"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Съвременни български поети: Лъчезар Еленков

Лъчезар Еленков
Поетът Лъчезар Еленков е роден през 1936 г. в с. Горни Лом. Завършил е Московския нефтен институт и българска филология в СУ “Климент Охридски”. Бил е сътрудник на вестниците “Пулс”, “Народна култура”, “Литературен форум”, а в средата на 90-те и директор на в. “Български писател”. След това е главен редактор на в. "Жарава" и директор на "Моята вяра", а в момента е автор и на в. "Дума". Член е на СБП. Издал е множество поетични книги и сборници, както и поеми, между които изпъкват поемата “Септември” и дебютната му книга “Отвесни градове”. За нея Александър Геров казва: “Тук има нещо ново, творчески оригинално.” Николай Петев пък пише в сп. “Родна реч” през 1985 г., че поетиката на Еленков е с “овладяна енергия, чрез която времето е уловено и превърнато в поетическа плът”. "Лъчезар Еленков е автор на многопластова, сложна и силно метафорична лирика", отбелязва по повод неговата 75-годишнина Драгомир Шопов, като подчертава социално политическия елемент в творчеството на поета. А според поета Матей Шопкин поемата "Гранитово" от младежкия период на Еленков е "висок и светъл връх" в поезията му.

Азбуката ни се доближава много до мисълта,
тя е построена върху много жив език
 
С Лъчезар Еленков се срещаме преди около 13 години, някъде около 2003-та, в Панагюрище. Тогава успяваме да си разменим няколко реплики, които съм запазил. Удивителното е, че отговорите му на моите въпроси звучат особено актуално и днес - сякаш за някои неща времето е спряло:
 
Г-н Еленков, с кои български ценности трябва да се гордеем и можем да сме полезни на европейското семейство?
- Със своя принос в развитието на славянските култури, а значи и на европейската и световната. Навярно ще кажа известни неща, но има нещо, което открих с удоволствие, благодарение на руския поет Игор Шкляревский. Той ме попита в едно писмо дали знам защо нашата азбука е гениална. Той смята, че Кирил и Методий са измислили азбука, която се доближава повече до мисълта, отколкото латиницата или гръцката азбука. Защото не дава възможност на мисълта да изпреварва фиксирането й върху белия лист. И второ, той смята, че тя е построена върху основата на един много жив език.
Как гледате на съвременната българска литература?
- В момента тя е в подем. Но някои смятат, че не е, защото комуникациите от автора до читателя са нарушени. БНТ и БНР, както и масовите ежедневници, се занимават с друга политика и философия, не дават място на българската съвременна проза, поезия и критика, даже на литературата за деца, за която ние в момента нямаме издание. Конкретно мога да кажа, че в поезията ни стават силни съвременни процеси. Тя е в подем и това е естествено, след като културата е притеснена икономически.
Как намирате факта, че Панагюрище сякаш генерира поети?
- Аз съм приятно изненадан и в същото време не съм изненадан, защото не може рано или късно един град като Панагюрище, който има дълбоки корени в духа, в историята, в традицията, да не генерира творци.
Какво е най-висшето нещо, което бихте искали да постигнете, и което засега не ви се удава?
- Все още не мога да определя нещо, което ме притеснява, вече на моята възраст – дали вървя и съм вървял по правилен път. Не става въпрос в областта на поезията – това ще каже бъдещето. А дали съм бил достатъчно силен и смел през годините. И искам, колкото ми е дал Бог да живея, да бъда гладиатор в защита на изконните български духовни ценности.

Стоян Радулов
________________________________________

Из “Време”
Горят чела –
екрани за излитане на дръзки мисли –
територии,
безкрайно крехки и съвсем незащитени
от дула с бинокли.
На границата между две епохи
греят нашите чела непримирими…
Искрят очи –
хоризонтални кладенци на свободата жадна…
И обичта - като пшенично зърно
континентални облаци разсича…
Въври човек – от памтивек
един и същ - и все така различен –
и сетивата му с проблемите на земното кълбо
докрай са нажежени.
И някъде пред всички нас
един поет на бъдещото време
с мечтите си говори нощем,
дързък, блед и неизвестен още.

Хълмът

Затвориха се всичките врати.
И времето смени набързо
ласкавите си сезони.
Изпраща лед за тебе
въздухът озонен.
От бога си белязан
мисленето да взривиш.
И странният ти профил
заприличва
на глава антична.
Единствено луната те разбира.
В стъклото на мотрисата
се люшва нейното чело.
На спирката последна
помахай й за сбогом.
Трамваят ­ жълтото чудовище, ­
пълзи към твоя хълм висок ­
квартала на лозите
и кръвта на
виното изпито.

Единак

Да бъдеш единак в отечеството свое.
И мозъкът ти дръзко да работи.
Да имаш за другар столетното алое.
Да срещаш само примирени роби.
Да влизаш в бой пореден с мащеха държава.
Ти ­ силно гърло! Тя ­ стена безмълвна!
Да знаеш, че умът с мерзавци се сражава.
Тогава нещо свято в теб покълва.

Стихове Лъчезар Еленков

Няма коментари:

Публикуване на коментар