 |
| Надежда Цветанова Радулова |
По Далчев
Това, което бавно
ни затрупва,
няма глас, очите
му не светят в мрака.
След него хлябът
става на трошици,
а ножът вече нищо
не очаква.
Запрели свойта песен сетивата,
с трохите се задавят и умлъкват,
угриженият котарак на двора
подобно на мушкатото изсъхва.
Изсъхват пръстите
на светлината,
затрупани от прах
и преумора
и сякаш в ъгъла
на тишината
смъртта навива
стария часовник.
И паячето кротко се протяга
да угаси уплашената струна.
Сърцето се обажда ужасено
във своето легло без бряг и думи.
Врабците нежно в
стаята проникват
и утоляват
зейналия вятър.
Гладът за
светлина утихва
и ситостта
разпъва своя шатър.
Език
В къщи с вдигнати
вежди
думите сърбат
чай.
Природата е
въпрос
със своенравен
каданс.
Толкова просто устроен
свети кристалът небе.
На земята е сложно,
имаме си ръце -
къщите да
съборим,
чая да изкипим,
веждите да
надупчим,
ритъма да сменим.
Танцът ни става моден,
но в чайника още дими.
Природата - стара майка
все тъй, все тъй ни боли.
Нарекох се Мадрид
Мадрид - като
жени с ножове във бедрата
Мадрид - като
рибар със онемяло име
Мадрид - като
студена плитка карамел
Мадрид - като
корона за крадец
Мадрид - шест
букви златоперки
Мадрид - подобно
на Итака
Мадрид - и още
мадригал на прага
Мадрид - устройва
гроздобер на сънища
Мадрид -
любовникът във ъгъла на лозето
Мадрид - намушкан
от съпрузите на разума
и сребърно мишле
и сребърно мишле
прозвънва на върха на шпагата -
о идвай име на червено цвете
о идвай
викам те
Мадрид.
To Emily
Такова честно ограждане
на парцели не зная.
Листната въшка чертае
върху листото безкрая.
После изтяга стомахче
на звездната карта
и я брани от осите
и тяхната лакома партия.
Едно момиче гледа
това сражение на идеали
и от вълнение воден крем
става роклята бяла.
Ние също били сме там -
в храстите сме стояли...
И да не е било така -
силно сме го желали.
Стихове Надежда Цветанова Радулова
____________________________________________________
И Надежда Цветанова Радулова е с панагюрска жилка в кръвта, нищо че е раждана в Пазарджик. По
майчина линия. Майка й Ганка Кръстева също е литератор по професия. А баща й Цветан
Радулов е част от групата на пазарджишките художници и дълги години е бил
директор на Пазарджишката художествена галерия. Самата Надежда обаче отдавна е гражданка на Европа – показва го
биографията й.
Дебютната й стихосбирка
"С мъничко зелено в усмивката" (1994) е събрала
над 70 нейни творби. Следват "Дървото"
(1994), "Онемяло име" (1996), "Алби" (2000, с Национална награда за поезия “Иван Николов” през 2001), "Памук,
стъкло и електричество" (2004), "Бандонеон" (2008). Преди
това нейни стихове
редовно са публикувани в сп. "Родна реч". Именно
там критикът Георги Маринов за
нея следното: "Необичайно е девойка, изправена слисано пред
открехнатите двери на живия живот, вглъбено да разработва екзистенциална
проблематика. Но тя твърде рано е съзряла и изпреварила връстниците си, тъй
като такива творби могат да се пишат след по-продължително школуване. За да се
твори такава поезия, необходим е ярък талант, притежаващ чувство за
отговорност, призван да претворява процесите и явленията по законите на
красотата."
„Алби е
ключово за мен заглавие" - обяснява поетесата. "От латиниски език албата
означава бял цвят, с второто значение - жанр от провансалската лирика от
френското средновековие преди ренесанса или утринна песен. Албите са ги писали
дамите. Книгата може да се възприеме и като "проект за консумация на
литературата" - твърди авторката.
Във всеки свой проект Надежда дълбае с достойна за
възхита методичност в изумителни психологически дълбини. И въпреки тежкия слог
на места, няма проблеми с вкуса.
"Поезията за мен е комуникативна тъкан, а не някакъв
затворен естетически свод; начин да се пренасят послания. Човек намира
различни пътища да стигне до хората. При мен поезията все повече и по-очевидно
се превърща в начин да преодолявам разстояния, или да ги запълвам със знаци.
Поезията е като възможност за присъствие." Това казва Надежда. Тя смята още, че
през последните 10 години в литературата сме свидетели на промяна на
фокуса - от
поезия към проза, на преход
от „на живо” към „виртуално” и на все
по-отчетлива липса на литературна критика. А какво е
литературното събитие на бъдещето? „Съвременната литературна ситуация никак не ме
обнадеждава. В момента всичко може да произведе „събитие” и в този смисъл –
събитие няма. Така че „литературното събитие на бъдещето” е някъде между
„лошата прогноза” и „мечтата”,
категорична е тя.
.........................
Надежда Цветанова
Радулова е родена на 24 април 1975 г. в Пазарджик. Завършва
езиковата гимнация "Брехт" с профил английски език през 1994 г., а през 1999 г. - българска и
английска филология в Софийския университет. По-късно специализира в програмата
"Културни и социални изследвания на пола" в Централноевропейския университет в
Будапеща, където профилът й е
"Литературна теория, литература на ХХ век, феминистка критика". Прави доктурантура към Катедра по теория на литературата в Софийския университет.
Обича да чете Пенчо Славейков, Атанас Далчев, Александър Вутимски, Дора
Габе, Миглена Николчина, Георги Господинов (редактор на една от
книгите й), Владимир
Сабоурин, Шекспир, Колридж, Емили Дикинсън, Томас Ман, Лорка, Рилке, Вирджиния Улф, Маргьорит Юрсенар, Марина Цветаева, Набоков, Йосиф Бродски и мн. др.
Участвала е във фестивала
"Литература в действие" (2002; 2003) и в авторското четене
"Треви за летене" (2003) в Центъра за академични изследвания (София). Публикува във в. "Литературен вестник",
"Литературен форум", алманах
"Тракия", сп. "Витамин Б", "Страница",
антологиите на НДК (2002; 2003) и др. Нейни стихотворения са представяни в
периодични издания и антологии на чешки, английски, турски и руски езици. От 2005 г. работи като редактор в месечното списание
за пол, език и култура "Алтера". През 2007 г. участва в организираните
от Червената къща, Гьоте Институт и Милена Делева уъркшопи и пърформанси в
рамките на „Литературен сериал”.
Често се включва в литературни четения и превежда активно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар