"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Обезсмъртено е Панагюрище!

                       Панагюрище
                                              Небето се откъртва от Братия.
                                              Посяга мисъл в скута на луната.
                                              Отдолу светещия град разши я.
                                              Небето се побира в долината.

                                              Една звезда замига от простуда,
                                              пред паметника силно запламтя -
                                              отломка вечност с вярата общува.
                                              Площадът се побира във дланта.

                                              Не мога да не мисля за камбани!
                                              Тук толкоз къщи пазят имена.
                                              Човек щом дойде - нека да остане!
                                              Звънтежа се побира в семена.

                                              Побирам се и аз в очи на хора.
                                              Как искам времето да разорем!
                                              В града ни има толкова история,
                                              че бъдещето може да се побере...

България е чат-пат, но...Вечна !
Цял живот Оборища, съзаклятия и... предателства.
Последните ни превърнаха в живи легенди.
И да ни чуват вси власти!...
Господня е целувката и сме с Времето!

Тук се раждат и сега сбират се
души, дето обичат и им се чини история.
Аз видях лирата да милва палитра...
Панагюрище изстрадва пророчествата си!

Дето стъпим - гьол става или република.
Дето продумаме - слово и тръгват пътища.
На Света сме орис и прилика,
но вече не се побира у кръчмите ни.

Цял живот. И по нататък - в други...
Пак тук ще дрежди Вселената.
И се леят - не куршуми, а звезди и друми.
България е Свещена земя. И все е бременна!
Стихове Иван Станчев

Няма коментари:

Публикуване на коментар