Небето се откъртва от Братия.
Посяга мисъл в скута на луната.
Отдолу светещия град разши я.
Небето се побира в долината.
Една звезда замига от простуда,
пред паметника силно запламтя -
отломка вечност с вярата общува.
Площадът се побира във дланта.
Не мога да не мисля за камбани!
Тук толкоз къщи пазят имена.
Човек щом дойде - нека да остане!
Звънтежа се побира в семена.
Побирам се и аз в очи на хора.
Как искам времето да разорем!
В града ни има толкова история,
че бъдещето може да се побере...
България е чат-пат, но...Вечна !
Цял живот Оборища, съзаклятия и... предателства.
Последните ни превърнаха в живи легенди.
И да ни чуват вси власти!...
Господня е целувката и сме с Времето!
Тук се раждат и сега сбират се
души, дето обичат и им се чини история.
Аз видях лирата да милва палитра...
Панагюрище изстрадва пророчествата си!
Дето стъпим - гьол става или република.
Дето продумаме - слово и тръгват пътища.
На Света сме орис и прилика,
но вече не се побира у кръчмите ни.
Цял живот. И по нататък - в други...
Пак тук ще дрежди Вселената.
И се леят - не куршуми, а звезди и друми.
България е Свещена земя. И все е бременна!
Стихове Иван Станчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар