"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Орчо войвода - ущедрен ратник за националната кауза

Един жив образ, един цял човек, истниски представител на народа и изразител на неговото съзнание, е много по-ценен, отколкото една теория или догма.
Проф. Спиридон Казанджиев

Кой е Орчо войвода? Четнически водач, громител на черкезки банди в Средногорието, участник в Кримската война на страната на русите и конекрадец на вражески табуни, откъдето получава прозвището си "Вор-чо", хъш в Сърбия и Влашко, "турски" пандурин (въоръжен пазач в турско време - б.а.) в Панагюрище, храбър стотник в Априлското въстание, предводител на панагюрската чета в Стрелча, отчаян защитник на родния си град в последното сражение, беглец в Стара планина след разгрома, майстор на "инкяренето" в Пловдивския затвор, оцелял благодарение на коравия си дух и изумителната си находчивост?... И това е само част първа от житейската му сага. Но и от нея става ясно, че Иван Парпулов, именуван Орчо войвода, не е каноничен герой, а ущедрена от Бога човешка натура, биографичните версии за която понякога са полюсно противоположни. От една страна са мемоарите на участниците в Априлската епопея Захари Стоянов и Константин Величков, които го описват с приятелска топлота, от друга - откровено неприязнените историографски сведения на Димитър Страшимиров, авторът на тритомната "История на Априлското въстание" от 1907 г... Да, легендарният панагюрец Орчо не е герой-светец, а противоречиво чадо на балканските предели, чийто живот е изпълнен с низ от авантюри - веднъж тъмни, друг път сияйни, от хайдушко лутане, подобно на историите от нашумялата (при появата на двата й тома през 1983-1995) "Видрица" на поп Минчо Кънчев... В жаркото психологическо кипене, предизвикано от преломната епоха на националноосвободителните борби, страстната виталност на панагюрския харамия търси своето идейно смисляне... И го открива сред историческите въртопи! Захари Стоянов пръв е разчел чертите на правдивостта и българщината в суровия, груб релеф на психологическия профил на герои-хъшове като Орчо войвода. В първото издание на "Записките" от 1884-1892 г. откриваме следните редове: "Не се опитах ни най-малко да облагородявам и претънчавам тия събития, защото в такъв случай ако на мястото на Ворча войвода и на Иван Арабаджията турех влюбени скелети, глупави любовници и педанти-учени, които да охкат и да ахкат и да цитират в разговорите Гетя и Хайне - то книгата ми не щеше да има български отпечатък." Но и без излишна героизация - претънчаване, както би казал Летописецът, Орчо войвода за нас е символ на професионалния ратник за националната кауза - и в горнилото на Априлий 1876, и десетилетия след лелеяното Освобождение.
Катя Зографова
Из книгата "Орчо войвода или преображенията на българското юначество" (Издателско ателие "Аб", София, 2006 г.)

За друг от героите в Априлската епопея ЧЕТЕТЕ ТУК

Няма коментари:

Публикуване на коментар