Продадохте, каквото можахте –
за пищов, за олово, за нож.
Каквото имахте, обещахте –
дом, имот и живот.
Нищо свое си нямате. Даже
няма за връщане път.
Ваша е само страшната жажда
за свобода. Или смърт.
1876
Възторгът ви във кръв се дави.
Но среден път няма в Средна гора.
И Панагюрище с пламък огрява
бъдещата ни свобода.
Нашата кръв
Кръвта, която в Мареш и Луда Яна изтича,
кръвта, която в залеза изтлява,
тази кръв, братя, ще ни измие очите.
Тя е кръв, дето вода не става.
Кръвта, която по плочите плиска,
е кръв, която е и смърт, и слава.
Такава кръв, братя, за себе си искам –
кръв, дето вода не става.
Стихове Мария Бегова
Още от Мария прочетете ТУК, ТУК и ТУК
Браво!а защо няма възможност да харесаме написаното?
ОтговорИзтриванеАнонимний, колко хубаво би било да се подпишете, за да знаем как да се обръщаме при отговор. А той е следният: Това не е Фейсбук. За сметка обаче можете да споделите публикацията там, и още в Туитър, да я препоръчате Гугъл +, блогспот и да я пратите по gmail - я, колко много възможности :)
ИзтриванеХа, човекът направил комплимент, а администраторът пак недоволен! Чакайте, ами и администраторът защо отговаря анонимно?
ОтговорИзтриванеАко сте редовен читател на сайта, анонимний, ще знаете, че в дъното му има редакторско каре. Там са упоменати всички важни за този сайт имена. А администраторът съм и основател - Стоян Радулов, приятно ми е :)
ОтговорИзтриване