист,
кой - зло,
за късмет.
Този живот многолик е и странен,
цветен и шарен,
а не - черно-бял.
Той я иска и тя ще пристане
пред цялото село,
пред целия свят.
Неволно и аз съм на празник, на сватба,
неволно съм събуден и за молитвата в пет...
Те се женят,
а в душата ми - рана,
превръзката сменям с пореден куплет.
Тя ще си просне чеиза на двора,
а аз ще си просна сълзите
във щрих -
кой каквото му подредила съдбата,
както там са се наговорили Бог и Аллах.
Сватба - и всичко на показ
Тя се радва на кърпи и дрехи,
аз - на стихове, музика, цветове.
Тя ще иде снаха в новата къща,
а аз ще си дойда при теб.

Стоян Радулов,
с. Дъждовница


Стоян Радулов
Отвори се света...

Отвори се света.
Показа се с лице различно,
не туй отпред или отзад,
не ляво или дясно,
а някак скрито и опасно.
Не зная как да подредя
ни утрото,
ни залеза задушен.
Изтръпвам викне ли гласа.
Не искам,
а пък се заслушвам.
Смирено сядам до вода
и пия силите от планината,
която пази корена, кръвта
и знам:
ще продължа нататък.

Тони Лунгарска,
с. Дъждовница


Тотка Лунгарска
Иван Станчев и неговото "Родопско пано с дъждовник"

Утро(ба)

Колко съм мъничка, Господи, колко!
Колкото малка пчела в липов цвят.
Колкото майчина песен и болка,
както Алиса в чудесния свят.

Толкова малка съм, Господи, толкова -
колкото мирисът на свобода.
Колкото дъх съм. И стига ми, колкото
да те докосвам. И съм светлина.

Дарина Дечева,
с. Дъждовница


Мария Бегова и Дарина Дечева
Рисунките са от Тотка Лунгарска и Мария Бегова
* * *

Не си и мислех, че е толкоз сладко
да се откриеш след години на познаване!
Цъфтеж....
И със карминен поглед
опипвам страстните извивки на душата си,
звучащи цветове и палавите, криещи се сенки....
Къде бях до сега?
Каква палитра беше ме покрила?
Поисках ли да смесвам с багрилата ми,
неискани, искрящи цветове
или дойде със обедното слънце...
Умората, плъстила слоеве в изминалото време?
И сладко е...
И ще следя извивките,
а те ще ме повеждат, докъдето
очите ми ще искат да разглеждат.
Сърцето ми ще иска да се чуди
и сластният кармин ще слива нежни и активни пориви.
Пак сладко е...
Задъхвам се...

Пепа Маркова,
с. Дъждовница

Пепа Маркова
Лято с шапка от небе

Това е лято с шапка от небе,
която му е мъничко голяма.
Новородено в свойто легълце –
сънува как се гушка топло в мама.
Това е дума колкото перце,
което по водата тънко плува –
едно момиче с влюбено сърце
под покрива на спомена будува.
Това е песен с дрехи от море,
които страшно много й отиват.
Любов, която няма да умре,
защото от живота е по-жива.
Морето идва с боси брегове
и стъпките ми, мокрите, прегръща.
Това е вкус на топли гласове
и спомени, завърнали се вкъщи.

Соня Георгиева,
с. Дъждовница


Соня Георгиева
Снимки от Стоян Радулов, Пепа Маркова и Томи Наплатанов
Снимката на чеиза е от агения БГНЕС

Твореското гостуване на Качков в Панагюрище - топла, развълнувана среща на стари и по-нови приятели

