"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Дима Дюлгярова - негативни стихотворения преди разсъмване

Дима Дюлгярова
* * *
Сядам с чаша студена вода
и огромна порция мисли
а срещу мене - ти -
необуздано първичен
с големи и тъмни очи,
сред своите мисли стоиш и мълчиш.
Дали ме обичаш?
И дали в този луд кръговрат
от вълнения и тревоги
чувствам себе си жива?
А дали мога?
Окаченият горе таван
се заканва да падне!
Не просто таван-
свят порцелан
изпочупен отдавна.
Стоя с празна чаша в ръка
и огризки от мисли...
Ти наблюдаваш това
и само въздишаш.
Може би е виновна
тази близка далечност,
че сме двамата.
Налей ми чаша вечност
и да си лягаме.

Негативно
Колко сме странни понякога
и неискрени,
по нестинарски стъпваме в жаравата
заради себе си
и огласяваме, че го правим за другите
и си вярваме на думите.
Колко сме наивни понякога
с тъжно-скучни тела на бездушни пазачи
се мислим за ангели и се харесваме,
защото няма друг начин.
Колко сме лоши понякога в упорството си
да бутнем този до нас, а после
да го виним, че ни е препънал с тялото си.
Колко сме умни понякога,
когато вселяваме съвест у другите
и на драго сърце разпиляваме своята мъдрост.
Но за какво?
Да кажем утре - раздадохме всичко
и ето ни тук отново немъдри...
Колко е трудно понякога
да подредим живота си,
да намерим най-точните думи,
да извърнем главите си,
да надникнем в преживяното,
давайки си сметка за всичко свършило
и да зареем поглед в необятното пространство,
очаквайки бъдещето.
Колко сме странни понякога.
Колко сме странни!
Непознати и чужди...
Безпътни...
Бездомни...
Ненужни...

Преди разсъмване
Стрелките отброиха полунощ
а болката от час с юмруци блъска
по входната врата - неканен гост,
горчиво настоява да я пусна.

Отвътре друга болка й крещи
на две разполовила тишината,
че няма място тук, да си върви,
достатъчна била едната.

Онази й отвръща с леден глас,
че идва отдалеч, за да ме види
и ако трябва ще остане още час,
но няма просто тъй да си отиде.

Две болки - между тях врата -
едната тук, отвънка другата.
Поредна нощ, поредната война
в безкраен спор... аз нямам думата.

Стрелките отброиха вече три,
навярно свети само в мойта къща.
Така е от години - все боли,
не се променя нищо, все е същото.

И все едно коя ще победи,
коя от тях на кръст ще ме разпъне!
Две болки... Две разплакани очи...
Безкрайна самота преди разсъмване...

Стихове Дима Дюлгярова

4 коментара:

  1. "Две болки - между тях врата -
    едната тук, отвънка другата.
    Поредна нощ, поредната война
    в безкраен спор... аз нямам думата"

    Тези стихове са забележителни. Може би това е един от редките случаи, когато си давам сметка, че дистанцията на времето е полезна. За няколкото години, през които не съм чел нищо от Дима, а и почти не съм я виждал, тя е достигнала удивителни емоционални дълбини. Но по-важното е, че е овладяла стихията на думите... Радвам се, че излиза на светло... И дано демонията й бъде скършена!

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен2 май 2012 г., 14:40

    Това стихотворение ми хареса извънредно много!
    Радвам се,че чат-пат надниквам тук там особено от нещата които се появяват от теб Тони :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се, че надникваш тук от време на време - има възможност за откриване на бисери - самородни, не отгледани във ферми, макар и да сме "Резерват за Хомо луденси" :) Но следващият път напиши и името си под коментара...

      Изтриване
  3. Анонимен3 юни 2012 г., 8:55

    Пускам на търсачка да видя, дали има Дима Дюлгярова-НЯМА.На друга търсачка, излиза, че Дима има някаква страница, тази тук. За това пиша тук, като не знам друг адрес, нещо го позагубих при преинсталацията на операционата система. И така, как си? Виждам, че те е споходил богът на поезията.Не му знам името, но явно те окриля да пишеш добри стихове. Имам предложение: първо да гостувате, за да се иде на риба, след това на Тузлата.

    ОтговорИзтриване