 |
| Иванка Уливерова и корицата на сборника "Банци" |
 |
| Една от старите пощенски картички с изглед от село Баня в средата на ХХ век |
Времето не може и не бива да се връща назад. Но от него и от спомените ни за него може и трябва да се вземе онова, което си заслужава да остане и в днешния, и в утрешния ден на уникалното ни село. Нали искаме люляците му да ухаят и за внуците ни, и за правнуците ни, немирната Луда Яна да им шушне приказките си... Нали си мечтаем все така приседнали за отмора банци да пожелават "Приятна баня" на съселяни и гости.
Мечтаем си... А аз си мечтая и с нещо да допринеса спомените да останат живи и да крепят обичта и съпричастието към бъдещето на родното ми място."
Това е написала Иванка Уливерова като уводни думи към своя сборник "Банци. За хората и говора на с. Баня, Панагюрско" ("Ракурси", Пловдив, 2016). В него тя прави изключително успешен опит да систематизира в своеобразен речник банския говор (близък до панагюрския, естествено), както пише "с неговата образност, в значителна степен плод на житейската мъдрост и остроумие на поколения банци". "Много от думите са позабравени, но в раздумка, в лакардия току проблесне някой бисер и направи приказката свойска, нашенска, напомни за някого, за нещо и те стисне за гърлото", уточнява още авторката. И тъкмо в този неин стремеж е най-голямата ценност на томчето от малко над 200 страници.
Още в първата част на книгата, озаглавена "Пъстър свят", Иванка Уливерова е събрала прелюбопитни, съкровени, смешни и тъжни, но автентични истории от живота в село Баня, такъв, какъвто са го запомнили тя и нейни съвременници. Прочее, историите започват още от въведението "Размишления за банци и с. Баня". И ако във втората част - речникът на говоримия език в селото - може да направите справка и да се учудите дори на някои думи и фрази, то още в първата част много от тях "оживяват" и показват в пълнота и на място своето предназначение в банския говор. Задно с тях пред очите на читателя се изправят един след друг като на кинолента автентичните образи на банци. Ето я сред мъглата на минералната вода в банята баба Неша, която усмирява лудориите на децата в басейна: "Водата е лековита, когато е в покой и се пие"... Ето го и "ороигрището" на стария мегдан, някогашния площад на селото до реката, край къщата на бае Пенчо Ковача, ведно със стария гайдар дядо Никола, склонил глава над ручилото... Ето го и "Салаша" - някогашната бира-скара, и старата поща на Брегъ, и старата лечебница до нея с незабравимия д-р Ташо Герджиков. "Ами кинотеатърът, самотен и забравен от всички, напуснат даже от дългогодишните си приятели - щъркелите! Сега само навява тъга за времето, когато пълнехме салона - като зрители, и сцената му - като артисти и певци. И той е част от спомена - ведно с веселия и неуниващ бай Васил - кинооператора... Да, всичко носи спомени..."
"Дано тази книжка попадне не само в ръцете на моите земляци, а и в други - и да е кадърна да привлече вниманието и съпричастието към бъдещето на селото ни - на село Баня, Панагюрско", пожелава си Иванка Уливерова. Пожелаваме го и ние - на нея и на всички пламенни и родовлюбени банци.
"Чат-пат"
 |
| Иванка Уливерова (вдясно) и Радка Мутева при представянето на сборника в читалището на с. Баня |
От банския ѐндек до НДК
При възрастната стринка Гроздена е дошъл да я навести племенникът ѝ Нешо.- Какво правиш, стринко, как си? - попитал той учтиво.
- Щомъ питаш. Нали видиш? Вече съм да земеш да ма натовариш и е-е там, в ѐндека. За там съм - му отговорила тя.
В това време влезнала съпругата на Нешо, която не била баненка и също любезно попитала стринката как е.
Вместо стринка Гроздена, обаче, отговорил ѝ Нешо.
- Ами и аз това я питам, пък тя ми вика да съм я натоварел на колата и - в ѐндека.
- Че, Нешко, пък като иска - натовари я, а и мен вземи. Това НДК (ендека̀) и аз не съм го виждала - побързала да се възползва от примамливото, според нея, желание на стринката любознателната Нешкова съпруга.
Откъс от книгата "Банци" на Иванка Уливерова
Очаквайте в "Чат-пат" и още истории от нея
Няма коментари:
Публикуване на коментар