От ляво на дясно: Мария Бегова, Манол Панчовски, Любо Качков, Димитрия Руйнекова (отзад), Стайо Гарноев, Розалия Максим, Иван Станчев
Поетична книга, изложба живопис, развълнувано, топло, сърдечно, среща със стари и по-нови приятели, разговори, снимки, автографи... Така се завърна в Панагюрище близо 30 години след последното си заминаване поетът и художник Любомир Качков.
Роден в Димово, Видинско, през 1955 г., той публикува още като ученик в местните вестници, а по-късно в списание "Български воин" и в списание "Читалище". Идва да живее в Панагюрище през 1980 г. Става член на поетичния кръжок "Богдан Овесянин" и след това - негов председател в периода 1984-1986 г. През 1993 г. заминава да живее зад граница. Впоследствие се завръща в България и се установява в родния град Димово, свързва живота си тясно с читалище "Паисий Хилендарски". Там живее и твори и до днес.
През пролетта на тази година Любо Качков  бе удостоен с голямата награда и статуетка на поетичния конкурс „Жената – любима и майка“ – Свиленград 2017, за стихотворението си “Оправдание”. "Поети са всички тези, които четат, до които стига поезията. Ако не сте вие, няма къде да бъдат посети тези семенца на стиховете”, каза тогава той по повода.
На 7 юли в Историческия музей на Панагюрище  Качков представи поетичната си книга "Обречени сезони на любов" и показа живописни творби в самостоятелна изложба.

Моменти от представянето на книгата в Панагюрище
Ето какво пише Мария Бегова за колегата и приятеля Качков в предговора към първото издание на книгата:
"В Панагюрище го беше довела самата Съдба… В нашето малко творческо братство, което тогава скромно се назовава литературен кръжок „Богдан Овесянин”, Любо е не само между най-редовните, най-пишещите, той е и един от най-талантливите. Изкарва хляба си като художник, пее, посвирва на китара, вдъхновено рецитира световните и български поети, а своите стихове чете с тих, леко притеснен сипкав глас. Говори често за родното Димово, говори с обич, мечтае да ни заведе там и лично да ни покаже Дунава и да ни разходи с лодка. Знае десетки вицове, разказва безброй весели и тъжни истории, но и в едните, и в другите винаги намира философия, поука и мъдрост. И тъга, онази необяснима тъга, зад която се таи мисълта за идеалните, за непостижимите неща. Тази мисъл след време ще го поведе в странстване по далечни пътища, което за някои може да е бягство, но за него е търсене, търсене на същите онези идеални неща. Винаги пълен с нови чудати идеи, винаги открит и добронамерен, той е един от онези спойващи елементи, които правят от една група екип от съмишленици. През февруари 1984 година той става председател на литературния кръжок, подготвя литературната притурка „Кълнове”на местния вестник „Оборище, редовно провежда ежеседмичните сбирки, които традиционно завършват в Клуба на дейците на културата или в Клуба на автомобилистите. И печели нови и нови приятели. И, разбира се, не спира да пише. Едно негово стихотворение завършва така:
Но щом изпитвам болка – значи дишам.
И значи – още се съпротивлявам диво.
И имам сили стихове да пиша,
макар че знам – те всъщност ме убиват.

Не, всъщност, ни спасяват. И знам, че са спасявали и него.
Щяха да минат много години, преди да се срещнем отново.
Все се обръщаше се към мен така: „Мария, приятелю!” Сега аз казвам:”Любак, приятелю! Здравей!”

Така през жаркото лято на 2017-та "Здравей!" отново си казаха Любомир Качков и Панагюрище. Срещата с него откри директорът на музея Атанас Шопов. Но гостуването тук бе в рамките на Литературния салон, организиран от панагюрското читалище "Виделина" по идея на самата Мария Бегова. Пред панагюрската публика тя говори нежно за Любо и книгата му. Поетесата Ники Комедвенска пък прочете някои от творбите в нея. Самият Любо бе видимо развълнуван, на моменти - до сълзи, и говори кратко.
След откриването на изложбата разговорите и срещата между старите приятели продължи до среднощ.
С Любомир Качков в Панагюрище бе и група от трима човека от димовското читалище. През деня те бяха на работна среща в читалище "Виделина", после - в библиотека "Стоян Дринов", а след това посетиха и всички музейни обекти. Двете читалища - панагюрското и това в Димово, ще помислят как могат да си сътрудничат и да си разменят гостувания и участия е една от договореностите.

Текст Стоян Радулов за "Чат-пат"
Снимки Николай Радулов за в. "Време", предоставени и на "Чат-пат"

Част от показаните на изложбата в Панагюрище творби

***
Със Слънцето се оправдават сенките
и щом изгрее, плъзват като гущери.
Стоя във тъмното. Там няма сянка
и знам, че вече нямам оправдание,
с което да застана под небето,
където Слънцето винят за сенките.

***
Заинати се времето лъжовно,
но не подписах " да" със сатаната.
Дори духът да стане бездуховен,
на "ти" ще бъда само със земята.

