В златисто са обагрени листата,
блещукащи из сребърна мъгла.
Лъчите слънчеви, заключени са в небесата.
Зелените треви превити са от бисерна слана.
Земя. Небе. Разстлана между тях уютна тишина.
Стихове Тотка Лунгарска
х х х
Пурпур. И лимонено. И ярко. Септември е.
Свършека на морето усещам във вените
и чувам оная висока камбана за радост,
за Вяра, Надежда, Любов. За Рождение...
Панаир и стрелбище, петлета от захар. Октомври е.
Паветата - жълти, червени - ушите ми,
студ - или някой говори за мен?... Детско е.
В зелено ли мигат напред светлинте ми?
Дъжд, слана и мъгла. Супер Луна. Ето, ноември е.
Кафявият месец е като стар софийски трамвай,
пълен с всякакви - и мокри, и шарени пътници
за Младост ли, за Дружба ли - кой ли го знай.
Първи сняг, вино, погачи, луканки. Декември е.
Мирише на неразказани приказки свише
за принцове, за принцеси, за "Лека нощ!" и "Довиждане!"...
Или за спасение... Виж - черно на бяло го пише.
Стихове Стоян Радулов
х х х
В гора от златна тишина
под гнезда на отлетели птици
пред дълга зима, в есента
узряват лешници в зениците...
Стихове Мария Бегова
Есенен пейзаж
Сиво, стедено и кално е.
Мокро е.
И всичко така е подгизнало,
че въздухът даже
се стича по клоните
и къпе нивята облизани.
Пусто, безлюдно и глухо е.
Мрачно е.
Готов да приеме причастие,
светът е настръхнал,
присвил е клепачите
и тръпне в тревожно очакване...
Да, стига да можеш
да спреш на пътеката
и просто да вдигнеш очите си,
едва ли ще търсиш
ключа към вълшебствата.
Те идват сами. Като в приказка.
Студено е. Мокро е. Мрачно е.
Кално е.
И лъха отново на зима.
Но има поезия!
Даже сред локвите.
Когато в душата я има.
Стихове Димитър Дънеков
 |
| ПЕЙЗАЖ (пастел), художник Пепа Машева |
Няма коментари:
Публикуване на коментар