Димитър Дънеков: Римите свършват, поетите не!

Димитър Дънеков

Сбогуване

Обичай ме, когато ще ме няма
на твоя ден в пенливата река.
Повярвай ми, дори през океана
ръката ми е в твоята ръка.

Обичай ме и в изгрева, и в мрака,
и в нощите, пронизвани от хлад.
Не питай ще се върна ли, а чакай -
аз нямам други пътища назад.

Обичай ме! В най-нежното си чувство
заливай ме с вълшебна светлина,
че щом една любов не е изкуство,
не е любов, а глупава игра.

Обичай ме и вярвай в този огън,
пред който е безсилна и смъртта -
така навред по пътя ми тревожен
ще имам вярна водеща звезда.

С цветята ти

Сухи пламъци парят в ръцете ми.
И в душата ми парят.
И в очите ми.
Сякаш пак съм потънал в позлатата
на узрялото жито.
И в мака му.
Сякаш в мънички огнени залези
пак ме викаш по пътя на слънцето,
за да търсим хармония в багрите
и в горещия дъх на безсмъртното.
Сякаш в устни, за пръв път докоснати,
пак откривам прекрасната истина
на любящия дух, на магията,
без която животът е никакъв.
Суха плът са цветята, откъснати
от ръката ти някога. Помниш ли?
А ми светят и парят.
Изгарят ме.
"Макове! Пурпурни макове..."
Стихове Димитър Дънеков
(Избраните стихотворения са от дебютната поетична книга на автора "Взривена тишина")

Снимка Стоян Радулов