Създаден и обгрижван все от нея
и толкова години непредаден.
През дупките на времето живея
а тя със мене после ще ви храни.

***
Забрави. Забрави и прости.
Непрощаващият се разрушава.
Погледни колко много звезди -
тази гледка не те ли пленява.

Но опасната близост със тях
те обсебва, разкъсва и мачка.
Гравитация жестока. И страх.
И убийствени вибрации.

Забрави и прости. И така
нека залез и изгрев да има.
Но е нужна надеждна земя.
Само мнение... Моля, прости ми.

***
Не съчувствам на себе си.
Точно е.
Всеки миг от съдбата заслужих.
Вместо точка една - многоточие.
Въпросителните са ненужни.
Не скимтя за пари -
на колене подарявам цветя на жена.
И улучвам на хубаво време -
без чадър крачи с мен любовта.

Стихове Любомир Качков

Още за Любо Качков и още поезия от него - тук. 
Нестинарски танц по жаравата на синовната любов - за общата книга на Любо и неговите деца Методи и Магдалена - тук. 

Пепа Маркова: "Не си и мислех, че е толкоз сладко да се откриеш след години на познаване!"

На снимката (отляво надясно): Стоян Радулов, Дарина Дечева, Пепа Маркова, Томи Наплатанов, Соня Георгиева, Иван Станчев, Тотка Лунгарска, Стайо Гарноев, Мария Бегова, Красимира Василева.
"Благодаря ви, мили хора, за този творчески импулс, с който ме заредихте в Дъждовница. Нямате и представа какво ми подарихте." Думите, изречени на отпътуване от тихото родопско село с гръмогласната джамия, съдържат есенцията на преживяното от творкинята Пепа Маркова между 29 юни и 2 юли 2017 г. Вече спокойно мога да заявя, че заради гостоприемството на творците от "Чат-пат" и от Литературен клуб "Виделина", поради широтата им, добронамереността им и искрено протегнатите ръце, тази талантлива художница, приложница и дизайнер вече се чувства част от сплотената им група. Т.е. от нашата група.
А колко хубаво е, че преди всичко това е и моя приятелка!
Още от първия ден в Дъждовница Пепа се хвърли да създава - първо в съучастие с домакинята Галя Димова от Движение "Кръг" довърши една от нейните инсталации. С крояческите си умения и професионален усет на дизейнер помогна на Иван Станчев при изработката на неговото "Родопско пано с дъждовник". С калиграфските си заложби проясни моя словесно-акварелен триптих. А на повечето рисунки изработи с вещина и търпение паспартута - признавам, досадна и никак не творческа работа. Чист занаятлък.
На всичкото отгоре нарисува прекрасна работа с туш - и то след почти фатален слънчев удар. А като за капак запечата емоциите си и в стих.
Ето на това се казва трудолюбие - не само, но желание, необходимост за изява. :)
Пепа Маркова е родена през 1973 г. в Габрово. Възпитаник е на художественото училище в Казанлък, и на Факултета по изобразително изкуство на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий".
Освен художник, тя е талантлив приложник и интериорен дизайнер, работи с коприна, стъкло, дърво, метал и камъни. Изработва бутикови бижута-уникати, рисува върху стъкло и съдове, изработва миниатюрни картички, прави мартеници. Изобщо - златни са сръчните й ръце.
Понастоящем живее и работи в София.

Стоян Радулов за "Чат-пат"


* * *
Не си и мислех, че е толкоз сладко
да се откриеш след години на познаване!
Цъфтеж....
И със карминен поглед
опипвам страстните извивки на душата си,
звучащи цветове и палавите, криещи се сенки....
Къде бях до сега?
Каква палитра беше ме покрила?
Поисках ли да смесвам с багрилата ми,
неискани, искрящи цветове
или дойде със обедното слънце...
Умората, плъстила слоеве в изминалото време?
И сладко е...
И ще следя извивките,
а те ще ме повеждат, докъдето
очите ми ще искат да разглеждат.
Сърцето ми ще иска да се чуди
и сластният кармин ще слива нежни и активни пориви.
Пак сладко е...
Задъхвам се...

