"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 2)

Илюстрация към рубрика на в. "Оборище" от времето на главния редактор Йосиф Клисуров
Ега е кръв!
Събрали се бътовци на разпивка в местната кръчма. Ама виното свършило. Притеснен от дефицита, един от най-жадните взел 20-литрова туба, метнал се на мотора и тръгнал да купува вино от Попинци. На връщане обаче се преобърнал при сегашната чешма край пътя, малко преди селото. Изпаднал в лек шок. Като се поосеферил, пипнал тила си и усетиил, че нещо мокри. "Оф, ега е кръв, да се не е пукнала тубата!", помолил се Богу горещо жадният рокер.

Толчов гъз за пипонче!
Мнозина в панагюрско са чували този израз, но вероятно не знаят откъде е долетяла тази крилата фраза. Историята е от един бътовец, който тръгнал да продава пипони на панагюрския пазар. Като притъмняло, натоварил това, дето не успял да продаде - около половин каруца пипончета. На Свети Никола обаче се извила страшна буря. Притъмняло - мрак непрогледен. Конят се уплашил, изскубнал се от каруцата и побягнал в тъмнината. Земеделецът се позачудил какво да прави, пък го ударил на молба. Вдигнал ръце към небето и викнал с пълно гърло:
- Господи, удари една светкавица, светни да видя къде ми отиде кончето. Ако го намеря, ще ти дам всичките пипони в каруцата.
Едва изрекъл това, небето се разцепило от мощна светкавица. Бътовецът видял коня си да стои уплашено под едно дърво на 20 метра от него. Отишъл стопанинът, довел добичето, впрегнал го пак в каручкати и отново се обърнал към небето:
- Ааааа, толчов гъз за пипонче, а!!!!

Нека оди бос!
Това е една от легендарните случки с бай Петър Андонов. Вечна му памет! Изключително остроумен, весел и приятен човек. Та Бай Петър водел годишно събрание в ДЗС като негов председател. В предприятието повечето работници били роми. Бай Петър обявавал годишните премии за изпълнен план:
- На Шабан - един чифт цървуле.
От публиката се чули бурни ръкопляскания и викове "Браво-оооо!".
Последвал втори анонс:
- На Айше - чифт гумени ботуше!
Пак ръкопляскане и викове :"Бравооооооо".
И накрая:
- На Бай Петър Андонов, тоест на мен, 100 лева премия.
Последвало мълчание няколко секунди, а един циганин се изцепил: "А така, нека оди бос!".

Закони да ковем, или луканки да крадем!
Веднага след 9 септември 1944-та се състояли избори за ново Народно събрание. Сред предствителите влязъл и един бай Еди кой си от Поибрене. Простоват човек, работлив, но верен на новата комунистическа власт. Отишъл баята в парламента и взел със себе си торбичка. Вътре сложил хлебец, лучец, солчица, ама и една луканка.
Минало предиобедното заседание и баята поогладнял. Отишъл до гардероба, бръкнал в торбичката и що да види - нямало ги ни луканката, ни дявола. Бесен от айдуклука, поибренецът едва дачакал да почне заседението следобед, вдигнал ръка и се изтъпанил на трибуната. Поел въздух и задал следния въпрос:
- Другарки и другари, ние тук за какво сме се събрали? Закони да ковем или луканки да крадем?
След което тържествено си седнал на мястото.
Историите преразказа Томи Наплатанов

Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 1)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 3) 
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 4) 
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 5) 
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 6)

1 коментар:

  1. работлив, но верен на новата комунистическа власт.

    A, така!

    ОтговорИзтриване