Дълъг спомен
Сърцето ми - чаша фин порцелан
събира прах върху рафта от години насам
а очите ми - две запотени стъкла,
зад които очаквам с надежда дъжда
да налее във вените живи води,
да удави гнева ми, да спре да боли,
да се вдигне от миглите тежкият сняг,
да се върна отново на синия бряг.
Искам всичко да бъде, както преди -
да сме там и съвсем отдалеч да личи,
как блестят по косите ни влага и сол
по нозете ни пясък от черупки набол.
Да сме в онзи огромен пристанищен град,
да съм млада и ти да си пагубно млад,
под чадър на райета любовта да кипи
с бирен шепот в шишета, с дъх на морски вълни.
Да рисуваш с пръст по гърба ми крила
с ментов вкус да целуваш... Да запомня това.
Да завиеш под кърпата всички вини,
да започнем на чисто, както в първите дни.
И в далечното синьо да проблясват платна -
водораслено-перлени птичи ята.
Да разбиват вълните скалистия бряг
заглушили шума на големия град.
Искам пак онзи бриз закачливо да вдигне
мойта рокля и скришом към теб да намигане
и разбрал този намек по мъжки, през рамо
да ме сграбчиш в прегръдка за себе си само.
Искам пак посред нощ под звездите на юга
да съм твойто момиче и ничия друга.
Да ме любиш, да литна с онези крила
дето сам нарисува по гърба ми с ръка.
Искам пак да отидем в ресторанта отсреща,
да поръчаме миди. Вечеря на свещи.
После старият келнер беззъбо и плахо
да помаха за сбогом до идното лято.
Да ме щипнеш по бузата с фин маниер,
там на онзи площад и под онзи фенер
аз наужким да цупя красиви уста
над страхотната рокля на жълти цветя.
Под полите си скрила деня кадифе -
с дъх на бял шоколад и на черно кафе,
да събуя сандалите - боса да тичам
да крещя до пресипналост: "Тебе обичам!"
Ето, виждаш ли, помня всичко това -
от тогава, повярвай, та чак до сега...
Сърцето ми - чаша фин порцелан
събира прах върху рафта от години насам.
Стихове Дима Дюлгярова
Няма коментари:
Публикуване на коментар