Пепа Маркова,
с. Дъждовница


СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ:
Емоции в стихове от срещата на два от световете в Дъждовница   
Тотка Лунгарска след Дъждовница: "...Ще продължа нататък"
Приказни сюжети в рисунките на Стайо Гарноев от пленера в Дъждовница
Стоян Радулов: Моята Дъждовница - между псалма Давидов и сурата на Фатима
"Чат-пат" порасна с таланта на голямата-малка Соня Георгиева

Панагюрското арт гостуване в Дъждовница като медийно събитие 

Тотка Лунгарска след Дъждовница: "...Ще продължа нататък"


Председателят на нашия литературен клуб "Виделина" - Тотка Лунгарска, бе главният организатор, за да стане възможно приключението, срещата, проявата на хора от клуба и представители на кръга "Чат-пат" в кърджалийското село Дъждовница от 29 юни до 2 юли 2017 г. Не я познавам от дете, но сега със сигурност твърдя, че тя винаги е обичала общението между хората, радвала му се е и активно му се е отдавала. Пък и едни такива срещи винаги предизвикват искри между участниците, възпламеняват творчески импулси. Запомнил съм едни думи от Тотка, които винаги цитирам, когато е необходимо: „Участието ми в дейността на Клуба е удоволствие и чест за мен. А най-приятни са ми миговете преди издаването на единствения по рода си вестник “Чат-пат”. Толкова весела и толкова непринудена атмосфера!... Вярно, че го издаваме чат-пат, но затова пък - винаги на ниво...”.
Е, сега вестник не издаваме, но пък в Дъждовница наистина постигнахме онази неповтрима и непринудена атмосфера, за която говори Тотка. "Щастливи сме, че творчески хора като вас гостуват при нас", пвиретстваха ни и домакините от Движение "Кръг" Радост Николаева и Галина Димова.
Арт центърът в Дъждовница е създаден по идея на Движение "Кръг" с участието на много хора, включително и доброволци, като е подпомогнат по проект пред Швейцарската културна програма за съвременно изкуство, финансирана от правителството на алпийската страна. Днес Арт къщата работи като национален и международен център за резиденции на артисти. От създваването й преди дузина години досега техният брой е над 900 - от почти всички европейски страни, от Япония, Камерун, Корея, Филипините, Израел, страни от Латинска Америка - общо 33 държави. Така панагюрци и техните творчески пирятели станаха част от този световен приятелски кръг.  Но, същевременно Дъждовница е сякаш село на границата между два свята - и във времето, и в пространството, и в историята, и в културата, и в съвремието, каквото усещане носят населените места от почти всички смесени райони в България. Затова Арт центърът там и нещата, които се случват в него и заради него, придобиват и друга стойност, друга оценка.
Но да се върнем на Тотка и нейното лично участие в събитието в Дъждовница.
Като член от 2000 г. и вече като председател на Литературен клуб "Виделина" от 2016 г., естествено, Тотка Лунгарска е изкушена от литературата. Пише стихове от 12-годишна. Публикувала е предимно в местния периодичен печат, редовен автор е на "Чат-пат". През 2014 г. се появява първата й поетична книга "Пеперудени целувки".  Малко след това стихове на Тотка звучаха по БНР, тай като като взе участие в популярната програма "Нощен хоризонт". "Поезията е нещо, което е вътре в мен. Аз не го търся, не го преследвам“ - споделя тя. Поетесата Дарина Дечева нарича поезията на Тотка „стихове-импресии”. Сред най-хубавите й стихове са "Пролетно утро в Панагюрище", "Обичам…", "Ахшаена", "Безсъние", "Самотия" и др. А в Дъждовница Тотка се изяви чрез рисунки с молив, написа и стихотворението "Отвори се света", което тук ви представям в оригиналния му ръкопис. Прочее, важен ми се стори последният му стих "... и знам: Ще продължа нататък", защото е не само надежда, но и обещание.
По професия Тотка Лунгарска е счетоводител, понастоящем живее и работи в Панагюрище. Майка е на три деца -  Мария, Велизар и Катя.

