Дочка Кацарева - "Жените на Панагюрище"

Дочка Кацарева

Жените на Панагюрище

Те носели диплени дрехи и сплетен косичник,
чохлени бонджури с мъниста и кожен фитил,
атлазен нагръдник с пендари, рубета различни,
колан златосърмен, снага напета обвил.

Те стъпвали леко, потрепвали кипро с ресници,
били срамежливи, но знаели свойта цена.
Очите им греели меко - лъчисти зорници
и въглени живи, открили една дълбина.

Къщовници мирни, те ставали в утрото рано,
премитали двора, донасяли с менци вода.
Застилали собите с черги, покривки пребрани,
нареждали медни сахани и пъстри блюда.

Били неуморни. Изкусно тъчели килими,
кенарени ризи и сватбени бели платна.
И пеели песни на своите рожби любими
за Яна войвода и черните робски тегла.

Но пролет барутна магьоснала старо и младо.
Априлският вятър запалил и тяхната кръв.
Без вино пияни, момците до стария дядо
броели чакмаци и сещали сили на лъв.

Жените забравили свойта шетня и раздумки.
Обзети от треска, превърнали нощите в дни.
Навуща и върви приготвяли пъргави булки
и шаяци бели, гайтани и златни ресни.

За храбри войводи, за български ратници смели
разказвали тайно бъбриви момински уста.
И вместо шевици и свилени тънки дантели
ръцете мехлеми целебни тъкмели в пещта.

Невести откачили лъснати медени менци
за тежки топузи на чудния огнен топ.
Във свойта готовност надминали те картагенци
и с жертва нечута копали на робството гроб.

Ударил часът. Като в празник звънели камбани.
Пищови разтърсили каменни робски стъгди.
Жените облекли най-новите свои премяни
и с здравец накичили мъжки напети гърди.

От първия ден до последния миг на двубоя
жените останали редом с борците орли.
Копали табии и рани промивали с хвойна,
затривали с клетви пашите и всички молли.

Останали прави и горди във своята мъка.
Така ги запомнил и брат им, и злостният враг.
И живи останали, живи сред кръв и разлъка -
да раждат бунтовници нови в хайдушки овраг.

Те носели диплени дрехи и вяра бунтовна.
Те криели пушки до спящите в хор вретена.
Те пазят и днес вековечната сила чутовна
на българска майка, невеста, сестра и жена.

Стихове Дочка Кацарева

_______________________________________________
Дочка Тодорова Кацарева  е родена на 13 януари 1939 г. в Панагюрище. Завършила е със златен медал Панагюрската гимназия и българска филология в Софийския университет. Била е директор на трите най-големи училища в Панагюрище, както и началник на просветния отдел в местната администрация. Има редица публикации по проблемите на образованието. Наградена е с орден "Св. Св. Кирил и Методий" и със званието "Заслужил учител". Пише стихове и пиеси от ранна детска възраст. Ръководила е детски и младежки литературни кръжоци и драматични състави. Поставила е над 40 пиеси на панагюрска сцена. Издала е сборникът "Народни песни от Панагюрище". Тя е създател и вдъхновител на Фестивала за патриотични песни "Родолюбие", който се провежда ежегодно през месец април в Панагюрище.