"Вятър замита стъпките ни - първо страстите, после времето ни поглъща.
Съгради се тази чешма, защото камъкът е по-траен от нас, а водата - вечна."
Лазар Донков, създателят на "Етъра"
Епос
Корените - в тъмната земя, надълбоко, надълбоко.Нанагоре стволът - като слънчева мечта изопнат.
В дърво, като въздишка най-обикновена -
философията черно-бяла на живота.
* * *
На Райчо Русков - моят учител
Нетрайността е вечна.И от измени - светът рогат, и няма вечен вкус
и вечен аромат, и ето - сменя черен блус
тангото - испанска кръв и цвят, и само мойта лудост
ме мами с вечна благодат,... та гоня птица,
наречена изкуство.
Каменград
Живот като извор, люпилня на песъчинки - плюсове и минуси...На изгрева в зелената роса изплаквам, прибавям себе си.
И докато тая - затлачен излак, навъсен над котилото от ребуси,
пристъпя гола вечерта, без риза, без избор, без излаз -
и вадя, и залагам... сърцето си!
Мухово
На Любен и Илия - братята ми
Държавата, в която съм роден, ме питаш - къде е, колко е голяма?Царуват двама отначало в нея, а поданици нямат.
Но идва първият и цялата я населява, след него - други,
неусетно тя стига безкрая на тревите...
Сега - от гущерче следа върху порутен камък.
* * *
На С.
...Ще се завърнеш ти отново някой ден, за да откриеш нежното ми слово -
тихо да лежи връз камъка зелен
и... да тежи като олово.
Притча
Безсънието на съмненията душата ми загриза -дали е поделима последната ми риза?
О, заповед божествена, каква библейска криза -
в изкачването е подвигът,
достойнството е в... слизането!
.......................
Написаха се тези поклонни четиристишия, съградиха се тия малки обиталища на мисълта, съобразно мъдрите и строги рамки на един от образците на старата персийска поезия - рубаи.
Много преди безсмъртните поети да сътворят оная душевна медовина, като животворна вода е потекла от Изтока, от извора първороден - забулилата се с блясък и древност Балхара, реката на нашите предци - древните българи...
Сагата на българите! Трагична слава! Не е ли тя безкрайна, тайнствена, недописана поема! Оттам, от Изтока, може би, и този неразгадаем повик...
Дълбоката чаша на радостта от преоткриването и пресътворението прелива и от велика тъга.
Който ще има очи, да се взре дълбоко и види...
Автор Михаил Гунчев
__________________________________________________ |
| Михаил Гунчев |
Изключително сензитивна и зрима поезия. Много приятно съм изненадан. Последните три вечери постоянно чета две от книжките, които имах честта да ми подари, като се има предвид, че са в библиофилски тираж направо... (Стоян Радулов)
ОтговорИзтриване