Стоян Радулов за "Чат-пат"
Снимки от Стоян Радулов и Eкатерина Петрова, част от тях представят и творческата обстановка в Арт центъра на Движение "Кръг" в Дъждовница

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ:
Емоции в стихове от срещата на два от световете в Дъждовница   

Приказни сюжети в рисунките на Стайо Гарноев от пленера в Дъждовница
Стоян Радулов: Моята Дъждовница - между псалма Давидов и сурата на Фатима 
Пепа Маркова: "Не си и мислех, че е толкоз сладко да се откриеш след години на познаване!"
"Чат-пат" порасна с таланта на голямата-малка Соня Георгиева
Панагюрското арт гостуване в Дъждовница като медийно събитие 

Приказни сюжети в рисунките на Стайо Гарноев от пленера в Дъждовница


Четири вълшебни рисунки с молив и акварел в стилистиката на приказното и на абстрактното, провокирани от преживяванията в Арт центъра в село Дъждовница, разположено недалеч от язовир "Кърджали", се родиха от талантливите сетива и ръце на панагюрския художник Стайо Гарноев. И останаха като подарък към домакините от Движение "Кръг", създали преди около дузина години центъра в Дъждовница по линия на Швейцарската културна програма за съвременно изкуство. Мюсюлманското село четири дни, от 29 юни до 2 юли 2017 г., бе домакин на Творческата среща на артисти от кръга "Чат-пат" и представители на Литературен клуб "Виделина" в Панагюрище, превърнала се и в своеобразен пленер. А всичко сътворено от тях на място ще бъде показано идните месеци в самостоятелна изложба в галерията на Движение "Кръг" в Кърджали.


Като художник Стайо Гарноев е част от кръга "Чат-пат", член е на Дружеството на пазарджишките художници и на СБХ – секция „Живопис“.
Роден е през 1964 г. в Панагюрище. На тригодишна възраст пада във варница и ослепява за три месеца, за да прогледне след това с очите на художник, както отбелязва за него в една своя статия поетесата Камелия Кондова. Никога не учи академично живопис, но попива знания от всички панагюрски художници преди него.
Днес Стайо е един от най-самобитните творци на Панагюрище, майстор е на фигуративната живопис, на шаржовете и карикатурите. Жанровото разнообразие на изявите му е огромно. Освен това е талантлив дърворезбар, иконописец и музикант – свири на китара и пее. Като душа на компанията Стайо се прояви и в Дъждовница.
Самостоятелните му изложби са: 2006 г. - в галерия „Арт спектър” в Пловдив, през 2008 г. - в Етнографския музей в Асеновград (там година по-късно гостува с нова изложба),  през 2009 г. - в Етнографския музей в Пловдив, през 2010 г. - в Дома на хумора и сатирата в Габрово, същата година -  в Плевен, в художествената галерия „Илия Бешков”, през 2011 - в Хасково - в рамките на „Южна пролет”, същата година - в Стара Загора, в галерия „Алба-авитохол”, през 2013 – в Арт салона на радио „Варна” и пр.
Той е активен илюстратор и автор на изданията на „Чат-пат“, както и на редица книги с поезия и проза на панагюрските автори. С дългогодишния председател на клуб „Виделина“ (2000-2016) Димитър Дънеков издават брошурата "Окрихме му колая (усмивки по време на криза)" (2009), а сборникът им „Питанки… чуденки… многоточия… и прочие“ (2016) през т.г. бе отличен от СБП с годишната награда за хумор и сатира.
Преди десетина години Стайо отказа приза „Творец на годината“ на Панагюрище – но не признанието на съгражданите си, а пликчето с пари от общината. Жестът тогава бе протест срещу местната управа, която прави малко или нищо картини на големи български художници - дарение на града - да се съхраняват в кошмарни условия. Панагюрище все още няма и своя пълнокръвна художествена галерия, каквото от десетилетия е желанието на панагюрските художници и на любителите на изобразителното изкуство в града. Оттогава не излага в родния си град.

Стоян Радулов за "Чат-пат"

ОЩЕ СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ ЗА ДЪЖДОВНИЦА:
Емоции в стихове от срещата на два от световете в Дъждовница  
Тотка Лунгарска след Дъждовница: "...Ще продължа нататък"
Стоян Радулов: Моята Дъждовница - между псалма Давидов и сурата на Фатима
"Чат-пат" порасна с таланта на голямата-малка Соня Георгиева
Пепа Маркова: "Не си и мислех, че е толкоз сладко да се откриеш след години на познаване!"
Панагюрското арт гостуване в Дъждовница като медийно събитие