Към Възраждането и Копривщица

Пътуването към миналото е като да се завърнеш в роден дом. Затова е естествено всяко пътуване към българското Възраждане да започне от Копривщица. Градът, където избухва Априлското въстание – финалът на възродителната епопея. Но и родният град на големия български поет Димчо Дебелянов, за който той пише красноречивата елегия:
„Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне ...
Да те пресрещне майката на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага...
Смирено влязъл в стаята позната,
да шъпнеш тихи думи в тишината...”

И днес Дебеляновата тишина в копривщенските къщи е звучна. (Особено на прословутите Дебелянови вечери.) Между зидовете не остават скрити вечните неща. Наистина още се чуват стъпки от стари времена. И отекват в сърцето на посетителя героични залпове от миналото... Ето го мостът на първата пушка... Паметникът-костница на загиналите... Родната къща на революционера Тодор Каблешков... Или пък тази на воеводата Георги Бенковски... След въстанието той е казал: „В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!...”
Каква по-голяма поезия от тая?! Изведнъж над българските саркофази се издигат облаци от рози и целият свят отведнъж е позлатен от сиянието на тази изумителна поезия. На нашия славянски народ се е паднало щастието да подари на света тази хубава, приказно хубава "Песен за камбаните"...
Но докато се движим по калдаръмените улички, по-важен е изводът, че историята на онази епоха е всъщност една епопея на българската енергия. И тя нямаше да бъде възможна без будители и писатели като Любен Каравелов, без светлината на просвещението, получавано от българското училище, без уникалната роля на българските читалища. Но и без прозорливостта на българските чорбаджий и търговци като Ненчо Ослеков и Петко Лютов. Всичко това може да бъде видяно и разбрано в Копривщица. Още са тук техните старинни къщи, класното училище, читалището - боядисани в най-ярките и свежи цветове на оптимизма, с високи каменни зидове и тежки дървени порти... В Копривщица са запазени повече от 380 паметници на българската възрожденска култура. И са пълни с живот, от чешмите струи бистра вода – пример за кръговрата на живота. Да, Копривщица е град-музей на оживялото за поколенията Възраждане. Но не е единственият.
И слава Богу! Защото какво по-хубаво от това, когато съвремието на интернет, виртуалната любов и електронната комуникация ти дойде до гушата, да има къде да се завърнеш и стъпиш на здрав камък. За да подариш на себе си и другите от духовния дар на предците. За да те помилва полъха от едно българско духовно величие, което е продължавало и ще продължава да се отразява в умовете и в душите, на всички, които са били след възрожденците и ще идват след нас...
Текст и снимки Стоян Радулов

Заповядайте в Клисура, Карлово, Сопот, Батак, Перущица, Мелник, Златоград, Пловдив, Жеравна, Котел, Елена, Търново, Дряново, Трявна, Габрово и разбира се - в Панагюрище!