"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Иван Станчев - "Лазарица"

Лазарица
По пясъка скимтеше скъсан вятъра
и глъхнеше кихавицата му във тръстиките.
Очите ти направиха от мене кратер,
да те прибирам уморена и усмихната.

Ти скришом носеше умрели миди
(Скалите само живите наричат
със имената на потънали флотилии.)
и кръщаваше ги на момичета.

В съня ти няма да съм с теб -
до първата ти нощ, когато пробълнуваш.
Тогава ще рисуваш вятъра и лебеди
ще проговарят заедно със мумиите.

И само аз ще знам какво ми казваш.
И то ще бъде за света на мъртвите.
За силата, която върна Лазар.
За оня знак с кръстосаните сърпове.
Стихове Иван Станчев

Няма коментари:

Публикуване на коментар