Художник Цветан Панчовски |
защото носят изгрева на хоризонта.
Иван Станчев |
и тръшва се зловидо на отломки.
От лъчезарните жени плете се утрото
и тръгват багри към коридите.
Върху плътта на черното ни срутване
покълва белотата, за да стори диря.
От вдъхновените мъже се ражда пътят,
по който праведни и грешни тръгват.
И лумват светове разпъпили,
и пеят ангелите пъргави.
На слънчевите люде прилика е кръста.
От билото му вижда се Всемира.
ДА СЕ НАУЧИМ ДА ВЪЗКРЪСВАМЕ!
Защото никой, нищо не умира.
Господ е българин
Тътнат стъпките на бана Василия.
Иде времето за сетна промяна.
С бавни и търпеливи усилия
Небето сълзи по стръковете на дряна.
Аз заплаках, че много дойде ми...
ЧЕ ОМАСКАРИХА ДУШИТЕ НА ХОРАТА!
Господи, толкова ти споделях...
Защо грознеем насред небосвода?
И са предречени чисти сияния.
Преди туй ще се чувствам самичък.
Сега истината е пяна и камък
и България е скелет от личности.
Тук са стъпили бъдни прозрения!
НАРОДЕ, ОСМИСЛИ БОЖИЯ ИЗКАЗ!
Тая земя крепи Мироздание...
Надарена за чудо - за чудо и приказ.
А българите са пантеони от личности.
Звездят, цъфтят и тътнат на всеки изгрев.
ДНК оттука е... Ракхива, поличбите...
Господ е българин... и Леонардо да Винчи.
Стихове Иван Станчев
Всички публикации от автора в "Чат-пат" четете тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар