"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Михаил Гунчев - "Отгласи от идното"

"Вятър замита стъпките ни - първо страстите, после времето ни поглъща.
Съгради се тази чешма, защото камъкът е по-траен от нас, а водата - вечна."
Лазар Донков, създателят на "Етъра"

Епос
Корените - в тъмната земя, надълбоко, надълбоко.
Нанагоре стволът - като слънчева мечта изопнат.
В дърво, като въздишка най-обикновена -
философията черно-бяла на живота.

* * *
                    На Райчо Русков - моят учител
Нетрайността е вечна.
И от измени - светът рогат, и няма вечен вкус
и вечен аромат, и ето - сменя черен блус
тангото - испанска кръв и цвят, и само мойта лудост
ме мами с вечна благодат,... та гоня птица,
                                                             наречена изкуство.

Каменград
Живот като извор, люпилня на песъчинки - плюсове и минуси...
На изгрева в зелената роса изплаквам, прибавям себе си.
И докато тая - затлачен излак, навъсен над котилото от ребуси,
пристъпя гола вечерта, без риза, без избор, без излаз -
                                                         и вадя, и залагам... сърцето си!

Мухово
                   На Любен и Илия - братята ми
Държавата, в която съм роден, ме питаш - къде е, колко е голяма?
Царуват двама отначало в нея, а поданици нямат.
Но идва първият и цялата я населява, след него - други,
                                              неусетно тя стига безкрая на тревите...
Сега - от гущерче следа върху порутен камък.

* * *
                  На С.
                  ...Ще се завърнеш ти отново
някой ден, за да откриеш нежното ми слово -
тихо да лежи връз камъка зелен
                  и... да тежи като олово.


Притча
Безсънието на съмненията душата ми загриза -
дали е поделима последната ми риза?
О, заповед божествена, каква библейска криза -
в изкачването е подвигът,
                       достойнството е в... слизането!
.......................

Написаха се тези поклонни четиристишия, съградиха се тия малки обиталища на мисълта, съобразно мъдрите и строги рамки на един от образците на старата персийска поезия - рубаи.
Много преди безсмъртните поети да сътворят оная душевна медовина, като животворна вода е потекла от Изтока, от извора първороден - забулилата се с блясък и древност Балхара, реката на нашите предци - древните българи...
Сагата на българите! Трагична слава! Не е ли тя безкрайна, тайнствена, недописана поема! Оттам, от Изтока, може би, и този неразгадаем повик...
Дълбоката чаша на радостта от преоткриването и пресътворението прелива и от велика тъга.
Който ще има очи, да се взре дълбоко и види...

Автор Михаил Гунчев
__________________________________________________
Михаил Гунчев
Михаил Гунчев е поет и писател, чиято творческа дейност кипи в съседния нам град Стрелча. Той е активна обществена фигура с енергия, отдадена на духа и възраждането на България. Председател е на общинския комитет "Васил Левски" в Стрелча. Той е сред основателите и на Дружеството на българските писатели - Карлово, Сопот. С помощта на неговите архиви е допълнена историята на литературното братство в Панагюрище, събрана от Димитър Дънеков в антологичната хроника "Дойдох, видях!...". Михаил Гунчев е автор на поетичните книги "Порцеланова луна" (1993), "Отгласи от идното" (2008) и "Диви песни" (2008). От месец май насам е и автор на "Чат-пат". Очаквайте още от него при нас!

1 коментар:

  1. Изключително сензитивна и зрима поезия. Много приятно съм изненадан. Последните три вечери постоянно чета две от книжките, които имах честта да ми подари, като се има предвид, че са в библиофилски тираж направо... (Стоян Радулов)

    ОтговорИзтриване