Внезапни пролетни импресии от Александър Геров

Александър Геров, снимка Добрин Керестелиев

* * *
Лист разлистен, лист прозрачен
се люлей щастливо в здрача.
Аз към него съм вторачен
и със нежни сълзи плача...

* * *
Спомени, спомени, спомени, спомени,
пролетен ден и листи отронени.
Слушам прехласнат тихия ромон и
тъжния писък на птици прогонени...

* * *
На разсъмване в тревата росна
някой моето чело докосна.
Някой ме целуна и прекръсти -
две щурчета със зелени пръсти .

* * *
Какво е това, какво е това -
едно малко стръкче трева.
Но то е по-силно от мене, човека,
който притихна под сянката лека.

* * *
Ето ме отново сам, но с хиляди въпроси.
И към Космоса голям моят дух се носи.
Докъде ще стигне той, аз къде ще стигна?
Една весела звезда ласкаво ми смигна...

* * *
Разпъван в делници и нощи,
безмерен в устрема напред,
надежда аз не губя още,
че ще оправим този свет...

Стихове Александър Геров
(Импресии от стихосбирката "Внезапни стихотворения")

Какво поколение само - Александър Вутимски, Валери Петров, Иван Пейчев, Богомил Райнов ("ранният"), Веселин Ханчев ("късният") и... Александър Геров - всякогашният! Само едно друго толкова значително поколение познава поезията ни - това на символистите. И ако техният предтеча беше Яворов, то истинският зачинател на поетите от 40-те е Далчев. А подранилият им събрат - Разцветников.
Схемата е почти готова, но как да вместим в нея съвременника на "родените между двете войни" - Вапцаров?! Когато го разстрелват, той е вече мъж, докато поетите от поколението, с което той дебютира, са още момчета. Нима!? ("Момчето" Геров пише през май 1944 във Военния затвор: "О, свобода, миличка свобода, ти вече си тъй близко". А поетът Геров ще бъде многократно разстрелван през десетилетията...)
Владимир Янев, из критика за Александър Геров

 

Александър Геров е роден на 19 май 1919 г. в София. Родителите му са преселили се в столицата панагюрци. Завършва право в Софийския университет. Работил е като редактор в Радио София, сп. "Киноизкуство", Българска кинематография, издателство "Български писател". Започва да печата стихове на 13-годишна възраст и до завършване на гимназия се оформя като оригинален лирик. Негови творби се появяват в най-авторитетни литературни издания. До края на творческия си път издава редица стихосбирки и белетристични книги. Зрялата му поезия е посветена на взаимоотношенията между човека и вселената, на смисъла на човешкия живот, на хармонията в природата и душите на хората. Още приживе е признат за един от най-добрите български поети на XX век. През 1979 г. е удостоен със званието "Народен деятел на културата".Умира през 1997 г. в София.

 

Александър Геров в писмо до мъртвата си жена Тамара: "Някакъв идиот от „Поглед” написал, че аз съм живият класик на бг литературата. Крайно неприятно."

Когато времето кристализира,
остават само трайните неща:
една голяма любов,
едно голямо вдъхновение,
една голяма саможертва...
Александър Геров